Филма започна с което и усещането за гадене. Обикновено, когато кинотворците знаят, че филма ще е слаб или не са имали достатъчно пари за ефекти и дубъли, прибягват до много хитра техника - "размъти мозъка на зрителя" - белким не види съшитото с бели конци. През целите 2 часа на филма очите ми непрекъснато се тормозеха, както "Tracking" функията наместваще лентата на VHS касетите едно време. Не само, че камерата се тресеше постоянно, ами и снимаше малкото битки и екшън моменти от един.. метър място. Гледаш как някаква купчина сумтящи и ръмжащи крайници, коси и железа се търкалят, докато нервно чакаш да умре едиия. Движещата се камера допринася за изкуствено създаване на усещането, че има някакво действие, че се случва нещо.
Първият един час премина в абсолютна скука и най-интересното в него, беше подобие на Лейди Гага. През втората половина авторът ни запозна с визията си за телевизията в бъдещето. А именно: кифленски риалитита съчетани с кървави преследвания. Но това е толкова старо, че чак изтъркано. А пък визията му за дрехите и прическите на бъдещето са... абе дано не се сбъдват. Ще подскажа само, че Лейди Гага и Мерилин Менсън бледнеят. След множество приготовления, измивания (миха участниците поне 3-4 пъти) контения и т.н. тържествени ритуали най-после започна лова. И тогава не се сдържах! Къде е бате Арни да ви покаже как се прави? Къде е филма The Running Man?
Напоследък в западния свят (а чрез средствата за масова пропаганда и източния) силният мъж бива изместен от силна жена. Някакъв извратен матриархат се задава на хоризонта. За пример на сила и най-вече - мъжество, малките деца получават под формата на силни жени. Според мен, а и според психолозите, тази смяна на полюсите няма да доведе до нищо хубаво.
Та тук главната героиня мъкне раненият, второстепенен герой, докато коли и беси всичко наред.
А накрая, когато ни в клин ни в ръкав се разчувстваха, сякаш с воден знак някой изписа TWILIGHT по диагонала на екрана. И филма свърши, без ясно послание, край и усещане за завършеност. Както си започна в нищото, така и си свърши.. макар и с отворен за втора част финал.
Игрите на глада е една добре направена драма със сладникав и изтъркан сценарии и малко фантастика за цвят. Та формулата ви е ясна: взимате историята на популярна книга (барабар с читателите и като потенциални зрители), намирате едни 70-80 милиона долара, правите някаква история с някакви персонажи, спуквате го от реклама и готово :) Ясно е, че децата са аудиторията, в която са се целели създателите. Същите тези, които са фенове на Здрач. Доказателството е липсата на явни кървави сцени и нарочното им прикриване - от там и рейтинга PG-13. А че куца и издиша и не носи никакво послание - голяма работа, нали в тази възраст децата са най-лесни за манипулация.