Търсене в Мушмулка блог

вторник, 21 януари 2014 г.

Как се получава колет в България

Митница
Митница София (сн. Google maps)
Получавам писмо, че има колет за мен в близкият пощенски клон. Щастлив отивам да видя какъв подарък са ми изпратили, нищо, че вече е 14-и януари. Връчват ми листче  хартия, на което ми посочват телефон, на който да звъня за информация и ме отпращат с празни ръце.
Подробно ми обясниха по телефона, че според закона, дължа пари за подаръка си. Въпреки всичко продължих да разпитвам и се оказа, че върху обявената цена на съдържанието ($100) дължа 20% данък добавена стойност, 2 или повече процента мито, задето надвишава $60, ходене до София, неходене един работен ден на работа и един куп такси и таксички.

Със свито сърце и ден-два умуване защо, когато една пратка е адресирана до мен, платена е до мен, аз трябва да бия толкова път и разходи? Никой няма да възстанови пари на изпращача, никой няма да ми плати пътните или загубеният работен ден. С ясната мисъл, че върша глупост отидох до кафявата сграда, близо до автогарата в София, на улица Веслец 84.

 Погледнах надписа МИТНИЦА за секунда и влязох вътре. След кратко лутане и въртене в кръг охраната ми посочи единия ъгъл и каза: "по диагонал!". Оказа се, че всички ключови гишета са "по диагонал". Издирих въпросното 32-ро гише. Две скромно облечени женици в отвратително комунистическа канцелария, балатум, миризма на стара хартия. Взеха ми листчето с поканата да се явя при тях и ми дадоха друго. После ме пуснаха по въртележката.

 Започваме с гише 12. Запомнете - всичко започва от там! След 15 мин чакане на опашка ми казаха да ида на гише 6. На гише 6 ми дадоха лист хартия, на който ме третираха като фирма. Попълних си името минимум 5 пъти и 2-3 пъти ЕГН-то в разстояние на не повече от 3 сантиметра интервал. Два печата и вече летя към гише 12! След кратко чакане, ме покани да вляза видимо по-добре нагласената служителка с автоматичен печат, закачен в кожен кобур на колана и забарабани по клавиатурата. Караше ме отново да поватрям името и ЕГН-то си, вместо да гледа на листа пред нея с цел ускоряване на процеса. Помагах със собствени сили, диктувайки отчетливо името си за 6-ти път, въпреки мазохистичното усещане, че даването на пари за собствения си подарък, за пътни и един ден неплатена е ненормално!

След създаването на прословутата ЕОРИ регистрация (идентично е с създаването на e-mail акаунт) ме пратиха в пощата, което е гише номер... не помня вече, може би 24. Иии да - по диагонал е :)

Там отново ме лъхна соц обстановката. Две жени с елечета (нямат нищо общо със сините ризи на митническите служители!). Едната ме покани да седна и се зае да щрака на компютъра, като ме разпитва какви са тия стоки, всеедно знам повече от написаното на листа - все пак е  подарък! През това време заоглеждах протрития балатум, CRT монитора, разкривените шкафове, чиито врати бяха залепени с тиксо за да не зеят. Вдишах дълбоко канцеларски въздух с мирис на вехта хартия. Скрибуцането на матричният принтер бързо ме извади от унеса и ме окуражи, че престоя на това гише е към своя край. 
Щастлив, подадох 8 лева за услугата, връчиха ми нови бланки и дискета(!). Да, истинска DOS formated, 1.44MB, 3.5 инчова дискета! На гише 12 използваха дискетата (явно пощата и митницата нямат друга връзка помежду си)докато аз се чудех откъде продължават да намират дискети, след като производството им е спряно от 2010-а!?

 На 12-то вкараха дискетата в едно USB флопи и доволна усмивка озари лицето на дребната служителка. Бръкна в кобура си, извади печата с отработено движение и изстреля 2 бързи удара. Устремих се към "платежното"(пак по диагонал). Там бях помолен да изчакам отвън и след 7-8 минути ми връчиха нови листове хартия. Пак на гише 12, от там на гишето на банката, където заплатих 30лв. ДДС и 3лв. мито, плюс 3лв. за услугата. После на съседното гише - пощенският клон. Дадоха ми нови листчета и платих още 6 лева за нещо. Вече предвкусвах финала!

 По коридори и опашки се запознах с 2-3-ма души, срещахме се няколко пъти из коридорите и някак бяхме близки, споделяхме едни и същи гишета и една и съща съдба - разносвачи на хартия в 21-ви век.

Пратиха ме към едно от пощенските гишета, изящно боядисани с жълта, блажна боя. От там ме върнаха на 32-ро гише, понеже не съм бил от София. Там още веднъж си попълних данните, усещайки съчувствието на жената. После я съпроводих до една стаичка в предверието на склад. Докато тя изрови колета се зазяпах в рекламните календари с полуголи жени от 2002-а, а древен телевизор "Електрон", който ми е набор, допълваше интериора.

След минутка се появи жената и с усмивка в погледа ми връчи празнично опакования колет! Почувствах се като баща, на който му връчват бебе в родилното. 

Равносметката: за 150лв. подарък, платих 30лв. гориво, 30лв. ДДС, 3лв. мито, 3лв. на банката, 6+8лв. на пощата и един ден не ходих на работа. Но затова пък имах шанса да преживея толкова много!

2 коментара:

  1. Ами честито,
    този дето ти е пращал подаръка е трябвало да напише, че е подарък и да ти спести бюрокрацията. А в Благоевград няма ли митница, та си ходил до София?

    ОтговорИзтриване
  2. За да пристигне в града, в който искам трябва да се плати банкова гаранция, още документи и още бумащина. Подаръка беше отбелязан като GIFT, но това въобще не важи в българия - важното е дали минава границата от $60.

    ОтговорИзтриване