Цел: Да подобрим максимално звученето на музиката вкъщи с минимални средства (или безплатно!)
Предполагам, че за звукоизточник имате компютър с вградена звукова карта и някакви тонколони х+1. Живеете в стая 4х5 метра с не особено висок таван. Слушате си стари mp3 и след половин час или намалявате значително силата на звука или спирате музиката - заболява ви глава.
Тази статия е само бегъл преглед на основните моменти в озвучаването на една домашна стая и е насочена към тези, които тепърва тръгват по трънливият път на аудиофилството. Дали ще се разболеете от него или не - на ваша отговорност.
Ако вече сте "хайфист" вероятно отдавна сте минали тези етапи и отдавна сте отписали компютъра като звукоизточник, отдавна сте платили на професионалист да направи звуково третиране на помещението ви, слушате от грамофон върху анти-земетръсна масичка, усилен от моно лампови усилватели, ползвате сребърни интерконекти и имате тонколони колкото гардероб. За всички останали - ето няколко евтини или дори безплатни начини да подобрите звука:
1. ФормaтиАко слушате mp3, значи слушате компресирана музика - т.е. с намален обем на файла за сметка на звука. Започнете да слушате компресирана без загуби (lossless) музика.
Форматите и са: FLAC, APE, WV, SHN. Те също смачкват оригиналния WAV файл, но не изрязват никаква информация (също като ZIP или RAR компресията). Твърд диск от 4 терабайт в момента на писането на тази статия струва около 95 евро, което означава, че е глупаво да продължавате с mp3, особено ако гоните качество. Lossless форматите ви дават динамиката, високите, стегнатия бас, който MP3 смачква в опитите си да намали размера на файла. Ако системата ви е достатъчно добра, разликите се хващат доста лесно при повечето стилове музика.
Ако колата ви е след 2018-а, вероятно чете FLAC. Всички китайски плейъри за кола също го могат.
2. Еквалайзери, буустове, 3D симулации и т.н.Следващата стъпка е да заобиколите всякакви еквалайзери. Изключете всякакви еквалайзери, виртуални стаи, bass boost-ове и т.н. щуротии. Ще попитате защо? Защото те пречат да се чуе реалният звук на компонентите и икривяват звуковата картина. Това е всеедно да си настройвате цветовете на монитора през слънчеви очила. Пуснете звуковата си карта или DAC да свирят в режим 24 бита - 96 или 192кхц. Често ъпсемплинга леко подобрява звученето.
3. Звукова карта/ USB DACОт години насам звуковите карти вече се вграждат в дъната. Но една външна (PCI-Е или USB) карта почти винаги бие вградена такава. Отделена от дънната платка, изградена с по-качествени елементи, звучат по-вярно от вградените едночипови варианти по дънните платки. Цената започва около 30-40 евро и стига до няколко хиляди.. Желателно е да може да възпроизвежда 24 битов звук на 192КХЦ. Не забравяйте, че трябва да има възможност да се свърже към усилвателя / тонколоните ви - било през аналоговите изходи или през цифров такъв.
Алтернативен и препоръчителен вариант е да се снабдите с качествен USB аудио ЦАП (USB DAC) (цифрово-аналогов преобразувател). Това e минималния набор от елементи нужни да пренесат звука от компютъра към усилвателя. Съвсем малък е, свързва се към USB, разпознава се от всяка операционна система и за по-евтините не са нужни драйвери. Добрите варианти са около 250евро към 2025-а година.
Плюсове на USB DAC-a: лесно преносим, универсален звукоизточник за всеки компютър или лаптоп. Не се влияе от електромагнитните полета в компютъра, понеже се намира извън него. Плюсове на DAC - качество и по-голям брой и видове изходи.
4. Кабели
След последния ъпгрейд, звука сериозно трябва да се е променил, възможно е да слушате и да не вярвате на.. ушите си :) Може да изслушате цялата си колекция наново като за първи път!
Обърнете внимание на кабелите от звуковата ви карта. Ако са от 2 евро, сменете ги с нещо по-стабилно, може и позлатени - не са скъпи.
Премахнете всякакви наставки, преходници и т.н. кръпки по пътя на сигнала. Както при всичко свързано със звука, тук важи максимата: "колкото по-малко елементи, толкова повече звук".
