Търсене в Мушмулка блог

Показват се публикациите с етикет игри. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет игри. Показване на всички публикации

сряда, 13 февруари 2013 г.

Геймърството - преди и сега

на какво се играеше преди и какво се играе сега
Геймърите преди и сега
Да играеш игри е едновременно убиване на време, удоволствие, забавление. В същото време развива на мисълта, учи, възпитава и т.н.
В близкото минало геймърите бяха особена порода хора, с кървясал поглед и мазол под дясната китка. Висяха по цяла нощ из компютърните зали и бяха вечно недоспали. Заобикаляха ъглите на сградите, за да не "забият" някъде поради висок пинг и през деня винаги носеха слънчеви очила. Игрите бяха живота им, а компютърът - приятелката им.
 В днешни дни създаването на игри се комерсиализира до такава степен, че измести порното по доходи. За да спестят разходи и да вкарат една игра в повече устройства, започнаха да се правят мултиплатформени игри, които  излизат едновременно за различни конзоли, PC, Mac и телефон. На пръв поглед нищо лошо. Но същевремено игрите значително изпростяха и често дори дядо Тетрис е по-сложен от новите, уж сериозни игри. Да замеряш зелени прасета с разноцветни пилци няма нищо общо с историите сравними с четене на книга, екзотични световете и атмосферата, които пресъздаваха по-старите игри. Да, известно ми е, че има изключения. Но в близкото минало за да играеш си отделяш една част от денонощието и се потапяш в играта, а сега удриш една-две врътки в междучасието, автобуса, обедната почивка. Т.е. гейминга вече е просто загуба на време и шарени бонбонки.

Отчасти вината за това имат смартфоните. От една страна са с ограничени параметри (онези досадни съкращения - CPU, Ghz, GB, MB...) и силно ограничени откъм начин на управление, а пък са масови и винаги с хората. Това доведе до естествено опростяване на игрите, където всичко с свежда до 2-3 натискания на touch screen-a, най-много и накланяне на устройството. Значение имат и параметрите на един компютър, сравнени с тези на един телефон. Няма да задълбавам технически, но когато някой със смартфон ме победи на произволен шутър или стратегия в реално време, тогава ще призная телефона за гейминг платформа, равностойна на компютъра. Засега са изключително подходящи само за походови стратегии, където времето на реакция не е от значение.


Комерсиализацията при компютърните игри доведе до по-впечатляваща визия (което е съвсем нормално - предвид техническият прогрес), но за сметка на това, игрите станаха много къси и разделени на ужасно много части. Целта е да се съкрати периода, в който купуваш дадена игра. Т.е. излиза новото NFS и "тичаш" да го поръчаш. Играеш играта усилено цяла седмица, превъртял си я няколко пъти и вече ти е омръзнала. След 3 месеца се е пръкнала нова част, която ти обещават да е много зверска! И ти пак кликаш "buy"...


Конзолите.. винаги съм ги смятал за игри за мързеливи американци. Там развитието е откъм контролери, графика и мултиплейър. Контролерите вече могат да са предмети по ваш избор, лицето на героя ви може да е вашето собствено и т.н. глезотии, които обаче доста разнообразяват нещата. Основната им положителна черта, която харесвах беше, че можеш да играеш с приятел, гадже, семейство - изобщо с човек, който е до теб. С въвеждането на мултиплейър в новите игри отново има отдалечаване и десоциализация.


Като заключение, мога да обобщя, че игрите следват естественото развитие на света: благодарение на помощта на технологиите, все по-вече сфери на живота достигат до все повече хора - пък били те и не толкова запалени фенове. Така вече "геймър" е почти всеки. Но един истински, хардкор PC геймър винаги ще гледа презрително с кървясалият си поглед тези, дето търкат някакви стъкълца с палци.


Ако сте стар геймър (понеже бивши геймъри няма) - разкажете някой от геймърските вицове на ваши познати деца-геймъри и вижте дали ще ги разберат. :)

неделя, 1 април 2012 г.

Игри на глада, игри на съдбата..

Игри на глада
   Гледам значи, нов филм. Вдига се голям шум, всички говорят за него, реклами, премиери, по роман на еди кой си, пък и сред жанровете се мъдри "фантастика"..  Реших, че явно съм много неосведомен, щом всички са наясно, а аз дори не съм го чувал. Та както знаете: curiosity killed the cat.
  Филма започна с което и усещането за гадене. Обикновено, когато кинотворците знаят, че филма ще е слаб или не са имали достатъчно пари за ефекти и дубъли, прибягват до много хитра техника - "размъти мозъка на зрителя" - белким не види съшитото с бели конци. През целите 2 часа на филма очите ми непрекъснато се тормозеха, както "Tracking" функията наместваще лентата на VHS касетите едно време. Не само, че камерата се тресеше постоянно, ами и снимаше малкото битки и екшън моменти от един.. метър място. Гледаш как някаква купчина сумтящи и ръмжащи крайници, коси и железа се търкалят, докато нервно чакаш да умре едиия. Движещата се камера допринася за изкуствено създаване на усещането, че има някакво действие, че се случва нещо.
 Първият един час премина в абсолютна скука и най-интересното в него, беше подобие на Лейди Гага. През втората половина авторът ни запозна с визията си за телевизията в бъдещето. А именно: кифленски риалитита съчетани с кървави преследвания. Но това е толкова старо, че чак изтъркано. А пък визията му за дрехите и прическите на бъдещето са... абе дано не се сбъдват. Ще подскажа само, че Лейди Гага и Мерилин Менсън бледнеят. След множество приготовления, измивания (миха участниците поне 3-4 пъти) контения и т.н. тържествени ритуали най-после започна лова. И тогава не се сдържах! Къде е бате Арни да ви покаже как се прави? Къде е филма The Running Man?
    Напоследък в западния свят (а чрез средствата за масова пропаганда и източния) силният мъж бива изместен от силна жена. Някакъв извратен матриархат се задава на хоризонта. За пример на сила и най-вече - мъжество, малките деца получават под формата на силни жени. Според мен, а и според психолозите, тази смяна на полюсите няма да доведе до нищо хубаво.
  Та тук главната героиня мъкне раненият, второстепенен герой, докато коли и беси всичко наред.
А накрая, когато ни в клин ни в ръкав се разчувстваха, сякаш с воден знак някой изписа TWILIGHT по диагонала на екрана. И филма свърши, без ясно послание, край и усещане за завършеност. Както си започна в нищото, така и си свърши.. макар и с отворен за втора част финал.
   Игрите на глада е една добре направена драма със сладникав и изтъркан сценарии и малко фантастика за цвят. Та формулата ви е ясна: взимате историята на популярна книга (барабар с читателите и като потенциални зрители), намирате едни 70-80 милиона долара, правите някаква история с някакви персонажи, спуквате го от реклама и готово :) Ясно е, че децата са аудиторията, в която са се целели създателите. Същите тези, които са фенове на Здрач. Доказателството е липсата на явни кървави сцени и нарочното им прикриване - от там и рейтинга PG-13. А че куца и издиша и не носи никакво послание - голяма работа, нали в тази възраст децата са най-лесни за манипулация.