 |
| Настоящата вокалистка на Ревю Фотограф: Александър Димитров |
Всичко започна с филмът Волни до гроб. Началото беше с разменените букви "Долни Богров" и бе обещаващо, но в последствие филмът се превърна в кръстоска между пиянски халюцинации и изсмукана от пръстите простотия. Спокойно можеше да се съкрати филма поне наполовина. Така нямаше да има прозяващи се по време на 45 минутното филмово - алкохолно излияние.
От друга страна, ако сте подпийнали, имате зъб на полицията и сте във веселяшка компания, на моменти доста ще се посмеете. Ако съдя по реакциите на останалите, най-зверски беше момента с изпълнението на Песен на свободния милиционер за която писах наскоро. Там всички се превиваха от смях, докато музикантите, предрешени като полицаи от близкото минало, надуваха бузи и пееха (вероято)африканската песен.
След филма, Васил Гюров подхвана баса си, магнетичната вокалистка заподскача и се започна. Песните бяха нови и непознати, но при първата позната песен всички се развихриха пред сцената. И така въпреки оскъдната тълпа, заведението сякаш оживя. Барабаниста натискаше палките сякаш барабаните му бяха виновни за нещо, китариста беше пълен асоциален шемет - седеше си кротко зад тонколоната и се сливаше с интериора. Ако не беше прецизната му свирня, нямаше и да го забележа. От време на време имаха леки технически проблеми, но за разликата от повечето групи, явно не допускаха компромиси със звука.
Вокалистката не спря да подскача цяла вечер и това вля доста живот в групата. Сравнението с гласа на Милена бе неизбежно. Липсваше дълбочината, силата и агресията а фалцетите ги докарваше по свой си начин.
Но да въпреки всичко е успяла да изгради свое звучене и да го втъкае в новите песни.
Съветът ми е да не пропускате тяхно изпълнение - заслужава си!