Търсене в Мушмулка блог

сряда, 8 август 2012 г.

До Спирит и назад

Да отидеш на Спирит ъф Бургас си е цяло приключение. Ето как го видяха моите очи - без да съм спонсориран, без да хваля или плюя необосновано:

Пристигнахме (аз и един приятел) рано в зарана към 5 сутринта след цяла нощ гърчене в автобуса. След малко лутане из пустите улици стигнахме плажа. От техно сцената долиташе музика, а схванатите ни от път крайници, се отпуснаха от кеф в топлата морска вода. Слънцето се прозяваше още и след малко занаднича с едно око през облаците там, където небето и водата се сливат. Идилията бе пълна (приложен е снимков материал):




Бургаският плаж след първият ден на Спирит ъф Бургас
Бургаският плаж в 6 сутринта. В далечината още дънеше музика от първият ден на Spirit Of Burgas.
След плажа се прибрахме да се наспим, за да имаме сили за гостите на втората вечер - The Prodigy. Няма да изпадам в подробности какво означават и Korn и The Prodigy за мен. Само ще спомена че съм израснал с тяхната музика.
  След кратка обиколка на Бургас се запътихме към пропуските. Завързаха ни по една лентичка, опипаха ни за остри предмети и с тийнейджърски трепет се запътихме надолу по стълбите. А там ни чакаше масов спам. Не стига, че окото от плакатите на фестивала "Четящият човек" ме гледаше от всеки ъгъл, ами сега отвсякъде се втурнаха да ни бутат в ръцете какви ли не хартии, лентички, надуваеми неща, гривни, SIM карти и т.н. щуротии. Най-полезно от всичко се оказа програмата на събитието. Направена от здрава хартия, послужи за много неща: информация, веене с цел прохлаждане, седене и т.н.

А пъстротата на тълпата беше неописуема. От вечно усмихнати, хипи изглеждащи момиченца до дългокоси метъли с животинско излъчване. Приближихме джаз сцената. D.J.I.B.R.I вече надуваха саксофона, послушахме ги и след кратък престой там се запътихме към главната сцена. А тя беше огромна и всепоглъщаща. На нея се подвизаваха Panican Whyasker. Звученето им ми се стори малко странно, но го отдадох на това, че ги слушам на живо. Хората си седяха на пясъка и си пийваха в очакване на .. каквото са дошли да слушат. След това отидохме на сцената на Джак Даниелс за да чуем благоевградчаните от CUT OFF. Но преди тях имаше руска банда, която не беше спомената в програмата. Казваха се Пилигрим, свиреха и пееха добре, но ми се стори странно, докато музикантите да скачат като луди по сцената, вокалистът с бял панталон да крачи бавно и гордо, сякаш рецитира стихове. Завършиха с песента "Хищники", след което минаха и раздадоха безплатни дискове с албума си на публиката. Още беше светло и светлините почти не участваха, но въпреки това CUT OFF не спряха хардкор тупурдията си нито за миг. Феновете им се подканяха да се сборичкат, а нисичкият им вокалист кипеше от енергия и не спираше да реве с цяло гърло и да скача из сцената като пружина.

По някое време отидохме на главната сцена, защото бяхме решили да сме възможно най-отпред. Докато чакахме следващата група, ненадейно се натъкнахме на световният шампион по бийтбокс - Скилър. Малко се стресна в началото, но после с охота се съгласи на снимка.
Наложи се да изтърпим SUM 41. Казвам изтърпим, понеже колкото и да се напъвах, не успях да ги харесам или разбера. Ту започваха тежка свирня, ту хардкор набиване на барабани и после, ни в клин, ни в ръкав преминаваха в нежни, мелодични пасажи а вокалиста им дразнеше с гласа си. Затова пък, невръстните посетители на концерта (този път те наброяваха поне половината от присъстващите) им се радваха много. SUM 41 дори качиха няколко от хлапетата на сцената и едва ли не ги заставиха да се кълчат цял час в единия и край, като периодично ги наливаха с вода. На няколко пъти се обръщах да сверя своите впечатления. Зад мен почти никой не реагираше на музиката и хилядите лица гледаха безизразно. Само тук-там някой фен на групата пееше текста заедно с тях, а морският бриз носеше характерния мирис на трева. Накрая направиха кавър на We Will Rock You на Queen, та успях и аз да се покефя поне малко. Настана голямото чакане. Дългите 30 минути обаче отминаха като изтребител покрай нас. Прожекторите осветиха голям транспарант с надпис "How To Steal A Jet Fighter".
Продиджи на Спирит ъф Бургас
Сцената на The Prodigy секунди преди да се появят за втори път на Spirit Of Burgas.
 Започнаха с World's On Fire, но едва познах песента. Сякаш някой беше изял вокалите и изобщо средните честоти. На 5 метра от сцената баса ни размазваше, но останалото едва се чуваше. Затова пък жегата беше непоносима. Купчината потни тела заподскача в синхрон. През следващите няколко парчета започнаха да прехвърчат тела пред погледа ми. Някакъв тип, гол до кръста, се развилня и изпобута всички около себе си. След близко до сбиване положение, мигом го усмирихме, но вече беше успял да си разбие веждата или скулата, защото от там някъде му течеше кръв. Чудя се дали цицината на главата ми не бе причината, ама кой ти казва..
 Prodigy не спираха. Заредиха се новата Jetfighter, Omen. Изкефих се максимално на Spitfire. По едно време навалицата пред мен се разтвори сякаш и на пясъка остана едно хлапе с изцъклен поглед. Изпусна бирата от ръка и започна да повръща неконтролируемо на пясъка. Тълпата мигом го запрати в посока тоалетните, заровиха поразията с пясък и всичко продължи.

