Можем ли пак да се съединим? (2012)

снимка: unnamed_ 

Съединението, както може би знаете, е историческо събитие, което е от особено значение за днешна България. Но вместо да ръся мозък, да преписвам от някой учебник по история или направо от Уики-то, предлагам да помислим над въпроса: "Можем ли пак да се съединим"?
Да, две хиляди и дванайста година е, пак е 6-ти септември - та можем ли да се съединим? Можем ли да посочим някаква обща, всенародна цел и барем половината от назоваващите се българи да я подгоним? Ама не с "Лике" или (очевидно) безполезни групи в книгата с лица, а с някаква реална дейност.
Но вместо това, хората, които нямат пари работят извънредно и на празника, защото когато почиваш, освен че не изкарваш пари, имаш време да харчиш повече. Хората, на които им е по-широко около врата - още в сряда се изнесоха по морета и балкани на цаца и кебапчета.
 С други думи - никой не смее да жертва и малкото, което има. Всеки поддържа настоящето с надежда, че от само себе си "ще дойдат по-добри времена" и чака поредните стотинки увеличение със свито сърце. Напоследък се наблюдават някакви опити за организираност на българите, но те или са омаскарени от една политическа сила или възседнати от друга. А най-модерно е със силната помощ на все по-долните телевизии, фактите да се изкривяват до неузнаваемост. Особено ефективно е мятането на медийни бомби от сорта на: закон за ограничаване скоростта до 30км/ч., закона за целогодишно включени къси светлини, разни уж криворазбрани посягания на светила като Ботев и Левски, разтръбени моментално във фейсбук и в новините. Всички те затормозяват допълнително и без това изтормозените ни мозъци, които са заети с мисълта как да платим 200лв. осигуровки при 500лв. заплата.
Сега хората са разединени и всеки дърпа чергата към себе си, съсредоточен във физическото си оцеляване. Дали ще успеем някога да се съединим отново, остава да изчакаме и да видим. А междувременно, може да вземем да направим НЕЩО, което да ни спести чакането.

6-ти септемви е българи! Съединявайте се!