Търсене в Мушмулка блог

петък, 19 октомври 2012 г.

Looper: Убиец във времето

Брус Уилис в разгара си
снимка: Sony Pictures

По стара българска традиция, заглавието трябва да преразказва филма. Е, това донякъде е добре - "убиец" - т.е. екшън и пукотевици, "във времето" - предполага пътуване във времето. Всичко е ясно. Е да, ама не. Пътуването във времето е само една странична нишка, която да допълни този свеж научно-фантастичен филм. Къде обаче остава Looper - оригиналното му заглавие?

Повечето съвременни филми представляват стандартна история разказана по нестандартен начин. При Looper историята е нестандартна, визията му е класическа - по-малко думи и повече кино. Главният герой в лицето на Joseph Gordon-Levitt идеално пасва на ролята, като по-скоро се е нагодил идеално към своето бъдещо аз - Брус Уилис. Затова и преходът от младия, към стария Джо е доста естествен. Слаба игра така и не забелязах при никой от актьорите. Всички бяха на доста високо ниво.
  Освен блестящият (както винаги) Брус, особено впечатление ми направи ролята на детето. Дали причината са майсторлъкът на режисьора и оператора, дали играта на самото хлапе, но резултатът е налице - гарантирани тръпки!

Едно от характерните за филма неща са бавното развиване на истинската причина за действието на екрана. На няколко пъти ми идеше да се почеша по главата и мозъкът ми стържеше в опит да предусети замисъла на режисьора. В почти всички случаи, обаче  очакванията ми биваха надхвърлени. Когато се добави и пътуването във времето и всичките парадокси до които води то, картинката съвсем се замъглява. За щастие нещата не са омотани и виртуални като в Генезис и не е нужно да осмисляте час и половина информация наново на всеки 10 минути за да схванете филма. Т.е. дори и да не сте гении, пак ще го схванете, но определено се изисква повече мозъчна активност, отколкото за Американски пай. Или както е модерно да казват невръстните зрители "този филм те кара да се замислиш".

Част от зрителите в кино салона бяха видимо изнервени от това, че не им сервират всичко наготово. Като бонус имаше и 2-3 повторения на една и съща сцена, но все пак това е филм със заглавие Looper (от английски loop - затворена линия). Въпреки това никой не излезе от прожекцията преди края и стоически издържаха 2-та часа. Вероятно ги човъркаше отвътре какво ще се случи накрая.
Двата филма с които намирам по-сериозни пресечни точки са анимацията Акира и наскоро излезлият Хроники. С какво точно - ще оставя на вас да решите.

Чисто технологично нещата стояха странно. Летящи машини за поливане на посевите, реактивни мотори и ръждясали коли, по които са налепени слънчеви панели със стърчащи от тях жици (последните остатъци от преправени коли на изкопаеми горива), както и Smart-оподобни кутийки с 4 гуми. Хората, и в настоящето и в бъдещето, се избиват по класическият начин: с изстрелването на парчета метал от тръби с различен калибър. Да застреляш крадеца докато бяга с личната ти собственост - съвсем нормално (за разлика от България). Да се размажеш също не се е променило много - алкохол, наркотици, дискотеки, проститутки..
Най-сладката част от филма е края, но за да не ви изяждам десерта ще спра до тук. Приятно гледане!



Няма коментари:

Публикуване на коментар