Търсене в Мушмулка блог

Показват се публикациите с етикет live. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет live. Показване на всички публикации

петък, 2 март 2018 г.

Kraftwerk Sofia 2018

Кой ли не е чувал за Kraftwerk? Дори да не сте чували за тях, със сигурност сте ги чували по един или друг начин. Мога спокойно да ги нарека дядовците на електронната музика. Започват края на 60-те години и началото на 70-те вече издават албуми. Далеч преди да видим дори електронен часовник, те вече създават електронна музика. И така последните петдесет години.



Температурата бе минус много, всичко скърцаше под краката ми, докато крачех, зъзнейки в снега. След не особено щателно претърсване се озовах вътре. На входа раздадоха поляризирани 3D очила.

Зала Универсиада. Такова хубаво и някак величествено име. Запознати ми споменаха, че залата е ремонтирана наскоро. Е, на мен ми изглеждаше  и миришеше като соц класна стая, само че по-голяма.
Прииждащите фенове бяха между 30 и 50 годишни. Тук-таме се мяркаха дългокоси метъли, които сякаш се криеха от прожекторите и свенливо оглеждаха останалите. Тишината беше странна, имаше цели три бара за продажба на алкохол. 
Прочутата немска точност се изложи и концерта започна с десет минути закъснение. Но тези десет минути бледнеят пред петдесетте години стаж. Завесата се отдръпна и членовете на групата излязоха, директно заемайки местата си:

Толкова директно встъпване от тишина към концептуална електронна музика от преди 50 години беше меко казано шокиращо. Всички се ослушваха и само най-върлите им фенове подсвиркваха и подвикваха окуражаващо. Бяха ми нужни поне 4-5 парчета за да "вляза в час".

Има нещо магическо в статичните чичковци или вече - дядовци, извадени като от епизод на Стар Трек. Веднъж сякаш са заели своите battle stations, друг път имам усещането, че всеки момент ще ги телепортират:


3D образите излъчвани на екрана повлияха доста и допълниха атмосферата доста. Заредиха се едно след друго познати от детството ми парчета, Das Model, Autobahn. Малко дразнеше, че текстовете бяха 90% на английски, но автентичното им звучене е твърде могъщо за да ги препъне този факт. 
Звука беше слаб, високите режеха ушите. В подбора си на озвучаваща компания изпълнител се бяха изложили. Пропускането на подгряваща група си каза думата и чак към средата на концерта успях да "превключа" и да се наслаждавам както трябва.
За първи път се заслушах в текстовете. Изненадаха ме приятно с актуалните теми. Макар да се споменаваха минималистично по 5-6 думи, влиянието им в комбинация с огромния екран и музиката беше максимално.

Изсвириха ТЕЕ - Trans Europa Express, която ме запрати толкова назад в детските ми години, че въобще не усетих кога минаха 7-8 минути дълбаещ ритъм на влак. Тогава се сетих колко много изпълнители са пили вдъхновение с шепи от нея. Справка: Planet Rock. Последва Tour De France, последван от любимата ми: Die Roboter:



Куклите се заклатушкаха зловещо под ритъма и. "Я твой слуга, я твой работник" - припяваха всички, изпаднали в странен транс. В този момент се обърнах назад и погледнах... Стотици бели очила с черни, правоъгълни стъкла, вперили поглед към мен. Нито едно от телата не помръдваше.
След още 2 парчета, едно от които познатото: Боинг-бум-чак, един по един четиримата направиха своеобразно соло с пултовете пред себе си. Един по един и напускаха сцената, сбогувайки се въздържано, по немски с публиката. Ъплоуда им се беше даунлоуднал в главите ни и се разотидохме тананикайки си TEE, докато електрическият заряд ни държеше.

сряда, 8 август 2012 г.

