Как да подобрим озвучаването си вкъщи?

Цел: Да подобрим максимално звученето на музиката вкъщи с минимални средства (или безплатно!)

Предполагам, че за звукоизточник имате компютър с вградена звукова карта и някакви тонколони х+1. Живеете в стая 4х5 метра с нисък таван - 2.30м. Слушкате си кьопави mp3 на 192/кбит./сек. и след половин час или намалявате значително силата на звука или спирате музиката - заболява ви глава.

Тази статия е само бегъл преглед на основните моменти в озвучаването на една домашна стая и е насочена към тези, които тепърва тръгват по трънливият път на аудиофилството. Дали ще се разболеете от него или не - никой не може да предвиди.

Ако вече сте "хайфист" вероятно отдавна сте минали тези етапи и отдавна сте отписали компютъра като звукоизточник, отдавна сте платили на професионалист да направи звуково третиране на помещението ви, слушате от грамофон усилен от лампови усилватели, ползвате сребърни интерконекти и имате ОТ колкото гардероб. За всички останали - ето няколко евтини или дори безплатни начини да подобрите звука:


1. Формaти
Ако слушате mp3, значи слушате компресирана музика - т.е. с намален обем на файла за сметка на звука. Започнете да слушате компресирана без загуби (lossless) музика.

Форматите и са: FLAC, APE, WV, SHN. Те също смачкват оригиналния WAV файл, но не изрязват никаква информация (също като ZIP или RAR компресията). Една mp3-ка от ~4 минути е с размер от около 7-8МБ при компресия 256кбит. Същата песен във FLAC е около 30-33МБ. Твърд диск от 1 терабайт в момента на писането на тази тема струва около 160 лева, което означава, че е глупаво да продължавате с mp3, особено ако гоните качество.

Минусите са несъвместимост с авто плейъри и преносими такива.


2. DirectX, еквалайзери
След като предположим, че сте усетили някаква разлика, макар в началото ясно да усещате, че има такава, вие трудно можете да опишете в какво се състои.

Следващата стъпка е да заобиколите DirectX и всякакви софтуерни еквалайзери. Това става с Kernel Streaming. Ще попитате защо да го ползваме? Ами защото той подава сигнала от плейъра директно на звуковия драйвер, заобикаляйки DirectX, Разликата в звука е доста малка, но софтуерът е безплатен и не пречи да опитате дали ще усетите разликата. Но дори и да решите да не го ползвате, изключете всякакви еквалайзери, виртуални стаи, bass boost-ове и т.н. щуротии. Ще попитате защо? Защото те пречат да се чуе реалният звук на компонентите. Изкривяват звуковата картина. Това е всеедно да си настройвате цветовете на монитора през слънчеви очила.

За Windows Vista, 7 и 8 препоръчвам WASAPI плъгин

Минусите са забавяне при превключване м/у песните и леко забавяне при търсене напред-назад по песента, софтуерното регулиране на звука по подразбиране също не е включено, но с цената на леко изкривяване може и то да се активира.


3. Звукова карта
От години насам звуковите карти вече се вграждат в дъната. Но една външна (PCI) карта почти винаги бие вградена такава. Отделена от дънната платка, изградена с по-качествени елементи дори стари но по-висок клас звукови карти звучат по-вярно от вградените едночипови варианти по дънните платки. Тъй-като тук нещата вече опират до пари, ще оставя на вас да си изберете, но като начало можете да започнете с евтина карта с чип Creative или с чип VIA Envy. Цената се върти около 50-90 лв., но много зависи от модела. Желателно е да може да възпроизвежда 24битов звук на 96кхз. Не забравяйте, че трябва да има възможност да се свърже към усилвателя / тонколоните ви - било през аналоговите изходи или през цифров такъв.


