Windows 7 не може да инсталира драйвери за USB, достъпът отказан

Проблем: слагам флаш памет или в случая iPhone в USB порта на лаптопа и USB устройството не може да бъде разпознато - Access Denied. След часове четене и назряващата мисъл за формат и нова инсталация на операционната ми система, породена от 2 часа безуспешни опити да:
1. Инsталирам iTunes - не стана.
2. Обновя драйверите за телефона - не стана.
3. Сменя кабела за връзка и проверя дали работят USB-тата - всичко си работи.
4. Колкото и тъпо да звучи, да сканирам за вируси - нямаше

Накрая реших да проверя и за Malware, колкото и да не ми се вярваше да е от това. Оказа се, че е точно от нещастни малки програми, които се закачат с регистрите на Windows-a и модифицират правата за достъп до системни файлове и части от регистрите така, че да не могат да се инсталират каквито и да било драйвери!

Решението: Сваляте MBAM, ъпдейтвате я и пускате да сканира. След което и давате да изтрие всички гадини, които намери и рестартирате. Така вашият телефон, флашка и т.н. ще бъдат разпознати и инсталирани нормално!

Как се получава колет в България

Митница София (сн. Google maps)

Получавам писмо, че има колет за мен в близкият пощенски клон. Щастлив отивам да видя какъв подарък са ми изпратили, нищо, че вече е 14-и януари. Връчват ми листче  хартия, на което ми посочват телефон, на който да звъня за информация и ме отпращат с празни ръце.

Подробно ми обясниха по телефона, че според закона, дължа пари за подаръка си. Въпреки всичко продължих да разпитвам и се оказа, че върху обявената цена на съдържанието ($100) дължа 20% данък добавена стойност, 2 или повече процента мито, задето надвишава $60, ходене до София, неходене един работен ден на работа и един куп такси и таксички.

Със свито сърце и ден-два умуване защо, когато една пратка е адресирана до мен, платена е до мен, аз трябва да бия толкова път и разходи? Никой няма да възстанови пари на изпращача, никой няма да ми плати пътните или загубеният работен ден. С ясната мисъл, че върша глупост отидох до кафявата сграда, близо до автогарата в София, на улица Веслец 84.

 Погледнах надписа МИТНИЦА за секунда и влязох вътре. След кратко лутане и въртене в кръг охраната ми посочи единия ъгъл и каза: "по диагонал!". Оказа се, че всички ключови гишета са "по диагонал". Издирих въпросното 32-ро гише. Две скромно облечени женици в отвратително комунистическа канцелария, балатум, миризма на стара хартия. Взеха ми листчето с поканата да се явя при тях и ми дадоха друго. После ме пуснаха по въртележката.

 Започваме с гише 12. Запомнете - всичко започва от там! След 15 мин чакане на опашка ми казаха да ида на гише 6. На гише 6 ми дадоха лист хартия, на който ме третираха като фирма. Попълних си името минимум 5 пъти и 2-3 пъти ЕГН-то в разстояние на не повече от 3 сантиметра интервал. Два печата и вече летя към гише 12! След кратко чакане, ме покани да вляза видимо по-добре нагласената служителка с автоматичен печат, закачен в кожен кобур на колана и забарабани по клавиатурата. Караше ме отново да поватрям името и ЕГН-то си, вместо да гледа на листа пред нея с цел ускоряване на процеса. Помагах със собствени сили, диктувайки отчетливо името си за 6-ти път, въпреки мазохистичното усещане, че даването на пари за собствения си подарък, за пътни и един ден неплатена е ненормално!