Кабелите на колоните - купете си по-дебели кабели - поне 1.5 квадратни мм сечение, сложете им (или поръчайте да ви сложат) хубави позлатени букси от типа, който ще стане на вашата апаратура. Ако имате пари - търсете маркови OFHC кабели (направени от мед с извлечени атоми на кислорода от металната решетка) или дори сребърни. Ако нямате - сами си ги изработете за 1/4 от цената.
По принцип колкото по-хубаво озвучаване имате, толкова по-силно ще се усети разликата в кабелите. Ако сте имали брум (жужене, бръмчене) в тонколоните и ако то е било причинено от кофти кабели - възможно е да изчезне или поне намалее след тази операция). Ако сте били с прекалено тънки кабели - възможно е да се появи баса, който старите са изяждали. Измерете точно разстоянието от системата ви до колоните ви и сложете малък аванс. Съпротивлението на кабели, конектори и т.н. елементи се сумира и добавя към това на говорителите ви. Затова тук действа формулата: колкото по-къс кабел - толкова по-добре. Ако имате феромагнитни накрайници (като доближите до тях магнит се привличат) на колоните или кабелите, сменете ги с немагнитни такива. Това също оказва леко влияние на звука.
Минуси: крайния резултат е непредвидим. Ако колоните или усилвателя ви не са достатъчно добри, каквито и кабели да слагате разлика няма да има. Важи правилото на най-слабото звено във веригата.
Плюсове: може да ги има, може да ги няма, може да няма разлика. Но ако изпълните всичко според съветите, поне няма да имате брум и при следващи ъпгрейди на останалата част от апаратурата ви ще знаете, че кабелите ви са стабилни.
5. Акустика
Разпространението на звука е сложно нещо и зависи от много фактори. Общо взето това, което излиза от тонколоните ви се удри и отразява във всички плоскости, които си хареса из стаята ви. Най-обича тавана, двете странични стени, пода и стената зад вас. Това са най-силните първи отражения, затова обърнете внимание основно на тях. След като се отрази 2-3-4 пъти в стените, звука се връща отново в ушите ви, като се смесва със звука, пристигащ директно от колоните, но с няколко милисекунди закъснение. Тези няколко милисекунди объркват мозъка, когато се опитва да реконструира звуковата картина. Особено силно важи за високите честоти, понеже те са основния носител на пространствена информация.
Истинското акустичното третиране струва много, заема място и върши чудеса със звука. Понеже гоним ниска цена, ще се наложи сами да експериментираме. Местете тонколоните така, че да образуват равностранен триъгълник между двете колони и слушателското ви място, където обикновено седите. Опитайте да ги отдалечите от стените и ъглите - обикновено на първо слушане така баса става по-слаб, но и по-бърз, детайлен и най-важното - не бумти. За звукопоглъщането на отраженията ще се наложи да разчитате на дебели завеси за страничните стени, дебел или поне някакъв килим за пода.
Ако сте сръчни, можете да изработите пана с размери поне метър на метър и петдесет и 10-13см дебели, пълни с вата, затворена в някакъв плат ще извърши подвиг. Поставят се на местата на първи отражения. Можете да ги украсите с рисунка върху платното отгоре за естетичен външен вид. Високия таван пък гарантира голямо забавяне на ехото и по този начин ще смеси с оригиналния сигнал с голямо закъснение, което ще даде възможност на слуха ви да отдели директния от отразения сигнал. Ако имате възможност можете да монтирате звукопоглъщащи пана и на тавана. Ако нямате термоизолация с гипсокартон, гредоред или душеме, ще се наслаждавате на звук без странични въбрации.
Минуси: отнема много време, и резултата е напълно непредвидим (когато се прави без измерване от професионалист $$).
6. Усилвател
Ако предимно слушате музика - вземете си стерео усилвател, ако наблягате на филмите - 5.1 такъв. Видовете усилватели са много, но всичко зависи как е направен. Често Клас А свири по-зле от клас А+Б а новите клас D усилватели авторитетно смазват всичко (ако търсите наистина верен звук). Има една теория, че всяка музика трябва да се слуша на усилвател, създаден през десетиелетието, в което е създадена конкретна музика.
Ламповите усилватели внасят свои смущения в сигнала, но го правят по хармоничен начин (внасят хармоници). Някои хора ги смятат за приятни, въпреки сериозните изкривявания на сигнала.
A+Б си имат свои проблеми, но са интересен компромис между ефективност и качество.
