Anathema в България 2010

Някъде към 6, 6 и нещо, в тъмна София. Пред залата с гръмкото име "България" имаше стотина човека, повечето дългокоси. Пиеха, пушеха и кротко чакаха пред затворените врати. След като нагънахме по един сандвич в близкия парк, вратите вече бяха отворени и минахме с електронните си билети. Всички други имаха истински и това малко ме подразни, защото няма да мога да ги показвам на внуците си и да им се хваля къде съм бил :). Бирата се лееше, макар не като на летен концерт, пушенето вътре бе забранено, а във фоайето се беше събрала внушителна по разнородност група от метъли.

Снимка: http://mushmulka.blogspot.com

Ако идете на концерт на Мара Отварачката примерно (същата имаше концерт по същото време на 2-3 преки), всички са еднакви. Еднакво облечени, гримирани, на еднаква възраст..А на метъл концертите хората са събрани като от кол и въже. Като се започне от типичния метъл с дълга рошава коса, черна тениска с черепи и непроизносимо име на група под тях, огромни ботуши правени като за разходка по лунен терен, мине се през по-леките форми - хора облечени и гримирани като за клип на Мерилин Менсън и се стигне до съвсем обикновено облечени и изглеждащи хора. Общото между всички е това, което се случва в главите им при слушането на такава музика - а именно - нагъване на мозъчната кора :)

Вратите се отвориха и мигом всички се разбързаха да влизат, за да се докопат до по-предни места. Една от възрастните разпоредителки възропта с думите "Какво е това бързане, какво е това чудо!?", цъкайки с език. Предните места бързо се напълниха, ние се настанихме в средата до пътеката, съвсем близо до контролния пулт за звука и светлините. Тогава чак заоглеждах обстановката. Оребрен таван на поне 20 метра височина и стени с неравни форми - всичко направено с цел качественото възприемане на музика. Докато чакахме началото хората припяваха заедно с Pink Floyd, което звучеше тихо от тонколоните. Лампите угаснаха, появи се някакъв младеж - Petter Carlsen с китара в ръка и започна да пее. Звука се разнесе високо над нас, необезпокояван от прегради. Нито ме впечатли музикaта, нито пеенето, но искреността на звука ме накара да настръхна. В този момент той започна нова песен и прикани публиката да пее. Получи се някаква магия и всички тихо пееха. Благодарение на акустиката това припяване се чуваше отчетливо, а тези, които не издържаха на получилата се масова емоция се разкряскаха в знак на одобрение. След това Петер опита с думи да обясни какво е усетил докато е свирил на китарата си, а цялата зала е пеела песента му, но нямаше нужда - и ние бяхме там :)

След кратка пиш/фас/бира пауза, аз все още се чудех как ще се проведе метъл концерт в зала за класическа музика, но мислите ми бързо отидоха да се срамуват в ъгъла при виковете и пляскането породени от появата на Daniel Cavanagh. Anathema започна концерта с музиката на Ennio Morricone - The Musical Pocket Watch. След началото на първата песен в пълната зала настана тишина. Всички верни фенове се опитваха да осмислят факта, че най-после пред тях на крака стоят Anathema! Е, аз понеже не съм (или по-скоро не бях) такъв фен им се чудех на акъла. Запищяха и закрещяха от кеф, когато чуха до болка познатите си песни. Десетината прожектори, обливащи групата в добре дозирана светлина и почти пълната тъмнина около тях, допринесоха много за атмосферата. Усещах музиката, звука, вибрациите на струните и гласовете, но вече няколко песни не можех да се "настроя". Парчетата се сливаха и почти нямаше паузи
между тях. Чак към третата песен "усетих" и осмислих музиката (може би ако пееше Бритни Спиърс, това щеше да стане още на втория стих). Но когато дочух позната песен

нежният женски вокал стопли слуха ми и предизвика ефекта на настръхване! Напрежението започна да се натрупва от хилядата човека в залата, захвърчаха електрически искри из въздуха, вълнението у публиката и тягостната атмосфера бяха като кълбовидна мълния тегнеща над главите ни, готова да разреди заряда си всеки момент. Когато и инструментите се включиха към вокала, огромна емоционална вълна се стовари върху ни и се разплиска из ъглите на залата, сякаш стадо диви коне се
отприщи и запрепуска между нас. Чуха се неистови крясъци от по-чувствителните хора, неспособни да издържат на случващото се, необяснимо с думи, явление..