След създаването на прословутата ЕОРИ регистрация (идентично е с създаването на e-mail акаунт) ме пратиха в пощата, което е гише номер... не помня вече, може би 24. Иии да - по диагонал е :)

Там отново ме лъхна соц обстановката. Две жени с елечета (нямат нищо общо със сините ризи на митническите служители!). Едната ме покани да седна и се зае да щрака на компютъра, като ме разпитва какви са тия стоки, всеедно знам повече от написаното на листа - все пак е  подарък! През това време заоглеждах протрития балатум, CRT монитора, разкривените шкафове, чиито врати бяха залепени с тиксо за да не зеят. Вдишах дълбоко канцеларски въздух с мирис на вехта хартия. Скрибуцането на матричният принтер бързо ме извади от унеса и ме окуражи, че престоя на това гише е към своя край. 

Щастлив, подадох 8 лева за услугата, връчиха ми нови бланки и дискета(!). Да, истинска DOS formated, 1.44MB, 3.5 инчова дискета! На гише 12 използваха дискетата (явно пощата и митницата нямат друга връзка помежду си)докато аз се чудех откъде продължават да намират дискети, след като производството им е спряно от 2010-а!?

 На 12-то вкараха дискетата в едно USB флопи и доволна усмивка озари лицето на дребната служителка. Бръкна в кобура си, извади печата с отработено движение и изстреля 2 бързи удара. Устремих се към "платежното"(пак по диагонал). Там бях помолен да изчакам отвън и след 7-8 минути ми връчиха нови листове хартия. Пак на гише 12, от там на гишето на банката, където заплатих 30лв. ДДС и 3лв. мито, плюс 3лв. за услугата. После на съседното гише - пощенският клон. Дадоха ми нови листчета и платих още 6 лева за нещо. Вече предвкусвах финала!

 По коридори и опашки се запознах с 2-3-ма души, срещахме се няколко пъти из коридорите и някак бяхме близки, споделяхме едни и същи гишета и една и съща съдба - разносвачи на хартия в 21-ви век.

Пратиха ме към едно от пощенските гишета, изящно боядисани с жълта, блажна боя. От там ме върнаха на 32-ро гише, понеже не съм бил от София. Там още веднъж си попълних данните, усещайки съчувствието на жената. После я съпроводих до една стаичка в предверието на склад. Докато тя изрови колета се зазяпах в рекламните календари с полуголи жени от 2002-а, а древен телевизор "Електрон", който ми е набор, допълваше интериора.

След минутка се появи жената и с усмивка в погледа ми връчи празнично опакования колет! Почувствах се като баща, на който му връчват бебе в родилното. 

Равносметката: за 150лв. подарък, платих 30лв. гориво, 30лв. ДДС, 3лв. мито, 3лв. на банката, 6+8лв. на пощата и един ден не ходих на работа. Но затова пък имах шанса да преживея толкова много!

Криворазбраната цифровизация

Криворазбраната цифровизация в реални условия

От момента, в който случайно видях рекламата на цифровизацията и най-вече тържественият и финал, в който се съобщава с приповдигната нотка, че предстои изключване на аналоговия сигнал, нещо ме зачовърка. Казаха ми, че много хора по затънтени райони се зарадвали, понеже най-после могат да гледат ТВ на места, където не е имало сигнал на аналоговата досега. Но нещо продължаваше да ме човърка. А именно - въпросът: "Защо по дяволите, трябва да я спират - не може ли да работят паралелно още година?"
   После разбрах, че Европейският съюз имал желание да се ъпгрейдне цяла Eвропа към цифрова ефирна телевизия (DVB-T). И ние както винаги - барабар Петко с мъжете.. Пенсионерите умират от глад и от студ, младежите бягат в чужбина, но ние, НИЕ ЩЕ ВИ ЦИФРОВИЗИРАМЕ!
   Отложената дата на спиране настъпи и аз със затаен дъх следях развитието на нещата. Първо свършиха декодерите по магазините. После обезумели баби питаха какво да правят, кога ще получат нови, сериалът щял да свърши, без да са разбрали развръзката!
Хиляди възрастни хора се озоваваха с магическата черна кутийка в едната и парче шантав кабел в другата си ръка, гледайки опулено отражението си в празния екран. Именно възрастните хора са основните ползватели на ефирна телевизия. Нямат пари за кабелна или сателитна, предоволни са нещо да им бърбори от екрана - колкото да не се чувстват самотни. И сега им беше наложен "данък самота" с тези 60 лева и цялата суета по настройването (колкото и просто да е то през погледа на всеки млад човек).
    Един свестен декодер струва около 60лв, + 2-3-4 лв за кабел, левче за батерии. Набавих всичко и зарадван се запътих към дядо ми на село. Изгорих 15лв бензин, но това не го броя. Свързах всичко за 2 минути, тръгна по мед и масло, и за около секунда се зарадвах на перфектния образ и цветове, грейнали от 14 инчовия телевизор с кинескоп. След тази секунда се сетих, че не гледам телевизия от години. :)
   Тогава дойде най-трудният момент. Как да обясня на 76 годишен човек, че старото дистанционно вече се ползва само за пускане и спиране на телевизора, а новото - за командване на дяволското творение отгоре? След като видях, че старо куче на нови номера не може да се научи, се сетих за приказката "Дядо вади ряпа". Моментално ѝ направих римейк и я претворих в "Дядо вади декодер" - просто му показах да ги изключва от контакта.. Е, това свърши работа!
  Какъв е извода? Налагането на каквото и да е, без да се сравни с условията в страната ни е излишен тормоз.

