 |
| Геймърите преди и сега |
В близкото минало геймърите бяха особена порода хора, с кървясал поглед и мазол под дясната китка. Висяха по цяла нощ из компютърните зали и бяха вечно недоспали. Заобикаляха ъглите на сградите, за да не "забият" някъде поради висок пинг и през деня винаги носеха слънчеви очила. Игрите бяха живота им, а компютърът - приятелката им.
В днешни дни създаването на игри се комерсиализира до такава степен, че измести порното по доходи. За да спестят разходи и да вкарат една игра в повече устройства, започнаха да се правят мултиплатформени игри, които излизат едновременно за различни конзоли, PC, Mac и телефон. На пръв поглед нищо лошо. Но същевремено игрите значително изпростяха и често дори дядо Тетрис е по-сложен от новите, уж сериозни игри. Да замеряш зелени прасета с разноцветни пилци няма нищо общо с историите сравними с четене на книга, екзотични световете и атмосферата, които пресъздаваха по-старите игри. Да, известно ми е, че има изключения. Но в близкото минало за да играеш си отделяш една част от денонощието и се потапяш в играта, а сега удриш една-две врътки в междучасието, автобуса, обедната почивка. Т.е. гейминга вече е просто загуба на време и шарени бонбонки.
Отчасти вината за това имат смартфоните. От една страна са с ограничени параметри (онези досадни съкращения - CPU, Ghz, GB, MB...) и силно ограничени откъм начин на управление, а пък са масови и винаги с хората. Това доведе до естествено опростяване на игрите, където всичко с свежда до 2-3 натискания на touch screen-a, най-много и накланяне на устройството. Значение имат и параметрите на един компютър, сравнени с тези на един телефон. Няма да задълбавам технически, но когато някой със смартфон ме победи на произволен шутър или стратегия в реално време, тогава ще призная телефона за гейминг платформа, равностойна на компютъра. Засега са изключително подходящи само за походови стратегии, където времето на реакция не е от значение.
Комерсиализацията при компютърните игри доведе до по-впечатляваща визия (което е съвсем нормално - предвид техническият прогрес), но за сметка на това, игрите станаха много къси и разделени на ужасно много части. Целта е да се съкрати периода, в който купуваш дадена игра. Т.е. излиза новото NFS и "тичаш" да го поръчаш. Играеш играта усилено цяла седмица, превъртял си я няколко пъти и вече ти е омръзнала. След 3 месеца се е пръкнала нова част, която ти обещават да е много зверска! И ти пак кликаш "buy"...
Конзолите.. винаги съм ги смятал за игри за мързеливи американци. Там развитието е откъм контролери, графика и мултиплейър. Контролерите вече могат да са предмети по ваш избор, лицето на героя ви може да е вашето собствено и т.н. глезотии, които обаче доста разнообразяват нещата. Основната им положителна черта, която харесвах беше, че можеш да играеш с приятел, гадже, семейство - изобщо с човек, който е до теб. С въвеждането на мултиплейър в новите игри отново има отдалечаване и десоциализация.
Като заключение, мога да обобщя, че игрите следват естественото развитие на света: благодарение на помощта на технологиите, все по-вече сфери на живота достигат до все повече хора - пък били те и не толкова запалени фенове. Така вече "геймър" е почти всеки. Но един истински, хардкор PC геймър винаги ще гледа презрително с кървясалият си поглед тези, дето търкат някакви стъкълца с палци.
Ако сте стар геймър (понеже бивши геймъри няма) - разкажете някой от геймърските вицове на ваши познати деца-геймъри и вижте дали ще ги разберат. :)