Търсене в Мушмулка блог

Показват се публикациите с етикет България. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет България. Показване на всички публикации

вторник, 25 август 2015 г.

Световна Фото разходка на 500px в София 2015!

Сигурно сте чували за фото изложби, фото сбирки, фото конкурси и т.н. Е, вече има и Световна фото разходка (global photo walk). Нещо особено приятно, когато се случва в приятна компания от ваши приятели, и един куп други хора, които обичат фотографията.


Е, първата фото разходка на сайта 500px.com за София, ще се проведе на 26-и септември тази година, паралелно в няколко стотин града из цялата планета!
Началото бе поставено в Благоевград през 2014-а, а тази година вече ще се случи и в София. Скоро ще бъде известен и маршрута, по който всички желаещи ще се движат, а темата на фото разходката ще бъде "Изучавай с приятели" в собствения ви град, където всичко ви е добре познато. Така ще обмените опит с другите фотографи, ще им покажете вашите любими места за снимане, а те ще ви покажат своите. Ще научите нови неща за фотографията, нови похвати. Ще се запознаете с много нови хора и всичките ще са почитатели на визуалните изкуства. При достатъчно желаещи има шанс да бъдат изпратени представители на спонсорите: Fujifilm, Photolife, macphun и ThinkTank.

След приятна разходка в която упражнявате любимото си хоби, която трае между два и три часа, може да продължи с отсядане в заведение при достатъчно желание на участниците.

За да участвате е нужно само да снимате снякакъв вид фотоапарат (камера, телефон, "сапунерка"), да спазвате правилата за движение и да се движите заедно в група с доброто си настроение :)

За да следите всички новини около събитието, присъединете се към него в официалната Фейсбук страница . А тазгодишният хаштаг на събитието е: #500pxGPW15 . С него ще бъдат отбелязвани всички снимки и новини.

Приятно снимане из софийските улици!

четвъртък, 6 септември 2012 г.

Можем ли пак да се съединим? (2012)

можем ли пак да се съединим?
снимка: unnamed_ 
Съединението, както може би знаете, е историческо събитие, което е от особено значение за днешна България. Но вместо да ръся мозък, да преписвам от някой учебник по история или направо от Уики-то, предлагам да помислим над въпроса: "Можем ли пак да се съединим"?
Да, две хиляди и дванайста година е, пак е 6-ти септември - та можем ли да се съединим? Можем ли да посочим някаква обща, всенародна цел и барем половината от назоваващите се българи да я подгоним? Ама не с "Лике" или (очевидно) безполезни групи в книгата с лица, а с някаква реална дейност.
Но вместо това, хората, които нямат пари работят извънредно и на празника, защото когато почиваш, освен че не изкарваш пари, имаш време да харчиш повече. Хората, на които им е по-широко около врата - още в сряда се изнесоха по морета и балкани на цаца и кебапчета.
 С други думи - никой не смее да жертва и малкото, което има. Всеки поддържа настоящето с надежда, че от само себе си "ще дойдат по-добри времена" и чака поредните стотинки увеличение със свито сърце. Напоследък се наблюдават някакви опити за организираност на българите, но те или са омаскарени от една политическа сила или възседнати от друга. А най-модерно е със силната помощ на все по-долните телевизии, фактите да се изкривяват до неузнаваемост. Особено ефективно е мятането на медийни бомби от сорта на: закон за ограничаване скоростта до 30км/ч., закона за целогодишно включени къси светлини, разни уж криворазбрани посягания на светила като Ботев и Левски, разтръбени моментално във фейсбук и в новините. Всички те затормозяват допълнително и без това изтормозените ни мозъци, които са заети с мисълта как да платим 200лв. осигуровки при 500лв. заплата.
Сега хората са разединени и всеки дърпа чергата към себе си, съсредоточен във физическото си оцеляване. Дали ще успеем някога да се съединим отново, остава да изчакаме и да видим. А междувременно, може да вземем да направим НЕЩО, което да ни спести чакането.

6-ти септемви е българи! Съединявайте се!

четвъртък, 30 юни 2011 г.

Кратък преглед на пиратството в България

пиратството и изкуството - ръка за ръка :)
Графити в Швеция
 (cc Thobias Vemmenby)

Началото   

     В зората на интернета в България, когато да имаш външен 56.6 кбит/сек модем си беше върхът на сладоледа, да свалиш песен отнемаше 30-40мин, а намирането на някакъв пиратски софт си беше висш пилотаж. За филми не говоря, понеже с тази скорост сигурно ще се сваля за около седмица, a нямаше откъде. Само през разни тайни IRC канали, където общуваш с даунлоуд ботове и после те пращат към някакви анонимни FTP-та.


С появата на по-бърз интернет, куцо и сакато започна да си купува компютри и да се свързва към глобалното село. Големите доставчици се изхитриха и като начин да държат клиентите си в границите на BG peering-а (т.е. вътрешната българска мрежа) и като начин на набиране на абонати - създадоха така наречените free-та. Така ни продаваха евтин и бърз БГ трафик, вместо бавен и скъп за тях чужд.