До Спирит и назад

Да отидеш на Спирит ъф Бургас си е цяло приключение. Ето как го видяха моите очи - без да съм спонсориран, без да хваля или плюя необосновано:

Пристигнахме (аз и един приятел) рано в зарана към 5 сутринта след цяла нощ гърчене в автобуса. След малко лутане из пустите улици стигнахме плажа. От техно сцената долиташе музика, а схванатите ни от път крайници, се отпуснаха от кеф в топлата морска вода. Слънцето се прозяваше още и след малко занаднича с едно око през облаците там, където небето и водата се сливат. Идилията бе пълна (приложен е снимков материал):




Бургаският плаж след първият ден на Спирит ъф Бургас
Бургаският плаж в 6 сутринта. В далечината още дънеше музика от първият ден на Spirit Of Burgas.
След плажа се прибрахме да се наспим, за да имаме сили за гостите на втората вечер - The Prodigy. Няма да изпадам в подробности какво означават и Korn и The Prodigy за мен. Само ще спомена че съм израснал с тяхната музика.
  След кратка обиколка на Бургас се запътихме към пропуските. Завързаха ни по една лентичка, опипаха ни за остри предмети и с тийнейджърски трепет се запътихме надолу по стълбите. А там ни чакаше масов спам. Не стига, че окото от плакатите на фестивала "Четящият човек" ме гледаше от всеки ъгъл, ами сега отвсякъде се втурнаха да ни бутат в ръцете какви ли не хартии, лентички, надуваеми неща, гривни, SIM карти и т.н. щуротии. Най-полезно от всичко се оказа програмата на събитието. Направена от здрава хартия, послужи за много неща: информация, веене с цел прохлаждане, седене и т.н.

А пъстротата на тълпата беше неописуема. От вечно усмихнати, хипи изглеждащи момиченца до дългокоси метъли с животинско излъчване. Приближихме джаз сцената. D.J.I.B.R.I вече надуваха саксофона, послушахме ги и след кратък престой там се запътихме към главната сцена. А тя беше огромна и всепоглъщаща. На нея се подвизаваха Panican Whyasker. Звученето им ми се стори малко странно, но го отдадох на това, че ги слушам на живо. Хората си седяха на пясъка и си пийваха в очакване на .. каквото са дошли да слушат. След това отидохме на сцената на Джак Даниелс за да чуем благоевградчаните от CUT OFF. Но преди тях имаше руска банда, която не беше спомената в програмата. Казваха се Пилигрим, свиреха и пееха добре, но ми се стори странно, докато музикантите да скачат като луди по сцената, вокалистът с бял панталон да крачи бавно и гордо, сякаш рецитира стихове. Завършиха с песента "Хищники", след което минаха и раздадоха безплатни дискове с албума си на публиката. Още беше светло и светлините почти не участваха, но въпреки това CUT OFF не спряха хардкор тупурдията си нито за миг. Феновете им се подканяха да се сборичкат, а нисичкият им вокалист кипеше от енергия и не спираше да реве с цяло гърло и да скача из сцената като пружина.

По някое време отидохме на главната сцена, защото бяхме решили да сме възможно най-отпред. Докато чакахме следващата група, ненадейно се натъкнахме на световният шампион по бийтбокс - Скилър. Малко се стресна в началото, но после с охота се съгласи на снимка.
Наложи се да изтърпим SUM 41. Казвам изтърпим, понеже колкото и да се напъвах, не успях да ги харесам или разбера. Ту започваха тежка свирня, ту хардкор набиване на барабани и после, ни в клин, ни в ръкав преминаваха в нежни, мелодични пасажи а вокалиста им дразнеше с гласа си. Затова пък, невръстните посетители на концерта (този път те наброяваха поне половината от присъстващите) им се радваха много. SUM 41 дори качиха няколко от хлапетата на сцената и едва ли не ги заставиха да се кълчат цял час в единия и край, като периодично ги наливаха с вода. На няколко пъти се обръщах да сверя своите впечатления. Зад мен почти никой не реагираше на музиката и хилядите лица гледаха безизразно. Само тук-там някой фен на групата пееше текста заедно с тях, а морският бриз носеше характерния мирис на трева. Накрая направиха кавър на We Will Rock You на Queen, та успях и аз да се покефя поне малко. Настана голямото чакане. Дългите 30 минути обаче отминаха като изтребител покрай нас. Прожекторите осветиха голям транспарант с надпис "How To Steal A Jet Fighter".
Продиджи на Спирит ъф Бургас
Сцената на The Prodigy секунди преди да се появят за втори път на Spirit Of Burgas.
 Започнаха с World's On Fire, но едва познах песента. Сякаш някой беше изял вокалите и изобщо средните честоти. На 5 метра от сцената баса ни размазваше, но останалото едва се чуваше. Затова пък жегата беше непоносима. Купчината потни тела заподскача в синхрон. През следващите няколко парчета започнаха да прехвърчат тела пред погледа ми. Някакъв тип, гол до кръста, се развилня и изпобута всички около себе си. След близко до сбиване положение, мигом го усмирихме, но вече беше успял да си разбие веждата или скулата, защото от там някъде му течеше кръв. Чудя се дали цицината на главата ми не бе причината, ама кой ти казва..
 Prodigy не спираха. Заредиха се новата Jetfighter, Omen. Изкефих се максимално на Spitfire. По едно време навалицата пред мен се разтвори сякаш и на пясъка остана едно хлапе с изцъклен поглед. Изпусна бирата от ръка и започна да повръща неконтролируемо на пясъка. Тълпата мигом го запрати в посока тоалетните, заровиха поразията с пясък и всичко продължи.