Геймърството - преди и сега

Геймърите преди и сега

Да играеш игри е едновременно убиване на време, удоволствие, забавление. В същото време развива на мисълта, учи, възпитава и т.н.
В близкото минало геймърите бяха особена порода хора, с кървясал поглед и мазол под дясната китка. Висяха по цяла нощ из компютърните зали и бяха вечно недоспали. Заобикаляха ъглите на сградите, за да не "забият" някъде поради висок пинг и през деня винаги носеха слънчеви очила. Игрите бяха живота им, а компютърът - приятелката им.
 В днешни дни създаването на игри се комерсиализира до такава степен, че измести порното по доходи. За да спестят разходи и да вкарат една игра в повече устройства, започнаха да се правят мултиплатформени игри, които  излизат едновременно за различни конзоли, PC, Mac и телефон. На пръв поглед нищо лошо. Но същевремено игрите значително изпростяха и често дори дядо Тетрис е по-сложен от новите, уж сериозни игри. Да замеряш зелени прасета с разноцветни пилци няма нищо общо с историите сравними с четене на книга, екзотични световете и атмосферата, които пресъздаваха по-старите игри. Да, известно ми е, че има изключения. Но в близкото минало за да играеш си отделяш една част от денонощието и се потапяш в играта, а сега удриш една-две врътки в междучасието, автобуса, обедната почивка. Т.е. гейминга вече е просто загуба на време и шарени бонбонки.

Отчасти вината за това имат смартфоните. От една страна са с ограничени параметри (онези досадни съкращения - CPU, Ghz, GB, MB...) и силно ограничени откъм начин на управление, а пък са масови и винаги с хората. Това доведе до естествено опростяване на игрите, където всичко с свежда до 2-3 натискания на touch screen-a, най-много и накланяне на устройството. Значение имат и параметрите на един компютър, сравнени с тези на един телефон. Няма да задълбавам технически, но когато някой със смартфон ме победи на произволен шутър или стратегия в реално време, тогава ще призная телефона за гейминг платформа, равностойна на компютъра. Засега са изключително подходящи само за походови стратегии, където времето на реакция не е от значение.

Комерсиализацията при компютърните игри доведе до по-впечатляваща визия (което е съвсем нормално - предвид техническият прогрес), но за сметка на това, игрите станаха много къси и разделени на ужасно много части. Целта е да се съкрати периода, в който купуваш дадена игра. Т.е. излиза новото NFS и "тичаш" да го поръчаш. Играеш играта усилено цяла седмица, превъртял си я няколко пъти и вече ти е омръзнала. След 3 месеца се е пръкнала нова част, която ти обещават да е много зверска! И ти пак кликаш "buy"...

