Търсене в Мушмулка блог

неделя, 6 октомври 2013 г.

Криворазбраната цифровизация

Дядо вади декодер
Криворазбраната цифровизация в реални условия
От момента, в който случайно видях рекламата на цифровизацията и най-вече тържественият и финал, в който се съобщава с приповдигната нотка, че предстои изключване на аналоговия сигнал, нещо ме зачовърка. Казаха ми, че много хора по затънтени райони се зарадвали, понеже най-после могат да гледат ТВ на места, където не е имало сигнал на аналоговата досега. Но нещо продължаваше да ме човърка. А именно - въпросът: "Защо по дяволите, трябва да я спират - не може ли да работят паралелно още година?"
   После разбрах, че Европейският съюз имал желание да се ъпгрейдне цяла Eвропа към цифрова ефирна телевизия (DVB-T). И ние както винаги - барабар Петко с мъжете.. Пенсионерите умират от глад и от студ, младежите бягат в чужбина, но ние, НИЕ ЩЕ ВИ ЦИФРОВИЗИРАМЕ!
   Отложената дата на спиране настъпи и аз със затаен дъх следях развитието на нещата. Първо свършиха декодерите по магазините. После обезумели баби питаха какво да правят, кога ще получат нови, сериалът щял да свърши, без да са разбрали развръзката!
Хиляди възрастни хора се озоваваха с магическата черна кутийка в едната и парче шантав кабел в другата си ръка, гледайки опулено отражението си в празния екран. Именно възрастните хора са основните ползватели на ефирна телевизия. Нямат пари за кабелна или сателитна, предоволни са нещо да им бърбори от екрана - колкото да не се чувстват самотни. И сега им беше наложен "данък самота" с тези 60 лева и цялата суета по настройването (колкото и просто да е то през погледа на всеки млад човек).
    Един свестен декодер струва около 60лв, + 2-3-4 лв за кабел, левче за батерии. Набавих всичко и зарадван се запътих към дядо ми на село. Изгорих 15лв бензин, но това не го броя. Свързах всичко за 2 минути, тръгна по мед и масло, и за около секунда се зарадвах на перфектния образ и цветове, грейнали от 14 инчовия телевизор с кинескоп. След тази секунда се сетих, че не гледам телевизия от години. :)
   Тогава дойде най-трудният момент. Как да обясня на 76 годишен човек, че старото дистанционно вече се ползва само за пускане и спиране на телевизора, а новото - за командване на дяволското творение отгоре? След като видях, че старо куче на нови номера не може да се научи, се сетих за приказката "Дядо вади ряпа". Моментално ѝ направих римейк и я претворих в "Дядо вади декодер" - просто му показах да ги изключва от контакта.. Е, това свърши работа!
  Какъв е извода? Налагането на каквото и да е, без да се сравни с условията в страната ни е излишен тормоз.

сряда, 13 февруари 2013 г.

Геймърството - преди и сега

на какво се играеше преди и какво се играе сега
Геймърите преди и сега
Да играеш игри е едновременно убиване на време, удоволствие, забавление. В същото време развива на мисълта, учи, възпитава и т.н.
В близкото минало геймърите бяха особена порода хора, с кървясал поглед и мазол под дясната китка. Висяха по цяла нощ из компютърните зали и бяха вечно недоспали. Заобикаляха ъглите на сградите, за да не "забият" някъде поради висок пинг и през деня винаги носеха слънчеви очила. Игрите бяха живота им, а компютърът - приятелката им.
 В днешни дни създаването на игри се комерсиализира до такава степен, че измести порното по доходи. За да спестят разходи и да вкарат една игра в повече устройства, започнаха да се правят мултиплатформени игри, които  излизат едновременно за различни конзоли, PC, Mac и телефон. На пръв поглед нищо лошо. Но същевремено игрите значително изпростяха и често дори дядо Тетрис е по-сложен от новите, уж сериозни игри. Да замеряш зелени прасета с разноцветни пилци няма нищо общо с историите сравними с четене на книга, екзотични световете и атмосферата, които пресъздаваха по-старите игри. Да, известно ми е, че има изключения. Но в близкото минало за да играеш си отделяш една част от денонощието и се потапяш в играта, а сега удриш една-две врътки в междучасието, автобуса, обедната почивка. Т.е. гейминга вече е просто загуба на време и шарени бонбонки.

Отчасти вината за това имат смартфоните. От една страна са с ограничени параметри (онези досадни съкращения - CPU, Ghz, GB, MB...) и силно ограничени откъм начин на управление, а пък са масови и винаги с хората. Това доведе до естествено опростяване на игрите, където всичко с свежда до 2-3 натискания на touch screen-a, най-много и накланяне на устройството. Значение имат и параметрите на един компютър, сравнени с тези на един телефон. Няма да задълбавам технически, но когато някой със смартфон ме победи на произволен шутър или стратегия в реално време, тогава ще призная телефона за гейминг платформа, равностойна на компютъра. Засега са изключително подходящи само за походови стратегии, където времето на реакция не е от значение.


Комерсиализацията при компютърните игри доведе до по-впечатляваща визия (което е съвсем нормално - предвид техническият прогрес), но за сметка на това, игрите станаха много къси и разделени на ужасно много части. Целта е да се съкрати периода, в който купуваш дадена игра. Т.е. излиза новото NFS и "тичаш" да го поръчаш. Играеш играта усилено цяла седмица, превъртял си я няколко пъти и вече ти е омръзнала. След 3 месеца се е пръкнала нова част, която ти обещават да е много зверска! И ти пак кликаш "buy"...


Конзолите.. винаги съм ги смятал за игри за мързеливи американци. Там развитието е откъм контролери, графика и мултиплейър. Контролерите вече могат да са предмети по ваш избор, лицето на героя ви може да е вашето собствено и т.н. глезотии, които обаче доста разнообразяват нещата. Основната им положителна черта, която харесвах беше, че можеш да играеш с приятел, гадже, семейство - изобщо с човек, който е до теб. С въвеждането на мултиплейър в новите игри отново има отдалечаване и десоциализация.


Като заключение, мога да обобщя, че игрите следват естественото развитие на света: благодарение на помощта на технологиите, все по-вече сфери на живота достигат до все повече хора - пък били те и не толкова запалени фенове. Така вече "геймър" е почти всеки. Но един истински, хардкор PC геймър винаги ще гледа презрително с кървясалият си поглед тези, дето търкат някакви стъкълца с палци.


Ако сте стар геймър (понеже бивши геймъри няма) - разкажете някой от геймърските вицове на ваши познати деца-геймъри и вижте дали ще ги разберат. :)