Горещината едва се понасяше. На сцената се появиха два маркуча и започнаха да ни поливат като домати. Това пощури хората от по-предните редици, където се намирахме и ние. Мокър до кости, в сос от собствена, 3-4 вида чужда пот и пръскащата по главите ни вода под нечовешките звуци на Продиджи, само на 5 метра от тях - безценно!

Осветлението не струваше. През 2010-а също бях на тази сцена, на същият плаж, на същата група. Тогава светлините можеха да те докарат до екстаз, а звука беше толкова добър, че можеше да ти се накъдри мозъка от кеф. Сега Максим и Кийт сякаш ги мързеше. Вместо тонове осветление и лазери имаше един невзрачен транспарант, а от звука се губеха доста честоти (не само пред сцената - обикалях и назад). За щастие бяхме в мелето и голяма част от минусите бяха компенсирани от атмосферата. Започна Smack My Bitch Up, а аз вече предвкусвах "бомбата". По време на женския вокал по средата на песента, Максим ни накара да клекнем. Вокала наближаваше края си, всички тръпнеха със затаен дъх, клекнали като първолаци, играещи на джуджета и великани. В последвалата секунда тишина, всички скочихме с вик Smack My Bitch Up, последвано от няколко киловатов бас удар. Еуфорията беше пълна. Размятаха се "потни коси и телесни крайници".
10-15 минути след Продиджи и 1-2 шишета вода по-късно, успяхме да се свестим и да се запътим към рок сцената за да послушаме Контрол. Имаше и една сцена, която никъде не беше обявена. На нея, всеки желаещ можеше да изпее избрана от списък песен с музика от жива група на истинска сцена. Един вид живо караоке. Беше доста забавно и имаше какви ли не изцепки. Оставихме плажа заринат в боклуци и изцедени се прибрахме към 3 сутринта.

Ден трети. След кратък плаж и стабилно хапване отново сме пред пропуските. Хората с тридневен пропуск явно бяха повече и пропускането им се забави. Веднага се появиха недоволстващи, които започнаха да освиркват проверяващите. Тогава се запитах: защо  ли българите не сме толкова задружни и когато повишават цената на бензина.. или билета...
Та 10 минути по-късно бяхме вътре, отново ни засипаха с 30МБ безплатен интернет мушнат в сим карта на Виваком, ДСК раздаваха надуваеми.."удрилки" или поне за това ги ползваха всички - да се бъхтят безболезнено по кратуните. Нисан раздаваха гумени гривни и стояха безучастно - дори не предлагаха да седнеш в някой от иначе лъскавите и новички нисани. Йегермайстер даваха ярки, оранжеви, хавайски "герданчета" ако си купите един шот от техния сироп за кашлица (наистина беше леден!). Момичетата на Марлборо не спряха да ме питат дали пуша - накрая чак се чувствах виновен задето не пафкам. Опитахме да ползваме 30-те безплатни мегабайта на Виваком - след кратка размяна на смс-и така и не капна нито мегабайт.
 Но стига подробности - да минем на основното. Поради забавяне изпуснахме Уикеда, но пък послушахме Funkallero и Funkamental (последните си бях почти чист метъл),  а след това и Q-Check заедно със Сърмата Хари. Безпорният им хит "Чакараци" ми допадна повече на запис, а не на живо. На рок сцената къртеха Downlslot и след тях Stop Stop, но там не се задържахме, защото на главната сцена се лееха инфразвуци като из ведро. На сцената имаше едно светещо C: и едно S. Голям екран се извисяваше над музикантите и скачащите по сцената. Музиката определено бе дъбстеп примесен с добре подбрани вокали. Погледнах програмата, а там пишеш "Chase & Status" При тази сила на звука и никакви прегради, които да го отразяват, през телата ни се провираха чисти синусоидални вълни от бас, които причиняваха приятно-лазещи мравки по гръбнака. "Мелодиите" бяха прости и леки, клиповете също и всички доста се изкефихме. Единственото, което не харесвам на дъбстепа е, че много бързо се уморявам да го слушам. Дали заради прекалено многото бас или поради друга причина, след 4-тото парче всичко ми се струваше еднакво.

