По инициатива на един приятел, уж на майтап, решихме да посетим Атонският манастир Зограф. Тръгнахме тримцата късно вечерта към бензиностанцията. След небрежен поглед установихме, че единия фар не работи на къси. Извадихме проклетницата - оказа се ел лампа за 12 волта, 40W, модел BH3. След кратко обикаляне на бензиностанциите разбрахме, че няма да намерим нова.
Със свито сърце и заплахата от глоба от злите гръцки полицаи, поехме към южните щати. Спирахме на всяка бензиностанция, но такава лампа никой не познаваше, а местните бабаити ни оглеждаха както Мишо шамара си гледа по принцип. Нямаше кьорава кола по пътя, минахме границата като че влизаме в дискотека, а в гръцко - път широк и мазен.
Картата ни не беше хич подробна, та веднъж влязохме в чужд двор, 2-3 пъти се спасявахме с максимата : "When you don't know which way to choose - always choose the right way", няколко пъти псувахме от възмущение маляките, но накрая винаги нацелвахме верния път. Към 4:30 сутринта Ванката спря Рени (малко и послушно Рено Клио). на един прашен път, отвори прозореца и.. се чу шума на вълните! Всеки зае възможно най-удобната поза в малката колица, а Юли - метър и деветдесет едва му стигна задната седалка.
 |
| Кафе "Авра" :) снимка http://mushmulka.blogspot.com |
Градчето беше доста добро за туризъм, половината надписи бяха на български или руски или и двата езика, всяка втора кола беше с българска регистрация.
Гризнахме по някоя фафла и отидохме до ферибота. Помотахме се малко, междувременно министъра на икономиката Петър Димитров, Гагаузов, както и още няколко официални лица - дипломати от наши консулства, които не познавам се метнаха на една моторница и отпръскаха (вариант на отпрашиха) към манастира (не, не Шао-Лин, а Зограф).
Ние простосмъртните чакахме един час докато потегли ферибота. Настанихме се на покрива и покрай нас сръбска, руска, българска и дори английска реч. Видях поне 30 разновидности фото апарати - от full analog Skina за 12 лева, до HD камера Sony.
След около 50 минути припек, докато се движехме покрай брега, видях един монах с кош на гърба да рипа из скалите като млада кошута. След 10-ина минути наближихме пристана и вкупом се изнесохме. Стъпихме на брега, където женски крак не е стъпвал заедно с още 100-150 мъже. На брега ни чакаха 4-5 джипа и микробуса, които извозиха на няколко курса желаещите (free разбира се). Но ние тримцата, като отбор патиланци се заинатихме и пеш допълзяхме до върха. Усилията под палещото гръцко слънце бяха заслужени - имаше много красиви гледки, които иначе не бихме видели. След около час преход се видяха подстъпите към манастира Зограф.
 |
| Величествен изглед от подстъпите на манастира снимка http://mushmulka.blogspot.com |
Огромни кипариси сякаш бяха набучени покрай пътя в редица, повтаряща извивките му. Дадохме си сетен напън и наближихме входа. Намръщен поради виещите вълци в корема ми се прекръстих на входа, и за няколко минути намерихме стаята, в която се чакаше за настаняване. Тамън да ни черпят някакви сокчета и ни настаниха в стая с още 10-ина човека. Леглата бяха на 2 етажа, чисто спално бельо. Никакви други екстри, само един контакт и лампа (за всички). Тоалетната е една на етаж, но за нея по-късно.
Метнахме си раниците по леглата и отидохме в трапезарията. Мигновено няколко монаха донесоха по една супа, хлебец, сиренце. При вида на оскъдното ядене, над главата ми се появи балонче, в което си представих как нагъвам сандвичите от раницата ми, но след първите лъжици тази ми представа се разтвори във въздуха. Супата ми се услади ужасно много, а за сиренцето да не говорим - точно както го правеше милата ми баба - Бог да я прости. Накрая дори ни дадоха и по един еклер, който накара кръвната ми захар да се върне в нормалните си нива, лицето ми отново придоби естествен цвят. Полегнахме за час-два. Започваше да се свечерява. Пообиколихме наоколо, влязохме в черквата.
А за нея .. речника ми е твърде беден. Всичко е истинско - няма НИКАКВО електричество, цялото осветление си е само на свещи. Стенописите са запазени отлично, всички златни предмети светят като нови, иконите не са захабени (като за няколко вековни де) монасите пеят на живо, без плейбеци и без никаква техника - като тонколоните в Рилския манастир например, а и не си мрънкат под мустак.
Ако съм виждал истински вярващи, то това е там. Хората присъстващи там в по-голямата си част са отишли за да се поклонят в този истински храм. Не са дошли на разходка или туризъм. Това доста ме притесни, понеже отначало аз така ги бях подкарал.
След службата отново хапнахме в столовата - този път парче от огромна риба, сиренце, лимон, мандарина и най-вкусната баклавичка на света! Сандвичите ми може и да останат непипанати :)
След това прекарахме час-два в черквата в слушане на песнопенията на монасите. Вече си беше съвсем тъмно и в черквата светеха само свещите и техните отблясъци в златните свещници. Събрани във вътрешната част на черквата, монасите монотонно припяваха, а аз хващах откъслечни думи и фрази. Хората покрай мен обаче движеха устни в синхрон с монасите. Отново се почувствах като туземец. Напевите ставаха все по-интензивни, а огромният кръг от наредени кръстове и икони над главите им се разклати и започна плавно да се полюлява в кръг. Двама монаси в ярки червени одежди, чието име не знам, излязоха от предната част. Зорките ми геймърски очи забелязаха веднага реликвите е в едната им ръка, които явно им даваха допълнителни Spell Power точки, а със сребърните кандила окадиха всички присъстващи и очевадно cast-наха Mass Protection From Evil.