Конзолите.. винаги съм ги смятал за игри за мързеливи американци. Там развитието е откъм контролери, графика и мултиплейър. Контролерите вече могат да са предмети по ваш избор, лицето на героя ви може да е вашето собствено и т.н. глезотии, които обаче доста разнообразяват нещата. Основната им положителна черта, която харесвах беше, че можеш да играеш с приятел, гадже, семейство - изобщо с човек, който е до теб. С въвеждането на мултиплейър в новите игри отново има отдалечаване и десоциализация.

Като заключение, мога да обобщя, че игрите следват естественото развитие на света: благодарение на помощта на технологиите, все по-вече сфери на живота достигат до все повече хора - пък били те и не толкова запалени фенове. Така вече "геймър" е почти всеки. Но един истински, хардкор PC геймър винаги ще гледа презрително с кървясалият си поглед тези, дето търкат някакви стъкълца с палци.

Ако сте стар геймър (понеже бивши геймъри няма) - разкажете някой от геймърските вицове на ваши познати деца-геймъри и вижте дали ще ги разберат. :)

Краят дойде, та се не виде

Света свърши, да живее света!

Близо една година шум бяха необходими на журналята за да се пощури цялата планета с един недовършен календар, издялкан на парче скала от Маите. Защо е недовършен, можем само да гадаем, по-важното е че края дойде, та се не виде.

 До какво доведе тази масова психоза? Завъртяха се огромно количество пари покрай тениски, плакати, комплекти за оцеляване (какъв край на света ще е ако се оцелява с дъждобран, нож и кибрит!?). Новинарите грижливо и с усмивка напомняха на всички злокобната дата 21.12.2012 ежедневно. Заведенията моментално организираха "празнувания" на края на света, та да си похарчат хората парите "като за последно", тарикати предлагат на жени "като за последно". А всъщност, повечето хора отидоха на работа както всеки божи, работен ден и утре ще се усмихват тъпо, когато говорещите глави от екрана им "съобщят" че краят се е "отложил" за неопределено време. 

Дали защото хората обичат да ги плашат, или просто някой "отгоре" се опитва да отклони внимание към някакви митове,  факт е, че явлението е налице. Друг факт е, че вече глобалното зло "тероризъм" взе да писва на хората със своята неопределеност и може би някой е решил, че "край на света" е доста по-добро глобално зло, което да плаши мало и голямо. 
Каквато и да е причината за този измислен край на света, важното е, че всеки може да си го ползва за удобно извинение да направи каквото му душа иска.

И накрая вица с Чък Норис по повод края на света: "Ще ми бъде скучно без вас". :)

Как да възстановим Goclever Tab i70 от повреден Андроид

Ако имате Goclever Tab i70 с повредена операционна система Android и се чудите как да накарате тъмният екран да светне, ето как да го направите:

1. Направете hard reset -копчето е на гърба на таблета. Ако не стартира пак - минете на стъпка 2.

2. Подгответе си MicroSD карта с размер поне 1ГБ. 

3. Проверете дали четецът ви на карти разпознава големи SD карти (над 2ГБ). Махнете всички флаш памети и други карти от компютъра, оставете само въпросната Micro SD.

4. Изтрийте всички дялове от нея (ао имате важна информация, сега е момента да си я прехвърлите на друг носител). Кликате с десен бутон на My Computer / Computer ->Manage->Disk Management-> изберете microSD картата и щракнете на X -а отгоре. Ще ви пита дали сте сигурни, щракнете на Yes.

5. Свалете най-новия софтуер за I70 http://download.goclever.net/serwis/tab/tab_i70_am.zip (може да проверите за по-нов софтуер на сайта на Goclever's website ). 

6. Разархивирайте с любимият си архиватор.

7. Стартирайте IUW1.2.exe от разархивираната папка.

8. Изберете Boot Disk от ляво, после изберете файла с имиджа  I70_22_AM.ius (намира се в същата папка като софтуера, който току-що стартирахте).

