Аквамен (2018)

               Това бе едно от онези 3 секундни решения - студ, още алкохол или късно кино? Нова година е съвсем близо, така че от първите две ще получа доста. Седнах в кино салона точно след рекламите и нахлузих 3Д цайсите за да гледам някакъв "Аквамен".

Аквамен - Причинителят на въздишки

За моя изненада се появи свръх подмладена Никол Кидман. Дори се зачудих дали не е друга актриса или дъщеря и. След сравнително стандартно начало, намиращо се в десетки други филми, се започна:

Екрана изпълва хаитянецът Джейсън Момоа. Вкупом зрителките въздъхват при вида на разпилените му дълги коси, напращели мускули и пронизващ жълтеникав поглед (не е от жълтеница, такъв си е героят му). Години еманципация, еволюция, феминизъм биват заличени от замятане на косата и небрежна усмивка, караща жените в салона да стиснат колене.

От там нататък се редят клише след клише за да следваме старата изпитана холвудска формула, която е толкова изтъркана, че се налага да се правят визуални чудеса като Аквамен за да мине номерът и този път.

Взимаме шепа древногръцка митология, смесваме я с някой малко известен комикс герой и така поставяме началото на нова поредица, като си утъпкваме пътя за още продължения или заемане на героя в други филми от вселената на DC комикс.

След това даваме на някое CGI студио едни милиони, чакаме до Коледа, когато е студено в северната половина на света и всички са си вкъщи за празниците. Преяли, след 3 дни семейно щастие, вече не се издържа и се чудят къде да заведат пищящите деца. Добавяме няколко големи, но застаряващи имена като Уилям Дафо и Никол Кидман за тежест и сме готови!

Ние, разбира се, сме още по-хитри и правим филма с кръв, колкото две порезни рани, което го прави PG-13. А в някои по-лакоми държави са резнали сцените с рибешка кръв за да слязат на 12А и да подхванат още по-младата публика. С други думи ОЩЕ ПАРИ!
А в България още си колим прасетата сами!

 Филмът, освен, че се основава на стандартната холивудска формула, също е черпил с пълни шепи от къде ли не. Музиката - "Блейд Рънър 2049", сцената с факлите - "Матрицата", баталните сцени - "Властелинът на пръстените", визията на Атлантида - отново "Блейд Рънър 2049" и "Валериан и градът на хилядата планети". Примери мога да давам до утре, но явно днешните сценаристи толкова си могат. Точно както компютъра не генерира нова информация, а комбинира стара такава. Дали пък вече филмите не се правят от изкуствен интелект? Индексира всички сцени във филмите и определя коя сцена е била най-ефектна, след което някой избира най-подходящата за филма и бам - вече имаме филм с гарантиран успех!

Актьорската игра.. става. Абе кой ти гледа актьорска игра при тези ефекти!? Звука е перфектен, По екрана хвърчат всевъзможни същества, хора, риби, изроди. Компютърната анимация е на такова ниво, че вече не се различава кое е истински кадър и кое графика. Спокойно са могли да не излизат извън студиото. Следват сцена след сцена, в която главният герой - Аквамен (или на човешки - Артър) го грози състояние, несъвместимо с живота. Да не си помислите, че някой въобще умира на екрана? Ами ако видят децата!? Сакън!

Следва такова бомбардиране на сетивата и прескачане от една част на света в друга, без почти никаква прелюдия, че съвсем се замайваш. Колкото и да се дърпаш, накрая отваряш уста и започваш да поглъщаш екшън сцена след екшън сцена, като междините са гарнирани с много прецизно дозиран хумор, който дори те кара да се засмееш.

Тотален провал са: "средно" лошият, чернокож герой и наченките на рок музика, оповестяваща кога героя влиза в режим Bad Аss. Долф Лундгрен беше като напафкан през целия филм. Но той май така си изглежда.