Алтернативен вариант е да се снабдите с качествен USB аудио ЦАП (USB DAC) (цифрово аналогов преобразувател). Това e минималния набор от елементи нужни да пренесат звука от компютъра към усилвателя. Съвсем малък е, свързва се към USB, разпознава се от всяка операционна система и не са нужни драйвери. Добрите варианти струват колкото една средна хубост звукова карта и свирят или колкото нея, или малко по-добре - зависи от изпълнението.

Плюсове на USB DAC-a: лесно преносим, универсален звукоизточник за всеки компютър или лаптоп. Не се влияе от електромагнитните полета в компютъра, понеже се намира извън него. Плюсове на допълнителна звукова карта - качество и по-голям брой и видове изходи.


Минуси на ДАК-а - малко модели пускат 24бит. /96кхз. звук. и 90% са стерео - което е минус само ако държите на 5.1 звук.

Минуси на допълнителна (не вградена) звуковата карта- изисква се един PCI/PCIx слот от дънната ви платка и съответната сума пари, която да ви се откъсне от сърцето.



4. Кабели

След последния ъпгрейд, звука сериозно трябва да се е променил, възможно е да слушате и да не вярвате на.. ушите си :) Може да изслушате цялата си колекция наново като за първи път!

Кабелите от звуковата ви карта до усилвателя - бил той вграден в тонколоните ви или отделен, както и тези от усилвателя ви до колоните обикновено са от възможно най-евтините. Ефекта варира, но винаги е отрицателен.

Премахнете всякакви наставки, преходници и т.н. кръпки по пътя на сигнала. Както при всичко свързано със звука, тук важи максимата: "колкото по-малко елементи, толкова повече звук". Купете си по-дебели кабели - поне 2квадратни мм сечение, сложете им (или поръчайте да ви сложат) хубави букси от типа, който ще стане на вашата апаратура. Китайските кабели често изглеждат добре, но вътре има по един косъм метал, който леко прилича на мед. Ако имате пари - търсете маркови OFHC кабели (направени от мед с извлечени атоми на кислорода от металната решетка) или дори сребърни.

По принцип колкото по-хубаво озвучаване имате, толкова по-силно ще се усети разликата в кабелите. Ако сте имали брум (жужене, бръмчене) в тонколоните и ако то е било причинено от кофти кабели - възможно е да изчезне или поне намалее след тази операция). Ако сте били с прекалено тънки кабели - възможно е да се появи баса, който старите са изяждали. Измерете точно разстоянието от системата ви до колоните ви и сложете малък аванс. Тук действа формулата: колкото по-дълъг кабел - толкова по-зле.


Минуси: крайния резултат е непредвидим. Много зависи от комбинацията - колони / усилвател, но в повечето случаи е положителен.
Плюсове: може да ги има, може да ги няма, може да няма разлика. Но ако изпълните всичко според съветите, поне няма да имате брум и при следващи ъпгрейди на останалата част от апаратурата ви ще знаете, че кабелите ви са стабилни.


5. Акустика
Разпространението на звука е сложно нещо и зависи от много фактори. Общо взето това, което излиза от тонколоните ви се удри и отразява във всички плоскости, които си хареса из стаята ви. Най-обича тавана и двете странични стени. След като се отрази 2-3-4 пъти в стените, звука се връща отново в ушите ви, като се смесва със звука, пристигащ директно от колоните. Резултатът е звуков мармалад.

Истинското акустичното третиране струва много, заема място и върши чудеса със звука. Понеже гоним ниска цена, ще се наложи сами да експериментираме. Местете тонколоните навсякъде из стаята, и слушайте поне по 10-ина песни докато ви хареса звука им. Опитайте да ги отдалечите от стените и ъглите - обикновено на първо слушане така баса става по-слаб, но и по-бърз, детайлен и най-важното - не бумти. За звукопоглъщането на отраженията ще се наложи да разчитате на дебели завеси, килим. Можете да облицовате някоя  или всичките си стени с материал с неравна форма. Високия таван пък гарантира голямо забавяне на ехото и по този начин то няма да се смеси с оригиналния сигнал. Липсата на термоизолация с гипсокартон, гредоред или душеме също допринася за излишни вибрации :)

Минуси: отнема много време, и резултата е напълно непредвидим (когато се прави без измерване от професионалист $$).