Клас D пък са на съвсем различен принцип. С годините се развиват много бързо и започват да се налагат като Hi-Fi.
На ватове не вярвайте. Един производител описва пикова звукова мощност, друг описва общата консумирана мощност на усилвателя, трети звукова по DIN и т.н. В общи линии погледнете общата консумация на усилвателя на задния панел, разделете я наполовина и горе-долу ще докарате реалната звуковата мощ. Само при клас D усилвателите (с КПД около 80%) мощността може да е по-реална. Повече от 2х35-40 вата в стая 4х5м са излишни (ако ще слушате музика, а не да озвучавате квартала).
При кинаджийските усилватели - 5.1 нещата са още по-сложни, затова взимате който ви хареса в магазина на звук и на възможности за свързване, дистанционно и т.н. глезотии. Важно е наличието на всякакви входове и изходи, които може да ви потрябват. Не забравяйте, че е важно да съгласувате по импеданс усилвателя с тонколоните си!
Минуси: хиляди са, но без тях не може.
7. Тонколони
Вариантите тук са прекалено много, че да могат да се изброят. Правилото "колкото по-малко елементи, толкова повече звук" важи и тук. Ако тонколоните ви имат 4-5 или дори 6 говорителя, не значи че са по-хубави - напротив. Избора тук е много труден заради огромния брой възможности. Като цяло всяка двулентова система би ви свършила работа, но само вашите уши и дълбочината на джоба ви могат да преценят дали дадена свирня ви харесва или не. Не избирайте на външен вид, а на звук. Така вместо още един интериорен елемент ще си купите свирещи тонколони.
Основния източник на изкривявания в тонколоните са филтрите им. Често те са реализирани с евтини електролитни кондензатори, които след 10г. ще изсъхнат и ще свирят различно. Понеже дори най-скъпите марки си позволяват да пестят от там, можете да си моднете филтрите с метал-пропиленови кондензатори (Metallized Polypropylene) или просто MKP. Ще се открият съвсем нови, неподозирани звуци дори в до болка познатите ви песни.
Ако искате да изстискате максимума от колоните си, можете да прибегнете до DSP, с което да заместите пасивните филтри. За съжаление цените им са все-още твърде солени.
Избягвайте 20+ годишни колони, понеже кондензаторите им са изсъхнали, магнитите отслабнали, гънките на говорителите са се втвърдили и въобще.. правени са в други времена.
Ако сте кинаджии, разполагането на цели 6 броя тонколони, приходящите за тях кабели, стойки, дупчене, къртене и т.н е сериозен проблем. Ако имате съпруга, вероятността от скандал е голяма! Помислете добре, защото в противен случай ще си дадете парите за 6 канален, пространствен звук и накрая ще струпате всичките на едно място, защото не ви стигат кабелите или не ви се разправя да ги прокарате до другия край на стаята, докато жена ви ви гледа на кръв как дупчите и разбивате всичко само и само да свирнат тези "пущини".
Избягвайте саундбарите. Просто не стават за сериозно слушане на музика.
8. Събууфъри
Това са нискочестотни тонколони, които произвеждат само бас. Обикновено от 150Хц надолу докъдето стигнат. За всеки херц по-нисък бас мощността трябва да се увеличава, защото човешкия слух отслабва по същата треактория. Т.е. Ако искате 20Хц бас да се чува, трябва да имате 12" или 15" събууфър с поне 300W мощност.
Тук обаче започват драми с: звънтящи или дрънчащи мебели и чаши, съседи, които ви звънят да намалите, невъзможността да слушате музика и да правите още нещо. Просто не става.
Ако решите да си купувате съб, гледайте да е поне 10". настройте го така, че дане изпъква над основните ви колони. В голяма част от музиката липсват звуци, които да бъдат възпроизведени от събууфър. За филми вече нещата са други.
Не забравяйте да съгласувате тонколоните си по импеданс с усилвателя! Т.е. импедансът на колоните в омове, не трябва да е по-малък от упоменатия на задния панел на усилвателя ви.
След всяка промяна по "системата" ви, слушайте поне 1-2 дни преди да правите следваща промяна. Така по-добре ще разберете какви са причините за промените и величината им.
Надявам се да съм помогнал в подобряването на озвучаването ви вкъщи.
P.S. Ако решите да публикувате статията на свой сайт, цитирането е задължително.