Блещукащите светлинки в полумрака, песнопенията с някакъв много странен, уж монотонен ритъм, в комбинация с плавно люлеещите се икони, кръстове и свещници, окачени на въжета от тавана, омайващата миризма на тамян така ме омагьосаха, че с правилната духовна нагласа, като нищо щях да изпадна в транс.
Но омекващите ми крака и затварящите ми се очи ме поведоха към леглото. Ето сега идва момент да разкажа за тоалетната (баня не видях). На светло представлява 4 ниски врати, зад които има тоалетни от преди няколко стотин години. Или с други думи - 2 кръстосани талпи, на които стъпваш и дупка между тях, в която всичко изчезва безследно. Трябва да са много дълбоки, понеже като започнеш да отделяш телесни течности, звука от падането им се чува 2-3 секунди след това. Пред тоалетните има тръба със стар кран тип "ръчка" с нахлузен отрязък от маркуч, а на стената малко кръгло огледалце - отделено от някогашен газен фенер.
Бях дошъл в манастира с ясната мисъл, че там хората живеят в лишения и несгода, та тази не ме уплаши хич. Но в 11 вечерта там е тъмно като в дяволски... Но нямаше начин, трябваше да се измия - цял ден и нощ съм в едни обувки.
Успокоих се, с Неговата помощ преодолях адските образи, които нахлуваха в извратеното ми, геймърско съзнание при вида на 4 черни дупки на фона на общата тъмница. Напипах чешмата, пуснах вода и около 15 минути се борих със ситуацията. През тези 15 минути на 4 пъти щях да си нанеса Critical Strike самичък в опити да си измия и втория крак.
"Mission Accomplished!" сякаш светна пред мен и доволен се отправих към завивките. Цяла нощ не мигнах, заслушан в себе си и Ванката, който явно разбичваше всяко дърво от околната гора. По едно време дори Юли го чу и със специален звук веднагически го накара да спре да хърка. Ванката се обърна и заспа спокойно. Понякога се чудя дали не е минал някакво специално обучение в Матушка Россия (родом е от там)....
Рано сутринта в 5 гърците се изнесоха от помещението, а в 7 и ние - за да идем на сутрешната "лития". Монасите цяла нощ бяха прекарали в служба, без да спират. След близо 2 часа наше присъствие понесоха чудотворната икона, която била извадена от морето, плувайки права. Представете си как всеки в манастира се опитваше да я поноси 2-3 крачки. Така се понесе цялото шествие от 5-6 монаха в ярки червени одежди (много красиви btw) и един , който налагаше безжалостно клепалото през цялото време. Зад тях търчаха като обезумели оператори и хора, които искаха да я поносят.
Според легендата, за да разрешат спора в кой манастир да отиде чудотворната икона, я качили на едно магаренце - където я закара - там щяла да се даде. То я носило, носило и се споминало горкото на отсрещния баир - срещу Зографския манстир.
Целта на прехода - мястото където е умряло магарето.
Бутаницата - умерена.
Иконата беше много тежка - първо заради размерите си (1.50 х 1 метър) и второ - заради дървената кутия, в която бе вкарана зад стъклен похлупак (все пак е на няколко века). Успешно се изредиха 1/3 от присъстващите в носенето.
На въпросното място отново почетоха няколко молитви за здраве и поеха по обратния път. Точно се бях наредил да я хвана и аз, когато някой от мазните костюмари лъсна най-отпред, спря целия поход и нагло поиска да се снима - хванал иконата, като дори поиска от втория носещ да я пусне, та да можел да се снима със своя приятел. Дебелогъзия пилешки мозък на този, иначе висш представител на народа, за една бройка да ме извади от релси.
За него това не беше никакво духовно събитие, а чист PR. Ухили инжектираната си с витамини, силно изопната, идиотски физиономия, хвана дръжките и позира пред 5-6 оператора, въоръжени с камери и фотоапарати. За секунда мозъка ми сравни това с картинката на същия този образ на политик, хванал в една ръка снайпер и гордо стъпил с един крак върху отстреляното от километър, без никаква чест, диво прасе.
След още 2-3 сменявания и аз се доредих и подех теглото. Наистина тежеше много и добре, че през цялото време помагаха двама монаси и подаваха команди кога да хваща следващия носач.
 |
| Лития в Зографския манастир снимка http://mushmulka.blogspot.com |
Последва обяд с вчерашната рибка, а чехите срещу нас като невиждали се нахвърлиха на манастирското вино. Изпиха го цялото като на 2 пъти ни доливаха чашите без да сме ги молили. За височайшите министри отново имаше специално отделено VIP място. Явно пред Бога всички са равни, но някои са по-равни, или просто се надяваха на дарения или финансиране. След като се нахранихме обилно ни прочетоха още няколко молитви и завършиха с Многая лета. И някак тържествено всички се изнесоха и благодариха на монасите - някои като им помагаха да приберат остатъците и съдовете, други с просто "благодаря" или поклон на излизане.
Някак пречистени си тръгнахме от там по обратния път, като макар и с малко, душата ми бе станала маалко по-богата. Съветвам всички вярващи или колебаещи се да идат до там. Излиза около 45 евро, отнема 2 дни, но ви дава нещо незаменимо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар