Привършвам работа, учуден от обезлюдените улици се запътвам към мястото на среща с приятелите ми. Те ме осведомяват кои училища днес имат абитуриентски балове и аз бързо стоплям защо няма никой по улиците.
Реших да им дам шанс и да отида да видя дали нещо се е променило от последния път, в който ги гледах. Тарапаната беше голяма, целия град беше излязъл да ги види. Повечето от зяпачите се бяха облекли така, сякаш те са абитуриенти, та ако ги хване някой обектив да изпъкват. Очила тип "мухата Цеце" бяха масови, дори вече и за хърбавите момченца на 15.
Чуха се първите приглушени викове и писъци. Всички се бяха събрали да видят най-яките абитуриентки! След малко някой трескаво заповтаря: "Идат, идат!". Мигом въздуха затрепери напрегнато от вълнението на стотици пубери. Всички се надигнаха на пръсти и заопипваха с поглед тълпата, търсейки колоната от облечени в лъскави дрехи себеподобни.
Виковете, отброяващи от 1 до 12 ставаха все по-силни и прегракнали. Цялата тълпа започна да се мести наляво-надясно в опит да намери място, което да е по-добро за зяпане.
Видяха се първите стърчащи над главите букети, а след тях и самите абитуриенти (или както обича да казва плешивото чудо Слави - "абитюриенти").
Момчетата се опитваха да стъпват тежко, окичени със всевъзможни златни синджири по ръцете и вратовете си в стил "генгста". Някой от тях държаха пури и символично ги пушеха, показвайки недвусмислено къде са те, къде сме ние. Редом до всеки от богоизбраните имаше и по една "дама".
А последните са в кавички не случайно. Присъстваха най-разнородни модели на подражание. Като се започне от първи братовчедки на Франкенщайн, мине се през носителки на титлата "мис мутреса '09", "не бой се мамо, аз съм", "да, с червено бельо съм", "не, не аз не съм класната", "заспах под солариума" и се приключи с "мумията 3".
Реших да им дам шанс и да отида да видя дали нещо се е променило от последния път, в който ги гледах. Тарапаната беше голяма, целия град беше излязъл да ги види. Повечето от зяпачите се бяха облекли така, сякаш те са абитуриенти, та ако ги хване някой обектив да изпъкват. Очила тип "мухата Цеце" бяха масови, дори вече и за хърбавите момченца на 15.
Чуха се първите приглушени викове и писъци. Всички се бяха събрали да видят най-яките абитуриентки! След малко някой трескаво заповтаря: "Идат, идат!". Мигом въздуха затрепери напрегнато от вълнението на стотици пубери. Всички се надигнаха на пръсти и заопипваха с поглед тълпата, търсейки колоната от облечени в лъскави дрехи себеподобни.
Виковете, отброяващи от 1 до 12 ставаха все по-силни и прегракнали. Цялата тълпа започна да се мести наляво-надясно в опит да намери място, което да е по-добро за зяпане.
Видяха се първите стърчащи над главите букети, а след тях и самите абитуриенти (или както обича да казва плешивото чудо Слави - "абитюриенти").
Момчетата се опитваха да стъпват тежко, окичени със всевъзможни златни синджири по ръцете и вратовете си в стил "генгста". Някой от тях държаха пури и символично ги пушеха, показвайки недвусмислено къде са те, къде сме ние. Редом до всеки от богоизбраните имаше и по една "дама".
А последните са в кавички не случайно. Присъстваха най-разнородни модели на подражание. Като се започне от първи братовчедки на Франкенщайн, мине се през носителки на титлата "мис мутреса '09", "не бой се мамо, аз съм", "да, с червено бельо съм", "не, не аз не съм класната", "заспах под солариума" и се приключи с "мумията 3".
Безвкусицата беше почти 100%. Сякаш не са избирали тоалет, в които да изглеждат добре, а тоалет, чиито паричен еквивалент да е съизмерим със самочувствието им. Щеше да е къде-къде по-лесно, ако просто не бяха махали етикета с цената.
Повечето бяха яхнали 15-20 сантиметрови токове, но нямаха нужния експириънс да ги носят. Затова, в повечето време изминаваха заветния път до заведениeто, в което ще празнуват с тържествено забит в земята поглед.
Прическите им бяха почти еднакви, с леки разлики в оцветяването, резултата от цялата епопея с предварителните прически - плачевен. Толкова много лак имаха, че косата стоеше като залепена за главата... ама какво разбирам аз, може това да е целта...
След като не останаха комплекси за избиване, шествието стигна заветната си цел – местния паметник останал от комунистическо време – голям и празен хотел. Посудата, обстановката, дори служителките вътре са автентични - от комунистическо време. А на входа - просълзени майки и татковци тичаха като обезумели и снимаха ли снимаха рожбите на своето възпитание секунди преди "децата" им да се отдадат на най-яките чалга хитове и кючеци до зори. По-малките братчета и сестричета пък гледаха и попиваха внимателно от каките и батковците си.
Останах разочарован, че тази година никой не прояви екстравагантност и не се появи с автобус, линейка, хеликоптер или поне добрия стар трактор с ремарке.
Осъзнах, че трябва да мине доста време, за да се изненадам от това събитие.
Дано поне изненадата е приятна...
Повечето бяха яхнали 15-20 сантиметрови токове, но нямаха нужния експириънс да ги носят. Затова, в повечето време изминаваха заветния път до заведениeто, в което ще празнуват с тържествено забит в земята поглед.
Прическите им бяха почти еднакви, с леки разлики в оцветяването, резултата от цялата епопея с предварителните прически - плачевен. Толкова много лак имаха, че косата стоеше като залепена за главата... ама какво разбирам аз, може това да е целта...
След като не останаха комплекси за избиване, шествието стигна заветната си цел – местния паметник останал от комунистическо време – голям и празен хотел. Посудата, обстановката, дори служителките вътре са автентични - от комунистическо време. А на входа - просълзени майки и татковци тичаха като обезумели и снимаха ли снимаха рожбите на своето възпитание секунди преди "децата" им да се отдадат на най-яките чалга хитове и кючеци до зори. По-малките братчета и сестричета пък гледаха и попиваха внимателно от каките и батковците си.
Останах разочарован, че тази година никой не прояви екстравагантност и не се появи с автобус, линейка, хеликоптер или поне добрия стар трактор с ремарке.
Осъзнах, че трябва да мине доста време, за да се изненадам от това събитие.
Дано поне изненадата е приятна...