 |
| Тазгодишният плакат на Рок Разлог |
Някъде около 7 се изсипахме от колата до градинката в центъра на Разлоч. Тази година фестивалът нямаше подгряващи групи, затова започна навреме. В началото почти нямаше хора пред сцената. Рок Разлог откриха Обратен Ефект и веднага започнаха без много "вдигнете ръцете" и "нека да ви чуя". Удариха го на популярните си парчета, главно тези със закачливо-несвързани текстове. Все пак още не се беше стъмнило и тълпата беше съвсем рехава. Сред парчетата им бяха песента за Марчето, Карагьоз - рибата , която плува в собствен сос, Моля ви мадам. Звученето беше едно ниво по-твърдо от обичайното за тях, може би заради това ми харесаха. По едно време решиха да станат по-сериозни и изпълниха Девойко мари хубава, с което ми напълниха душата. Цялата компания, с която бях, питаха: защо ли няма повече метъл/рок кавъри на стари, български, автентични народни песни. Последва Полет на която си припявах и дори по едно време разклатих главата :) Озвучителите на Рок Разлог си бяха свършили работата и звука бе ясен и добре балансиран, стига да не си прекалено близо до сцената.
След още няколко песни последва кратка пауза и доста ударно излязоха Уикеда. След такова директно сравнение си пролича колко по-стегнато свирят от техните колеги. Всичко беше изпипано и отработено. Не се наемам да изредя песните, които изпяха, защото почти всяка тяхна песен съдържаше в себе си поне по още 2-3 други песни. Направо да си седиш и с кеф да си ги слушаш. Както си пеят Уиски с фъстъци, започват да забавят, забързват, отклоняват ритъма, вкарват съвсем нова мелодия, после втора, после разпознаваш Hey Jude на Бийтълс.. Беше истинска музикална мешавица, изпълнена с отлично чувство за такт. След 10 минути такова лирично отклонение, без да очакваш продължават с Уиски с фъстъци, сякаш не са я прекъсвали. Получаваш едно дежаву и ти става още по-кеф. Задължително разклатихме коси на любимата ми Няма да се дам. След кратка игра с публиката от типа: "аз ще викна аа, вие ще викнете ооо" продължиха все така живо и чевръсто, последваха Обичам, както и емблематичната: А ние с Боби двамата пием кафе. И понеже всеки има приятел на име Боби, в очите на всички близко стоящи се усетиха спомени от някакви кафета с някой си Боби. Така и не дочаках песента Иван, но не е болка за умиране.
По едно време отнякъде долетя сутиен и кацна право в ръцете на Ерол, който видимо се смути. След кратък бъзик с останалите от групата набързо изкараха един куплет от You Can Leave Your Hat On на Джо Кокър. След още няколко песни на бис се оттеглиха. Вече беше съвсем тъмно, но невръстните жители на града продължаваха да тичат и да се гонят между хората със светещи рогца AC/DC по главите.
 |
| снимка: Владислав Шопов |
Появи се Светльо с камуфлажни гащи, бял потник и някакъв странен шал, изцепи 2-3 простотии свързани с "Разлог" и "разлагане" и започна. В началото с по-популярните и безобидни песни, а след като прие, че ще изгуби детската аудитория, премина на Боли ме гъза, пънкариите Море от алкохол и Мразя. Температурата не падна чак до 15 градуса, както обещаваха сините птици, но пак си беше доста студено. Това никак не притесни погото, което се развилня под учестените удари на барабаниста и заливащите го с още по-бързи светлини, прожектори. Разлетяха се полуголи тела, тук-таме прехвърчаха и момичета, но излишни грубости липсваха и всички се забавляваха от сърце. Не се мина без Скакауец и Бате Гойко, а имаше и дори опит за изпълнение на Nothing Else Matters, акомпанирана на акордеон. След викове за "още" от публиката, излязоха на бис с още 1-2 парчета, след което Разлог и придошлите от околните градове почитатели на българската рок музика, се разотидоха.
Кофтито на градските концерти, е че някак изглеждат несериозно. Идват някакви случайни хора, позяпат, поцъкат, па си тръгнат. Майки с колички, търчащи деца и т.н.
От друга страна, всичко е доста по цивилизовано и не газиш в кал до ушите.
Живот и здраве, ще се видим на Рок Разлог 2013!