Геймърството - преди и сега

Геймърите преди и сега

Да играеш игри е едновременно убиване на време, удоволствие, забавление. В същото време развива на мисълта, учи, възпитава и т.н.
В близкото минало геймърите бяха особена порода хора, с кървясал поглед и мазол под дясната китка. Висяха по цяла нощ из компютърните зали и бяха вечно недоспали. Заобикаляха ъглите на сградите, за да не "забият" някъде поради висок пинг и през деня винаги носеха слънчеви очила. Игрите бяха живота им, а компютърът - приятелката им.
 В днешни дни създаването на игри се комерсиализира до такава степен, че измести порното по доходи. За да спестят разходи и да вкарат една игра в повече устройства, започнаха да се правят мултиплатформени игри, които  излизат едновременно за различни конзоли, PC, Mac и телефон. На пръв поглед нищо лошо. Но същевремено игрите значително изпростяха и често дори дядо Тетрис е по-сложен от новите, уж сериозни игри. Да замеряш зелени прасета с разноцветни пилци няма нищо общо с историите сравними с четене на книга, екзотични световете и атмосферата, които пресъздаваха по-старите игри. Да, известно ми е, че има изключения. Но в близкото минало за да играеш си отделяш една част от денонощието и се потапяш в играта, а сега удриш една-две врътки в междучасието, автобуса, обедната почивка. Т.е. гейминга вече е просто загуба на време и шарени бонбонки.

Отчасти вината за това имат смартфоните. От една страна са с ограничени параметри (онези досадни съкращения - CPU, Ghz, GB, MB...) и силно ограничени откъм начин на управление, а пък са масови и винаги с хората. Това доведе до естествено опростяване на игрите, където всичко с свежда до 2-3 натискания на touch screen-a, най-много и накланяне на устройството. Значение имат и параметрите на един компютър, сравнени с тези на един телефон. Няма да задълбавам технически, но когато някой със смартфон ме победи на произволен шутър или стратегия в реално време, тогава ще призная телефона за гейминг платформа, равностойна на компютъра. Засега са изключително подходящи само за походови стратегии, където времето на реакция не е от значение.

Комерсиализацията при компютърните игри доведе до по-впечатляваща визия (което е съвсем нормално - предвид техническият прогрес), но за сметка на това, игрите станаха много къси и разделени на ужасно много части. Целта е да се съкрати периода, в който купуваш дадена игра. Т.е. излиза новото NFS и "тичаш" да го поръчаш. Играеш играта усилено цяла седмица, превъртял си я няколко пъти и вече ти е омръзнала. След 3 месеца се е пръкнала нова част, която ти обещават да е много зверска! И ти пак кликаш "buy"...

Конзолите.. винаги съм ги смятал за игри за мързеливи американци. Там развитието е откъм контролери, графика и мултиплейър. Контролерите вече могат да са предмети по ваш избор, лицето на героя ви може да е вашето собствено и т.н. глезотии, които обаче доста разнообразяват нещата. Основната им положителна черта, която харесвах беше, че можеш да играеш с приятел, гадже, семейство - изобщо с човек, който е до теб. С въвеждането на мултиплейър в новите игри отново има отдалечаване и десоциализация.

Като заключение, мога да обобщя, че игрите следват естественото развитие на света: благодарение на помощта на технологиите, все по-вече сфери на живота достигат до все повече хора - пък били те и не толкова запалени фенове. Така вече "геймър" е почти всеки. Но един истински, хардкор PC геймър винаги ще гледа презрително с кървясалият си поглед тези, дето търкат някакви стъкълца с палци.

Ако сте стар геймър (понеже бивши геймъри няма) - разкажете някой от геймърските вицове на ваши познати деца-геймъри и вижте дали ще ги разберат. :)

Игри на глада, игри на съдбата..

   Гледам значи, нов филм. Вдига се голям шум, всички говорят за него, реклами, премиери, по роман на еди кой си, пък и сред жанровете се мъдри "фантастика"..  Реших, че явно съм много неосведомен, щом всички са наясно, а аз дори не съм го чувал. Та както знаете: curiosity killed the cat.
  Филма започна с което и усещането за гадене. Обикновено, когато кинотворците знаят, че филма ще е слаб или не са имали достатъчно пари за ефекти и дубъли, прибягват до много хитра техника - "размъти мозъка на зрителя" - белким не види съшитото с бели конци. През целите 2 часа на филма очите ми непрекъснато се тормозеха, както "Tracking" функията наместваще лентата на VHS касетите едно време. Не само, че камерата се тресеше постоянно, ами и снимаше малкото битки и екшън моменти от един.. метър място. Гледаш как някаква купчина сумтящи и ръмжащи крайници, коси и железа се търкалят, докато нервно чакаш да умре едиия. Движещата се камера допринася за изкуствено създаване на усещането, че има някакво действие, че се случва нещо.
 Първият един час премина в абсолютна скука и най-интересното в него, беше подобие на Лейди Гага. През втората половина авторът ни запозна с визията си за телевизията в бъдещето. А именно: кифленски риалитита съчетани с кървави преследвания. Но това е толкова старо, че чак изтъркано. А пък визията му за дрехите и прическите на бъдещето са... абе дано не се сбъдват. Ще подскажа само, че Лейди Гага и Мерилин Менсън бледнеят. След множество приготовления, измивания (миха участниците поне 3-4 пъти) контения и т.н. тържествени ритуали най-после започна лова. И тогава не се сдържах! Къде е бате Арни да ви покаже как се прави? Къде е филма The Running Man?
    Напоследък в западния свят (а чрез средствата за масова пропаганда и източния) силният мъж бива изместен от силна жена. Някакъв извратен матриархат се задава на хоризонта. За пример на сила и най-вече - мъжество, малките деца получават под формата на силни жени. Според мен, а и според психолозите, тази смяна на полюсите няма да доведе до нищо хубаво.
  Та тук главната героиня мъкне раненият, второстепенен герой, докато коли и беси всичко наред.
А накрая, когато ни в клин ни в ръкав се разчувстваха, сякаш с воден знак някой изписа TWILIGHT по диагонала на екрана. И филма свърши, без ясно послание, край и усещане за завършеност. Както си започна в нищото, така и си свърши.. макар и с отворен за втора част финал.
   Игрите на глада е една добре направена драма със сладникав и изтъркан сценарии и малко фантастика за цвят. Та формулата ви е ясна: взимате историята на популярна книга (барабар с читателите и като потенциални зрители), намирате едни 70-80 милиона долара, правите някаква история с някакви персонажи, спуквате го от реклама и готово :) Ясно е, че децата са аудиторията, в която са се целели създателите. Същите тези, които са фенове на Здрач. Доказателството е липсата на явни кървави сцени и нарочното им прикриване - от там и рейтинга PG-13. А че куца и издиша и не носи никакво послание - голяма работа, нали в тази възраст децата са най-лесни за манипулация.