Горещината едва се понасяше. На сцената се появиха два маркуча и започнаха да ни поливат като домати. Това пощури хората от по-предните редици, където се намирахме и ние. Мокър до кости, в сос от собствена, 3-4 вида чужда пот и пръскащата по главите ни вода под нечовешките звуци на Продиджи, само на 5 метра от тях - безценно!

Осветлението не струваше. През 2010-а също бях на тази сцена, на същият плаж, на същата група. Тогава светлините можеха да те докарат до екстаз, а звука беше толкова добър, че можеше да ти се накъдри мозъка от кеф. Сега Максим и Кийт сякаш ги мързеше. Вместо тонове осветление и лазери имаше един невзрачен транспарант, а от звука се губеха доста честоти (не само пред сцената - обикалях и назад). За щастие бяхме в мелето и голяма част от минусите бяха компенсирани от атмосферата. Започна Smack My Bitch Up, а аз вече предвкусвах "бомбата". По време на женския вокал по средата на песента, Максим ни накара да клекнем. Вокала наближаваше края си, всички тръпнеха със затаен дъх, клекнали като първолаци, играещи на джуджета и великани. В последвалата секунда тишина, всички скочихме с вик Smack My Bitch Up, последвано от няколко киловатов бас удар. Еуфорията беше пълна. Размятаха се "потни коси и телесни крайници".
10-15 минути след Продиджи и 1-2 шишета вода по-късно, успяхме да се свестим и да се запътим към рок сцената за да послушаме Контрол. Имаше и една сцена, която никъде не беше обявена. На нея, всеки желаещ можеше да изпее избрана от списък песен с музика от жива група на истинска сцена. Един вид живо караоке. Беше доста забавно и имаше какви ли не изцепки. Оставихме плажа заринат в боклуци и изцедени се прибрахме към 3 сутринта.

Ден трети. След кратък плаж и стабилно хапване отново сме пред пропуските. Хората с тридневен пропуск явно бяха повече и пропускането им се забави. Веднага се появиха недоволстващи, които започнаха да освиркват проверяващите. Тогава се запитах: защо  ли българите не сме толкова задружни и когато повишават цената на бензина.. или билета...
Та 10 минути по-късно бяхме вътре, отново ни засипаха с 30МБ безплатен интернет мушнат в сим карта на Виваком, ДСК раздаваха надуваеми.."удрилки" или поне за това ги ползваха всички - да се бъхтят безболезнено по кратуните. Нисан раздаваха гумени гривни и стояха безучастно - дори не предлагаха да седнеш в някой от иначе лъскавите и новички нисани. Йегермайстер даваха ярки, оранжеви, хавайски "герданчета" ако си купите един шот от техния сироп за кашлица (наистина беше леден!). Момичетата на Марлборо не спряха да ме питат дали пуша - накрая чак се чувствах виновен задето не пафкам. Опитахме да ползваме 30-те безплатни мегабайта на Виваком - след кратка размяна на смс-и така и не капна нито мегабайт.
 Но стига подробности - да минем на основното. Поради забавяне изпуснахме Уикеда, но пък послушахме Funkallero и Funkamental (последните си бях почти чист метъл),  а след това и Q-Check заедно със Сърмата Хари. Безпорният им хит "Чакараци" ми допадна повече на запис, а не на живо. На рок сцената къртеха Downlslot и след тях Stop Stop, но там не се задържахме, защото на главната сцена се лееха инфразвуци като из ведро. На сцената имаше едно светещо C: и едно S. Голям екран се извисяваше над музикантите и скачащите по сцената. Музиката определено бе дъбстеп примесен с добре подбрани вокали. Погледнах програмата, а там пишеш "Chase & Status" При тази сила на звука и никакви прегради, които да го отразяват, през телата ни се провираха чисти синусоидални вълни от бас, които причиняваха приятно-лазещи мравки по гръбнака. "Мелодиите" бяха прости и леки, клиповете също и всички доста се изкефихме. Единственото, което не харесвам на дъбстепа е, че много бързо се уморявам да го слушам. Дали заради прекалено многото бас или поради друга причина, след 4-тото парче всичко ми се струваше еднакво.