Как изглежда IUW

Ако сте оставили само вашата карта включена имате само RemovableMedia1. Ако ли не - ще налучквате коя е вярната.

9. Натиснете Burn

10. След като процеса приключи, мушнете картата в предварително заредения с ток Goclever tab i70 и натиснете копчето за включване.

11. Ако всичко е минало нормално, ще излезе надпис на екрана, който ще ви прикани да натиснете с пръст за да започне инсталацията.

12. Щом приключи, извадете картата и рестартирайте таблета.

13. След калибрация на екрана (трябва да натискате резистивният екран на таблета по кръгчетата последователно) Андроид фройо ще зареди и ще имате работещ таблет!

14. За да можете пак да си ползвате картата с памет, изтрийте 702 мегабайтовия дял на нея и си направете нов с пълния обем на картата във формат FAT32.

14. Бонбони не пия :)

Мобилните хай-тек войни

Apple vs Android

Apple срещу Samsung, Ios срещу Android, Андроид срещу Nokia и Windows 8 phone. Напоследък отвсякъде сме заливани с подобно противопоставяне. Появяват се фенове на марките, които започват да спорят кой продукт е по-добър, защитават съответната марка сякаш е тяхна, без никаква видима причина.
Феновете на Епъл твърдят, че Iphone е най-добрия телефон на света и заклеймяват всички, които плюят марката като бедняци, противници Apple защото не могат да си позволят скъпите им айфони.
От своя страна пък феновете на мобилната операционна система Андроид наричат феновете на ябълката "заслепено стадо", което купува всичко произведено от Apple, независимо от качествата и цената. Понеже Samsung са най-големият производител на смартфони с Андроид ОС, както и заради патентните им войни с Епъл, се включват и собственици и фенове на смартфоните Samsung Galaxy.
 След споровете кой от кой какво е откраднал, ожесточено беше оплют новият Iphone 5 поради липсата на сериозни нововъведения и лилавите снимки, които прави на тъмно.

 В един момент собствениците на хай-тек играчки за хиляди левове започнаха да следят всякакви новини около нови продукти на съответната фирма. Ревностно започнаха да бранят честта на избраната от тях марка (мразя думата "бранд"). Ако незапознат човек ги чуе, неминуемо ще реши, че тези хора притежават поне част от компанията. Започнаха да следят дори съдебните им спорове и утроиха флейм-а във форумите. От своя страна същите тези фирми всячески всяват усещане във феновете си, че изпускат шанса си първи да се сдобият с новата пластмаса. Плащат на статисти да стоят пред магазините им, сякаш някой на запад би си купил телефон от физически, не интернет магазин. Всички тези трикове са познати на западното общество, но тук  са нови и се лапат като топъл хляб.

И така средностатистическият жител на нашата бедна страна издига в култ парче пластмаса, склонен е да дава хиляди левове (Iphone 5 16GB струва 1790лв. в момента на писането на статията) при всяка нова версия, взимат заеми, пестят от жизненоважни неща само и само да са в крак с новото. Явно историята се повтаря.

 Едно време беше така и с първите  собственици на GSM и мобифон апарати. Вървяха по улицата с телефон (с антенка!) на ухото и се правеха, че говорят. Всички останали знаехме, че това е театър и с насмешка ги подминавахме. Сега има аналогични случки: виждате човек, който държи плосък предмет с размерите на тухла единичка до ухото си и му говори.
 Втори пример: отивам на концерт, а там изперкала фенка на Apple (известна още като "Ябъл"),  вдигнала гордо Ipad-а си над тълпата (с приблизителен размер на лист А4) и снима с камерата му пред удивените присъстващи. По подобен начин изглеждат мацките, които дефилират по бански на боксовите мачове, държейки над главата си табло с номера на рунда.

Iphone 5 vs Galaxy S3

Тези компании не печелят от производството на апарати толкова, колкото от програмите и игрите, които потребителите купуват и продават през техните онлайн магазини. Телефоните им са просто налагане на тяхна платформа. Т.е. колкото повече епъл телефони има, толкова повече ще са потребителите на онлайн магазина им за приложения - Appstore. Конкуренцията тук се бори с Google Android и неговия Google Play (бившият андроид маркет) и там някъде в далечината е Windows 8 със своя магазин, който се шири както на мобилни, така и на стационарни устройства.

Дали Apple маниаците са луди, че купуват евтина електроника в лъскава (макар и здрава) опаковка, в която има затворен отвсякъде софтуер? Дали Samsung/Андроид феновете са луди, че дават само хилядарка за висок клас смартфони с размер извън всякакви джобове - никой не знае.  Въпрос на време е китайците да наводнят пазара с евтини смартфони (които 100% ще са с Андроид) и този вид гъзария ще умре от естествена смърт.

Looper: Убиец във времето

снимка: Sony Pictures

По стара българска традиция, заглавието трябва да преразказва филма. Е, това донякъде е добре - "убиец" - т.е. екшън и пукотевици, "във времето" - предполага пътуване във времето. Всичко е ясно. Е да, ама не. Пътуването във времето е само една странична нишка, която да допълни този свеж научно-фантастичен филм. Къде обаче остава Looper - оригиналното му заглавие?

Повечето съвременни филми представляват стандартна история разказана по нестандартен начин. При Looper историята е нестандартна, визията му е класическа - по-малко думи и повече кино. Главният герой в лицето на Joseph Gordon-Levitt идеално пасва на ролята, като по-скоро се е нагодил идеално към своето бъдещо аз - Брус Уилис. Затова и преходът от младия, към стария Джо е доста естествен. Слаба игра така и не забелязах при никой от актьорите. Всички бяха на доста високо ниво.
  Освен блестящият (както винаги) Брус, особено впечатление ми направи ролята на детето. Дали причината са майсторлъкът на режисьора и оператора, дали играта на самото хлапе, но резултатът е налице - гарантирани тръпки!

Едно от характерните за филма неща са бавното развиване на истинската причина за действието на екрана. На няколко пъти ми идеше да се почеша по главата и мозъкът ми стържеше в опит да предусети замисъла на режисьора. В почти всички случаи, обаче  очакванията ми биваха надхвърлени. Когато се добави и пътуването във времето и всичките парадокси до които води то, картинката съвсем се замъглява. За щастие нещата не са омотани и виртуални като в Генезис и не е нужно да осмисляте час и половина информация наново на всеки 10 минути за да схванете филма. Т.е. дори и да не сте гении, пак ще го схванете, но определено се изисква повече мозъчна активност, отколкото за Американски пай. Или както е модерно да казват невръстните зрители "този филм те кара да се замислиш".

Част от зрителите в кино салона бяха видимо изнервени от това, че не им сервират всичко наготово. Като бонус имаше и 2-3 повторения на една и съща сцена, но все пак това е филм със заглавие Looper (от английски loop - затворена линия). Въпреки това никой не излезе от прожекцията преди края и стоически издържаха 2-та часа. Вероятно ги човъркаше отвътре какво ще се случи накрая.
Двата филма с които намирам по-сериозни пресечни точки са анимацията Акира и наскоро излезлият Хроники. С какво точно - ще оставя на вас да решите.

Чисто технологично нещата стояха странно. Летящи машини за поливане на посевите, реактивни мотори и ръждясали коли, по които са налепени слънчеви панели със стърчащи от тях жици (последните остатъци от преправени коли на изкопаеми горива), както и Smart-оподобни кутийки с 4 гуми. Хората, и в настоящето и в бъдещето, се избиват по класическият начин: с изстрелването на парчета метал от тръби с различен калибър. Да застреляш крадеца докато бяга с личната ти собственост - съвсем нормално (за разлика от България). Да се размажеш също не се е променило много - алкохол, наркотици, дискотеки, проститутки..
Най-сладката част от филма е края, но за да не ви изяждам десерта ще спра до тук. Приятно гледане!