6. Усилвател
Ако предимно слушате музика - вземете си стерео усилвател, ако наблягате на филмите - 5.1 такъв. Видовете усилватели са интегрални, транзисторни и лампови. На теория първите са най-зле, вторите по-добре и третите се водят Hi-End - т.е. По-добро НЕМА.

Реално всеки усилвател свири в даден клас на усилване и колко качествено е постигнато този клас (Най-качествен е А, после A+B, B, C, D. ) и куп други условия. Т.е. един добър интегрален може спокойно да надсвири един зле направен лампов. Но след като гоним цена, вариантът транзисторен усилвател в клас A+B е може би най-удачния вариант, като за начало. На старо вървят от 80 докъм 200 лв., което е съвсем приемливо.

На ватове не вярвайте - отдавна (да речем след 1990-а) не се изписват реалните. Позволяват си го само най-големите марки, понеже техните клиенти са наясно, че цифрите не са всичко. Погледнете общата консумация на усилвателя на задния панел, разделете я наполовина и горе-долу ще докарате реалната звуковата мощ. Повече от 2х35-40 вата в стая 4х5м са излишни (ако ще слушате музика, а не да озвучавате квартала).

При кинаджийските усилватели - 5.1 нещата са още по-сложни. Лампови 5.1 трудно ще намерите, затова взимате който ви хареса в магазина на звук и на възможности за свързване, дистанционно и т.н. глезотии. Важно е наличието на всякакви входове и изходи, които може да ви потрябват. Не забравяйте, че е важно да съгласувате по импеданс усилвателя с тонколоните си!

Минуси: хиляди са, но без тях не може.


7. Тонколони
Вариантите тук са прекалено много, че да могат да се изброят. Правилото "колкото повече елементи, толкова по-малко звук" важи и тук. Ако тонколоните ви имат 3-4 или дори 5 говорителя, не значи че са по-хубави - напротив. Избора тук е много труден заради огромния брой възможности. Като цяло всяка двулентова система би ви свършила работа, но само вашите уши и дълбочината на джоба ви могат да преценят дали дадена свирня ви харесва или не. Не избирайте на външен вид, а на звук. Така вместо още един интериорен елемент ще си купите свирещи тонколони.

Като цяло могат отново да се разделят на стерео и 5.1. И двете стават за всичко, но всяка е най-добра в своята област. Теоретично погледнато 5.1 система с качеството на стерео такава, струва 3 пъти повече. Т.е. две тонколони за 200лв са 3 пъти по-качествени от 6 тонколони (5.1) за същата сума (в която често е включен и усилвателя дори!). Много често стои и проблема с разполагането на цели 6 броя тонколони, приходящите за тях кабели, стойки, дупчене, къртене и т.н. Ако имате съпруга, вероятността от скандал е голяма! Помислете добре, защото в противен случай ще си дадете парите за 6 канален, пространствен звук и накрая ще струпате всичките на едно място, защото не ви стигат кабелите или не ви се разправя да ги прокарате до другия край на стаята, докато жена ви ви гледа на кръв как дупчите и разбивате всичко само и само да свирнат тези "пущини".

 Не забравяйте да съгласувате тонколоните си по импеданс с усилвателя! Т.е. импедансът на колоните в омове, не трябва да е по-малък от упоменатия на задния панел на усилвателя ви.
След всяка промяна по "системата" ви, слушайте поне 1-2 дни преди да правите следваща промяна. Така по-добре ще разберете какви са причините за промените и величината им.
Надявам се да съм помогнал в подобряването на озвучаването ви вкъщи.

P.S. Ако решите да публикувате статията на свой сайт, цитирането е задължително.