 Голяма част от присъстващите знаеха кои са изпълнителите, знаеха песните им - въобще явно са доста популярни. Хубавото на такива фестивали е, че без да искаш се запознаваш с много нови  стилове и изпълнители, което определено обогатява музикалната култура на човек. Странното бе, че приключиха около половин час по-рано от предварително заложеното в програмата, та се наложи да чакаме Корн около 45 минути. Навалицата се поразреди и след дълго настройване на техниката (което ме обнадежди, че този път всичко ще е наред) се появиха KORN!
сцената на Корн на Спирит ъф Бургас 2012
Korn къртят здраво на Spirit of Burgas
Започнаха с Divine, Predictable, No Place To Hide, Good God, които ме върнаха доста години назад. След тях, обаче последваха новите им, смесени с дъбстеп песни. Не ми харесаха още при излизането им и доста се помъчих да ги харесам. Имаше нещо, дето ме гъделичка, но не можеше стържещия бас на Munky да се замести от електроника. Просто "козата си сака пръч", както е казал народът. Въпреки красивата сцена наситена с екрани, след 6-тата дъбстеп песен се бях отчаял до крайност.
Точно тогава публиката изригна при първите звуци на Here To Stay, последвани от любимите Freak On A Leash и Falling Away From Me. Подивели от кеф, не спирахме да крещим текста и да подскачаме в ритъма. Една от детските ми мечти се сбъдна, а гласа на Джонатан Дейвис не трепна нито веднъж! За разлика от Продиджи, този път вокалите се чуваха добре. Последва Korn версия на Another Brick In The Wall и Shoots and Ladders, която започна с живо изпълнение на шотландска гайда, а по-късно премина в One на Metallica, на което хората реагираха с искрени викове от щастие. Got The Life - една от любимите ми песни бе следваща, последвана от малко невзрачно барабанно соло.
 Настана тишина. Публиката се опита да отгатне следващата, вероятно последна песен. Чуха се първите звуци на Blind. Спогледахме се с моя приятел, понеже от началото на концерта се надявахме да я чуем. Последва вик "I'M BLAAAAAAAAAIND!!" и морето от хора се разбушува! Няколко, изпълнени с живот, минути по-късно, разтърсен, потен, изморен, изтръпнал, щастлив, обезводнен, усмихнат и задъхан гледах как членовете на Korn (или KoЯn - както го предпочитате) хвърляха перца и палки на публиката от предните редици. Рядко съм оставал щастлив след концерт на любима група, но Корн го направиха така, че всеки си получи това, за което е дошъл. Отдалечавайки се от сцената, ни изпратиха с много забавен кавър на Freak On A Leash, изпят от Richard Cheese.
Цялата тълпа се пренесе по другите сцени, като множеството отидохме до рок сцената, където вече 20 минути Odd Crew се потяха над новия си албум. Пясъка пред сцената липсваше, а купчина полу-голи, дългокоси фенове се въртяха в кръг и не спираха да се блъскат като бичета. Васко се зарадва на новодошлите и не можа да опише колко драго му стана като ни видя. Парчетата от новия им албум са поне два пъти по-твърди и тежки от тези в първия, а те изпяха само една песен от него, докато бях там. Така и не дочаках прочутото дръм соло на Бонзи.
След кратка обиколка из останалите сцени забелязахме, че има електронни игри на Sega, които обаче бяха по 2лв. жетона(през 2010-а бяха безплатни), мини баскетбол, а джагите бяха заети нон-стоп. Раздвижихме се малко на сцената на "На тъмно" под звучни ремикси на Продиджи. Към 3 часа през нощта музиката спря. Почувствах се като дете, на което са му взели играчката. Само дето децата не дават пари за играчките си, а аз бях дал. Според програмата трябваше да има още музика докъм 6 сутринта, но явно Solar Dance Arena и 40-та лева, който трябваше да кихне човек за да остане до зори, са добър стимул да няма друга работеща сцена след 3 сутринта.