Free-тата

    Най-известните от тях и досега отекват величествено в съзнанията на по-старото интернет поколение. free.techno-link.com, free.data.bg, free.evro.net, free.bol.bg бяха най-големите, след тях се наредиха стотици по-малки, обикновено ограничени за мрежата на доставчика, чието притежание са. Хубавото им беше, че те бяха естествен филтър за вируси. Много рядко се срещаха заразени неща сред качените от потребители файлове. А продавачите на пиратско съдържание на Славейков, бяха силно ощетени от това обнародване на пиратщината.


Мало и голямо се засилиха да пълнят хард диск масивите на тези доставчици с тонове музика, филми, игри и софтуер. Така, за кратко време се обособиха множество пиратски свърталища. Предоставена по този начин, услугата им никога не е била приемана от обществото като незаконна, пиратска и т.н. Те си бяха толкова явни и неприкрити, колкото беше и цялата офлайн незаконна дейност в страната. Няма да забравя как филмът Матрицата, беше качен в Дата.бг едва няколко часа след премиерата му в САЩ (макар и с отвратително качество).

   В началото на 2004-а, след като са натрупали сериозни масиви от информация, free.techno-link.com решава да изнудва останалите доставчици да им плащат месечна такса за достъп до тези ресурси. Но когато започнеш да искаш пари за нещо безплатно идва началото на края.. или по-скоро прераждането. Веднага се появиха free.data.bg и free.evro.net и куп други.
Булакт започнаха да "трият" по-популярните юзъри, качващи софтуер и игри и free.techno-link.com се прекръсти на FTLBG.com, а малко след това затвори, последван от free.evro.net. и bubu.to. Data.bg съществува и до днес, макар и в силно осакатен вид, предлагаща даунлоуд срещу заплащане с sms.

Торентите


Free.techno-link.com се трансформира в Arenabg.com и още десетки безплатни сървъри се родиха.В един момент стана ясно, че през уж безплатните сървъри са се завъртели доста пари от изнудване на интернет доставчици. Тогава някъде се появиха и торентите - нов начин за сваляне на файлове, в който трябва след това и да ги качваш към другите потребители. За тези, които не желаят да ги споделят с другите - имаше такса от 2лв.Завъртелите се пари явно са и причината през 2006-та да бъдат арестувани payforfree - администраторът на Arenabg и системният оператор csdemo. Зад тези никнеймове, обаче, стоят един куп хора, което обезмисля арестите. 

Истински пирати
(ROYAL NAVY / THE ASSOCIATED PRESS)


Тогава настъпи зората на торентите в България. Този нов начин за сваляне на файлове чрез p2p софтуер бе напълно непонятен за българската законова система, която беше още в ерата на CD-тата. Минаха буйни торент (от английски - поток) години, софтуера, игрите, филмите и музиката се лееха като из ведро. Останалите безплатни сървъри се опитаха да преминат към новата система, но само Аренабг оцеля. Пръкна се и torrents.linkos.bg (zamunda.net), а след тях и множество по-малки. След първото им спиране през 2006, Пълната функционалност бе възстановена за по-малко от седмица. Хостингите на сървърите бяха изместени. Arenabg - във Фриско, Тексас - Замунда - може би в Холандия. Така те се съобразяват с местните закони, и няма начин да нахълтат въоражени до зъби и да ти вземат покъщнината. В началото на 2011 имаше голям срив на Zamunda и по-малък на Arenabg. След него на страницата на Замунда пишеше "Недей с лошо, Колев..". Явор Колев, както може би знаете, е лицето на антипиратството у нас. Засега освен да притисне и затвори Nanoset.net и други по-малко тракери, и да размахва пръст друго не е успял. Та в този си призив, Замунда обвиняваше Колев в DDoS атака.

Сега


   От около месец едновременно спряха работа Direct Connect хъбовете dc.ggbit.info и dc.bol.bg. В Arenabg се банват торенти, за които някоя компания е предявила авторски права, в Замунда директно се трият. DHT мрежата си работи и засега няма начин да не го прави, magnet протокола също е практически неспираем. Е-mule никога не е спирало.
Вместо заключение


Пиратство винаги ще има, но всеки опит да се изкарат големи суми от него и всяко негово прекалено явно изваждане на бял свят, ще бъде санкционирано по естествен път. Т.е. започнеш ли да изкарваш повече пари на нечии гръб от колкото са нужни за да те подгонят - все някой ще ги даде. ;)

Бърз даунлоуд!

неделя, 21 ноември 2010 г.

Anathema в България 2010

Някъде към 6, 6 и нещо, в тъмна София. Пред залата с гръмкото име "България" имаше стотина човека, повечето дългокоси. Пиеха, пушеха и кротко чакаха пред затворените врати. След като нагънахме по един сандвич в близкия парк, вратите вече бяха отворени и минахме с електронните си билети. Всички други имаха истински и това малко ме подразни, защото няма да мога да ги показвам на внуците си и да им се хваля къде съм бил :). Бирата се лееше, макар не като на летен концерт, пушенето вътре бе забранено, а във фоайето се беше събрала внушителна по разнородност група от метъли.