Съвсем сериозно, това е най-добрият екшън за пуканки, който съм гледал! Няма слаба сцена (поради гореизборените причини), музиката се слива перфектно с визията, има точната доза хумор, туист към края и всичко това е облечено с безсрамно количество компютърно генерирани ефекти, които спокойно изземват вниманието към актьорите и сякаш ни ги преливат венозно.

 Вярно, не помня кой-знае колко от филма, ама нали ще има втора част (нали не очаквате да няма?). Чудно ми е само как ще успеят да надскочат първата.. Дано дотогава AI е задобрял.

Kraftwerk Sofia 2018

Кой ли не е чувал за Kraftwerk? Дори да не сте чували за тях, със сигурност сте ги чували по един или друг начин. Мога спокойно да ги нарека дядовците на електронната музика. Започват края на 60-те години и началото на 70-те вече издават албуми. Далеч преди да видим дори електронен часовник, те вече създават електронна музика. И така последните петдесет години.

Температурата бе минус много, всичко скърцаше под краката ми, докато крачех, зъзнейки в снега. След не особено щателно претърсване се озовах вътре. На входа раздадоха поляризирани 3D очила.

Зала Универсиада. Такова хубаво и някак величествено име. Запознати ми споменаха, че залата е ремонтирана наскоро. Е, на мен ми изглеждаше  и миришеше като соц класна стая, само че по-голяма.

Прииждащите фенове бяха между 30 и 50 годишни. Тук-таме се мяркаха дългокоси метъли, които сякаш се криеха от прожекторите и свенливо оглеждаха останалите. Тишината беше странна, имаше цели три бара за продажба на алкохол. 

Прочутата немска точност се изложи и концерта започна с десет минути закъснение. Но тези десет минути бледнеят пред петдесетте години стаж. Завесата се отдръпна и членовете на групата излязоха, директно заемайки местата си:

Толкова директно встъпване от тишина към концептуална електронна музика от преди 50 години беше меко казано шокиращо. Всички се ослушваха и само най-върлите им фенове подсвиркваха и подвикваха окуражаващо. Бяха ми нужни поне 4-5 парчета за да "вляза в час".

Има нещо магическо в статичните чичковци или вече - дядовци, извадени като от епизод на Стар Трек. Веднъж сякаш са заели своите battle stations, друг път имам усещането, че всеки момент ще ги телепортират:

3D образите излъчвани на екрана повлияха доста и допълниха атмосферата доста. Заредиха се едно след друго познати от детството ми парчета, Das Model, Autobahn. Малко дразнеше, че текстовете бяха 90% на английски, но автентичното им звучене е твърде могъщо за да ги препъне този факт. 
Звука беше слаб, високите режеха ушите. В подбора си на озвучаваща компания изпълнител се бяха изложили. Пропускането на подгряваща група си каза думата и чак към средата на концерта успях да "превключа" и да се наслаждавам както трябва.
За първи път се заслушах в текстовете. Изненадаха ме приятно с актуалните теми. Макар да се споменаваха минималистично по 5-6 думи, влиянието им в комбинация с огромния екран и музиката беше максимално.

Изсвириха ТЕЕ - Trans Europa Express, която ме запрати толкова назад в детските ми години, че въобще не усетих кога минаха 7-8 минути дълбаещ ритъм на влак. Тогава се сетих колко много изпълнители са пили вдъхновение с шепи от нея. Справка: Planet Rock. Последва Tour De France, последван от любимата ми: Die Roboter:

Куклите се заклатушкаха зловещо под ритъма и. "Я твой слуга, я твой работник" - припяваха всички, изпаднали в странен транс. В този момент се обърнах назад и погледнах... Стотици бели очила с черни, правоъгълни стъкла, вперили поглед към мен. Нито едно от телата не помръдваше.
След още 2 парчета, едно от които познатото: Боинг-бум-чак, един по един четиримата направиха своеобразно соло с пултовете пред себе си. Един по един и напускаха сцената, сбогувайки се въздържано, по немски с публиката. Ъплоуда им се беше даунлоуднал в главите ни и се разотидохме тананикайки си TEE, докато електрическият заряд ни държеше.