Така видяха очите ми най-добрия фестивал в България. Ако догодина организаторите успеят да поканят също толкова любими групи, запазят нивото на организацията и не са прекалено лакоми за пари - има голям шанс фестивала да стане още по-успешен!

неделя, 21 ноември 2010 г.

Anathema в България 2010

Някъде към 6, 6 и нещо, в тъмна София. Пред залата с гръмкото име "България" имаше стотина човека, повечето дългокоси. Пиеха, пушеха и кротко чакаха пред затворените врати. След като нагънахме по един сандвич в близкия парк, вратите вече бяха отворени и минахме с електронните си билети. Всички други имаха истински и това малко ме подразни, защото няма да мога да ги показвам на внуците си и да им се хваля къде съм бил :). Бирата се лееше, макар не като на летен концерт, пушенето вътре бе забранено, а във фоайето се беше събрала внушителна по разнородност група от метъли.

ето и вълшебството на сцената
Снимка: http://mushmulka.blogspot.com
Ако идете на концерт на Мара Отварачката примерно (същата имаше концерт по същото време на 2-3 преки), всички са еднакви. Еднакво облечени, гримирани, на еднаква възраст..А на метъл концертите хората са събрани като от кол и въже. Като се започне от типичния метъл с дълга рошава коса, черна тениска с черепи и непроизносимо име на група под тях, огромни ботуши правени като за разходка по лунен терен, мине се през по-леките форми - хора облечени и гримирани като за клип на Мерилин Менсън и се стигне до съвсем обикновено облечени и изглеждащи хора. Общото между всички е това, което се случва в главите им при слушането на такава музика - а именно - нагъване на мозъчната кора :)

Вратите се отвориха и мигом всички се разбързаха да влизат, за да се докопат до по-предни места. Една от възрастните разпоредителки възропта с думите "Какво е това бързане, какво е това чудо!?", цъкайки с език. Предните места бързо се напълниха, ние се настанихме в средата до пътеката, съвсем близо до контролния пулт за звука и светлините. Тогава чак заоглеждах обстановката. Оребрен таван на поне 20 метра височина и стени с неравни форми - всичко направено с цел качественото възприемане на музика. Докато чакахме началото хората припяваха заедно с Pink Floyd, което звучеше тихо от тонколоните. Лампите угаснаха, появи се някакъв младеж - Petter Carlsen с китара в ръка и започна да пее. Звука се разнесе високо над нас, необезпокояван от прегради. Нито ме впечатли музикaта, нито пеенето, но искреността на звука ме накара да настръхна. В този момент той започна нова песен и прикани публиката да пее. Получи се някаква магия и всички тихо пееха. Благодарение на акустиката това припяване се чуваше отчетливо, а тези, които не издържаха на получилата се масова емоция се разкряскаха в знак на одобрение. След това Петер опита с думи да обясни какво е усетил докато е свирил на китарата си, а цялата зала е пеела песента му, но нямаше нужда - и ние бяхме там :)

След кратка пиш/фас/бира пауза, аз все още се чудех как ще се проведе метъл концерт в зала за класическа музика, но мислите ми бързо отидоха да се срамуват в ъгъла при виковете и пляскането породени от появата на Daniel Cavanagh. Anathema започна концерта с музиката на Ennio Morricone - The Musical Pocket Watch. След началото на първата песен в пълната зала настана тишина. Всички верни фенове се опитваха да осмислят факта, че най-после пред тях на крака стоят Anathema! Е, аз понеже не съм (или по-скоро не бях) такъв фен им се чудех на акъла. Запищяха и закрещяха от кеф, когато чуха до болка познатите си песни. Десетината прожектори, обливащи групата в добре дозирана светлина и почти пълната тъмнина около тях, допринесоха много за атмосферата. Усещах музиката, звука, вибрациите на струните и гласовете, но вече няколко песни не можех да се "настроя". Парчетата се сливаха и почти нямаше паузи
между тях. Чак към третата песен "усетих" и осмислих музиката (може би ако пееше Бритни Спиърс, това щеше да стане още на втория стих). Но когато дочух позната песен
нежният женски вокал стопли слуха ми и предизвика ефекта на настръхване! Напрежението започна да се натрупва от хилядата човека в залата, захвърчаха електрически искри из въздуха, вълнението у публиката и тягостната атмосфера бяха като кълбовидна мълния тегнеща над главите ни, готова да разреди заряда си всеки момент. Когато и инструментите се включиха към вокала, огромна емоционална вълна се стовари върху ни и се разплиска из ъглите на залата, сякаш стадо диви коне се
отприщи и запрепуска между нас. Чуха се неистови крясъци от по-чувствителните хора, неспособни да издържат на случващото се, необяснимо с думи, явление..