ето и вълшебството на сцената
Снимка: http://mushmulka.blogspot.com
Ако идете на концерт на Мара Отварачката примерно (същата имаше концерт по същото време на 2-3 преки), всички са еднакви. Еднакво облечени, гримирани, на еднаква възраст..А на метъл концертите хората са събрани като от кол и въже. Като се започне от типичния метъл с дълга рошава коса, черна тениска с черепи и непроизносимо име на група под тях, огромни ботуши правени като за разходка по лунен терен, мине се през по-леките форми - хора облечени и гримирани като за клип на Мерилин Менсън и се стигне до съвсем обикновено облечени и изглеждащи хора. Общото между всички е това, което се случва в главите им при слушането на такава музика - а именно - нагъване на мозъчната кора :)

Вратите се отвориха и мигом всички се разбързаха да влизат, за да се докопат до по-предни места. Една от възрастните разпоредителки възропта с думите "Какво е това бързане, какво е това чудо!?", цъкайки с език. Предните места бързо се напълниха, ние се настанихме в средата до пътеката, съвсем близо до контролния пулт за звука и светлините. Тогава чак заоглеждах обстановката. Оребрен таван на поне 20 метра височина и стени с неравни форми - всичко направено с цел качественото възприемане на музика. Докато чакахме началото хората припяваха заедно с Pink Floyd, което звучеше тихо от тонколоните. Лампите угаснаха, появи се някакъв младеж - Petter Carlsen с китара в ръка и започна да пее. Звука се разнесе високо над нас, необезпокояван от прегради. Нито ме впечатли музикaта, нито пеенето, но искреността на звука ме накара да настръхна. В този момент той започна нова песен и прикани публиката да пее. Получи се някаква магия и всички тихо пееха. Благодарение на акустиката това припяване се чуваше отчетливо, а тези, които не издържаха на получилата се масова емоция се разкряскаха в знак на одобрение. След това Петер опита с думи да обясни какво е усетил докато е свирил на китарата си, а цялата зала е пеела песента му, но нямаше нужда - и ние бяхме там :)

След кратка пиш/фас/бира пауза, аз все още се чудех как ще се проведе метъл концерт в зала за класическа музика, но мислите ми бързо отидоха да се срамуват в ъгъла при виковете и пляскането породени от появата на Daniel Cavanagh. Anathema започна концерта с музиката на Ennio Morricone - The Musical Pocket Watch. След началото на първата песен в пълната зала настана тишина. Всички верни фенове се опитваха да осмислят факта, че най-после пред тях на крака стоят Anathema! Е, аз понеже не съм (или по-скоро не бях) такъв фен им се чудех на акъла. Запищяха и закрещяха от кеф, когато чуха до болка познатите си песни. Десетината прожектори, обливащи групата в добре дозирана светлина и почти пълната тъмнина около тях, допринесоха много за атмосферата. Усещах музиката, звука, вибрациите на струните и гласовете, но вече няколко песни не можех да се "настроя". Парчетата се сливаха и почти нямаше паузи
между тях. Чак към третата песен "усетих" и осмислих музиката (може би ако пееше Бритни Спиърс, това щеше да стане още на втория стих). Но когато дочух позната песен
нежният женски вокал стопли слуха ми и предизвика ефекта на настръхване! Напрежението започна да се натрупва от хилядата човека в залата, захвърчаха електрически искри из въздуха, вълнението у публиката и тягостната атмосфера бяха като кълбовидна мълния тегнеща над главите ни, готова да разреди заряда си всеки момент. Когато и инструментите се включиха към вокала, огромна емоционална вълна се стовари върху ни и се разплиска из ъглите на залата, сякаш стадо диви коне се
отприщи и запрепуска между нас. Чуха се неистови крясъци от по-чувствителните хора, неспособни да издържат на случващото се, необяснимо с думи, явление..

Следващите песни бяха по-бързи и твърди парчета като Hope и Release


Заедно с музикантите заподскача и публиката, залата се разтресе, всички отдавна бяха станали на крака, седалките трепереха от разбушувалата се тълпа и, иначе класическата зала бе озарена от мощни барабани и дисторшън, комбинирани с лудо препускащи навсякъде, прожектори.
Задуха по едно време стана голям, явно беше, че залата не е предвидена за толкова загряла публика. Anathema не спряха нито за минута два часа и половина. Черпейки от енергията на публиката, я усилваха и връщаха върху ни. Към 23:30 се сбогуваха с нас, а Vincent хвърли бутилки с вода и успя да прати една чак в ложата, барабаниста раздаде няколко палки, вокалистката Lee Douglas започна да танцува, прегърната с един от музикантите, a една фенка някак си се покачи на сцената и прегърна Даниел и след него и китариста, преди охраната да успее да я свали от там.

Накрая Danny Cavanagh благодари за неописуемата емоция, която сме му дали, че сме най-шумната му публика досега и каза на микрофона едно просто "good night". Ето как станах фен на Anathema.