Следващите песни бяха по-бързи и твърди парчета като Hope и Release

Заедно с музикантите заподскача и публиката, залата се разтресе, всички отдавна бяха станали на крака, седалките трепереха от разбушувалата се тълпа и, иначе класическата зала бе озарена от мощни барабани и дисторшън, комбинирани с лудо препускащи навсякъде, прожектори.
Задуха по едно време стана голям, явно беше, че залата не е предвидена за толкова загряла публика. Anathema не спряха нито за минута два часа и половина. Черпейки от енергията на публиката, я усилваха и връщаха върху ни. Към 23:30 се сбогуваха с нас, а Vincent хвърли бутилки с вода и успя да прати една чак в ложата, барабаниста раздаде няколко палки, вокалистката Lee Douglas започна да танцува, прегърната с един от музикантите, a една фенка някак си се покачи на сцената и прегърна Даниел и след него и китариста, преди охраната да успее да я свали от там.

Накрая Danny Cavanagh благодари за неописуемата емоция, която сме му дали, че сме най-шумната му публика досега и каза на микрофона едно просто "good night". Ето как станах фен на Anathema.

Odd Crew + Structure Of Mind

бръмча си аз из града и какво да видя - някаква си група Odd Crew е благоволила да дойде на крака да свири в единственото местно метъл заведение. После се сетих, че ги бях слушал по Тангра Мега Рок и ми бяха харесали.
Така и така са дошли, реших да ги уважа, като преди това агитирах всичките си приятели по телефона и във Facebook. В уречения час цъфнахме там 4-5 човека (само толкова събрах), входа беше 4 лева. Близо час чакахме да подхване някой инструментите.
Накрая започна едно яко реване от един дребничък вокалист, който обаче излъчваше такава енергия и така добре умееше да нахъсва събралата се пред него агитка, че за малко и аз да скоча в мелето ;) Учудих се, че стила им тотално се разминава с това, което бях слушал по радиото. Чак по-късно разбрах, че това били

Structure Of Mind.  Свириха и пяха много здраво (дори малко по-здраво, отколкото мога да понеса) няколко кавъра (Amon Amarth, Death, и др.) както и няколко свои парчета. Тъкмо си мислех, че трябва да се радвам, че съществуват такива български групи, когато при началото на следващата песен, сякаш ято черни, огнедишащи дракони се спуснаха, всичко се притъмни, навалицата сниши глави и последва здрава канонада от барабаниста, а публиката буквално откачи от кеф. В този момент влезе един дядо, който обикаля нощем заведенията и продава цветя на влюбените двойки. Зверските звуци и ритми ни най-малко не го притесниха - обиколи си човека цялото заведение като се усмихваше на всички, които не бяха в мелето, с надеждата да продаде цвете на някоя обвита в кожи дама.
Въпреки, че звука от микрофона на вокалиста едва се чуваше, моя приятел остана безкрайно щастлив, че е чул такива добри изпълнения на негови любими метъл групи, както и личните песни на самите Structure Of Mind (което говори много, понеже слуша групи, чиито имена дори не знам). А след всяка песен публиката крещеше: "Железни! железни! железни!..."

След кратка почивка се появиха Odd Crew. Публиката се развика: "Odd Fkin' Crew!, Odd Fkin' Crew!" и те директно започнаха с парчето, което бях слушал по радиото - Fallen Down. Направо ми идеше да изкъртя нещо от кефф :) На живо изпълнено, групата на 2 метра от теб, просто нямаше база за сравнение с радиото. Размятаха се вълни от коси наляво-надясно, в такт се заклатиха всички заедно с групата и опънаха здраво жиците. За момент се отдръпнах назад. Заведението приличаше на буйна река от коси, помитаща всичко със себе си. След няколко други техни песни (които честно казано не бях чувал) се чуха първите звуци от Pantera - Walk.

Настана същинска месомелачка. Разхвърчаха се тела, коси, крайници. Дори няколко по-здрави метълки се включиха в погото. Винаги съм се чудил как така няма жертви след такова нещо въпреки, че беше забавно :)

Като заключение мога да кажа, че ако звука бе на ниво, щяхме да сме свидетели на невероятен концерт! Въпреки това, изпълненията бяха много добри! Препоръчвам горещо на феновете на този стил музика да не пропускат техен концерт!