Е, днес станах свидетел на уж последната част: Черният рицар: възраждане.
Доста различен е от предишните филми за човекът-прилеп. За разлика от предишните части, тук има някаква връзка с предишния епизод, актьорът (Крисчън Бейл), играещ в ролята на прилепа, също е запазен. За съжаление в тази последна част сценаристите са решили да ни занимаят повече с душевните кахъри на Брус Уейн, а не толкова с нощното му превъплъщение. Благодарение на това, филмът е една разчувстваща драма примесена с лек романс и чак там накрая, забутан в дъното, лежи екшъна и си брои патроните. Поредицата никога не е блестяла откъм сценарии, но пък никога не ми се беше случвало да се прозявам на някоя от предишните части. Изпълнен е с множество ретроспекции към някакви минали моменти, за които никой от зрителите не е знаел нищо досега. Тук липсата на особени връзки между отделните епизоди играе лоша шега на създателите му, понеже всички сме свикнали да приемаме Батман-ите като агент 007 - всеки епизод е почти отделен филм.
Това е и причината филмът да е натоварен със забавящи ритъма и утежняващи монолози. В тях, главните персонажи се обясняват през половината филм като сгафил първолак пред класната си, опитвайки да разяснят подбудите си за своите действия. За съжаление филмът е пълен с бъгове и нелогични моменти, но за да не ви изям десерта, няма да навлизам в подробности. Някак през целия филм имах усещането, че това е крайно нелогичен и странен начин да се случат събитията във филма. Сякаш режисьора ги е намислил поотделно, навързал ги е в някакъв ред и е прекарал главните герои през тях като през индианско изпитание за възмъжаване.
Има голям шанс филмът да се хареса повече на женската аудитория поради факта, че драмата превъзхожда екшъна. Като се добави и новата жена котка - Ан Хатауей, пъти по-малко наелектризираща от първообраза си - Мишел Пфайфър. Та докато Пфайфър има студен, лукав и мъркащ котешки поглед, движи се като котка, мяука като котка, пие мляко като котка и въобще - си е котешка личност, то новата Селина Кайл е много по-питомно коте, което въпреки старанието си, не можа да прикрие НЕкотешката си природа. Но да, кожените дрехи определено и отиват.
Основното, което ме дразнеше през целият филм бе гласа на главния злодей. След като проучих нещата, се оказа, че първоначално е имало оплаквания от зрителите на трейлърите, че гласа му е твърде неясен заради маската и не се разбира какво казва. Явно затова са "напомпали" звукът от гласа му (надвикваше повечето експлозии без да е повишавал тон!) и са го прекарали през някой софтуер, който сякаш му е предал гласа и акцента на Шон Конъри плюс едно дращещо звучене. Та през целия филм си представях Шон Конъри зад маската, което не ми позволи да усетя лошотията на този уж голям злодей.
Черният рицар, сякаш не заемаше толкова главна роля във филма. Повечето екранно време бе поделено между второстепенните герои и Брус Уейн. Играта на Бейл си беше на ниво, но не блестеше с нищо. Липсваше и мистичността и неочакваните му появявания, обвити в мъгла, а през част от филма дори го даваха на живо по телевизията! Липсваше и усещането за присъствие на супергерой, какъвто трябва да е Батман. Сякаш нещо бе изпило силите му и в битката с главния злодей се биеше като баба.
Общо взето имаше доста моменти, в които всеки зрител би направил съвсем друго нещо ако беше на мястото на среднощния пазител на Готам. Поне три пъти си казах "хайде, изстреляй си едно от онези неща и край с лошите", той вършеше точно обратното.
Вероятно скоро няма да сме свидетели на по-добър Батман от Черният Рицар от 2008-а.