 Голяма част от присъстващите знаеха кои са изпълнителите, знаеха песните им - въобще явно са доста популярни. Хубавото на такива фестивали е, че без да искаш се запознаваш с много нови  стилове и изпълнители, което определено обогатява музикалната култура на човек. Странното бе, че приключиха около половин час по-рано от предварително заложеното в програмата, та се наложи да чакаме Корн около 45 минути. Навалицата се поразреди и след дълго настройване на техниката (което ме обнадежди, че този път всичко ще е наред) се появиха KORN!
сцената на Корн на Спирит ъф Бургас 2012
Korn къртят здраво на Spirit of Burgas
Започнаха с Divine, Predictable, No Place To Hide, Good God, които ме върнаха доста години назад. След тях, обаче последваха новите им, смесени с дъбстеп песни. Не ми харесаха още при излизането им и доста се помъчих да ги харесам. Имаше нещо, дето ме гъделичка, но не можеше стържещия бас на Munky да се замести от електроника. Просто "козата си сака пръч", както е казал народът. Въпреки красивата сцена наситена с екрани, след 6-тата дъбстеп песен се бях отчаял до крайност.
Точно тогава публиката изригна при първите звуци на Here To Stay, последвани от любимите Freak On A Leash и Falling Away From Me. Подивели от кеф, не спирахме да крещим текста и да подскачаме в ритъма. Една от детските ми мечти се сбъдна, а гласа на Джонатан Дейвис не трепна нито веднъж! За разлика от Продиджи, този път вокалите се чуваха добре. Последва Korn версия на Another Brick In The Wall и Shoots and Ladders, която започна с живо изпълнение на шотландска гайда, а по-късно премина в One на Metallica, на което хората реагираха с искрени викове от щастие. Got The Life - една от любимите ми песни бе следваща, последвана от малко невзрачно барабанно соло.
 Настана тишина. Публиката се опита да отгатне следващата, вероятно последна песен. Чуха се първите звуци на Blind. Спогледахме се с моя приятел, понеже от началото на концерта се надявахме да я чуем. Последва вик "I'M BLAAAAAAAAAIND!!" и морето от хора се разбушува! Няколко, изпълнени с живот, минути по-късно, разтърсен, потен, изморен, изтръпнал, щастлив, обезводнен, усмихнат и задъхан гледах как членовете на Korn (или KoЯn - както го предпочитате) хвърляха перца и палки на публиката от предните редици. Рядко съм оставал щастлив след концерт на любима група, но Корн го направиха така, че всеки си получи това, за което е дошъл. Отдалечавайки се от сцената, ни изпратиха с много забавен кавър на Freak On A Leash, изпят от Richard Cheese.
Цялата тълпа се пренесе по другите сцени, като множеството отидохме до рок сцената, където вече 20 минути Odd Crew се потяха над новия си албум. Пясъка пред сцената липсваше, а купчина полу-голи, дългокоси фенове се въртяха в кръг и не спираха да се блъскат като бичета. Васко се зарадва на новодошлите и не можа да опише колко драго му стана като ни видя. Парчетата от новия им албум са поне два пъти по-твърди и тежки от тези в първия, а те изпяха само една песен от него, докато бях там. Така и не дочаках прочутото дръм соло на Бонзи.
След кратка обиколка из останалите сцени забелязахме, че има електронни игри на Sega, които обаче бяха по 2лв. жетона(през 2010-а бяха безплатни), мини баскетбол, а джагите бяха заети нон-стоп. Раздвижихме се малко на сцената на "На тъмно" под звучни ремикси на Продиджи. Към 3 часа през нощта музиката спря. Почувствах се като дете, на което са му взели играчката. Само дето децата не дават пари за играчките си, а аз бях дал. Според програмата трябваше да има още музика докъм 6 сутринта, но явно Solar Dance Arena и 40-та лева, който трябваше да кихне човек за да остане до зори, са добър стимул да няма друга работеща сцена след 3 сутринта.


Така видяха очите ми най-добрия фестивал в България. Ако догодина организаторите успеят да поканят също толкова любими групи, запазят нивото на организацията и не са прекалено лакоми за пари - има голям шанс фестивала да стане още по-успешен!

2 коментара:

  1. Брей, все едно и аз съм бил там. Не знаех, че пак си се бил :)

    ОтговорИзтриване
  2. Абе то и аз не разбрах какво стана. Можеш ли да разбереш какво става покрай теб, когато си заобиколен от полу-голи хора, напомпани с адреналин и подскачащи около и върху теб под звуците на Prodigy :)

    ОтговорИзтриване