Следващите песни бяха по-бързи и твърди парчета като Hope и Release


Заедно с музикантите заподскача и публиката, залата се разтресе, всички отдавна бяха станали на крака, седалките трепереха от разбушувалата се тълпа и, иначе класическата зала бе озарена от мощни барабани и дисторшън, комбинирани с лудо препускащи навсякъде, прожектори.
Задуха по едно време стана голям, явно беше, че залата не е предвидена за толкова загряла публика. Anathema не спряха нито за минута два часа и половина. Черпейки от енергията на публиката, я усилваха и връщаха върху ни. Към 23:30 се сбогуваха с нас, а Vincent хвърли бутилки с вода и успя да прати една чак в ложата, барабаниста раздаде няколко палки, вокалистката Lee Douglas започна да танцува, прегърната с един от музикантите, a една фенка някак си се покачи на сцената и прегърна Даниел и след него и китариста, преди охраната да успее да я свали от там.

Накрая Danny Cavanagh благодари за неописуемата емоция, която сме му дали, че сме най-шумната му публика досега и каза на микрофона едно просто "good night". Ето как станах фен на Anathema.

неделя, 15 август 2010 г.

Спиуит Ъф Бъъгас 2010

Изцеден пристигнах на автогарата в Бургас. Слънцето печеше неумолимо, хората притичваха с раници на гърбовете си, а аз се чудех накъде да тръгна. След кратко изучаване на тълпата, се отправих в посоката, в която и тя.
На един от входовете на Spirit of Burgas стояха хора с надпис SECURITY и излъчваха фалшива увереност. Наблюденията ми се потвърдиха, когато един от тях се наведе и пита шефката си кой цвят гривни са за тридневен пропуск, а тя каза: "МАЙ бяха сините..."

На влизане раздаваха програмки, които бяха много полезни и веднага ме упътиха към метъл сцената. А там едно пълничко момченце се дереше здраво и умело подканяше публиката да започва да се забавлява.
После отидох до пънк сцената - там някакви младежи свиреха кавъри на популярни песни, но бързо ги отминах и се запътих към Блус и джаз сцената. Като чуе човек "блус и джаз" си представя културна обстановка, хора, които седят и кротко си слушат. Но нейсе. По тревата прехвърчаха полуголи тийнейджърски тела, пръскаха се с вода и не спираха да подскачат под звуците на:


После реших да намина през сцената на хората "с косите" - т.е. тази с реге музика. Тя беше най-бедна откъм визия и звук, но вече няколко заклети фена кротко си слушаха седнали на пясъка и подръпваха от лулата на мира.

Главната сцена беше доста голяма, звукът и - също. В този момент Gravity Co свиреха на нея, този път поне не бяха с невръстният си вокалист... Зад главната имаше една мъничка, на която вървеше електронна музика. DJ все-още нямаше но това не пречеше на хората да седнат и да пострелят заедно на близката игрова конзола. Всъщност имаше няколко игри и докато техно музиката дълбаеше, можеше и да поиграш на аванта.

Излязоха първите големи за вечерта - Appolo 440. Оказа се, че стилът им е близък до този на Gravity Co, но определено много по-топъл. Може би най-ясното определение би било "електронен джаз-рок". Изпяха нови парчета, които не бях чувал, както стари и добре познати. Трябва да призная, че музиката им звучи доста различно на живо.. някак доста по-малко електронно, доста по истински. Вокалиста им скачаше като луд, не се жалеше изобщо. Това се услади на публиката и накрая, когато вече се съмнявах, че ще чуя това:




публиката пощуря. Всички пееха познатите им думи и сцената вече беше плътно оградена с опиянени, я от алкохол, я от музика, хора. Последва 45 мин. пауза до гвоздея на вечерта - The Prodigy.
Вече беше съвсем тъмно и хората от всички сцени се бяха събрали за събитието. По пясъка имаше хиляди младежи, възрастни, деца, чужденци. На сцената излязоха фронтмените и музикантите осветени в кърваво червено, и с мощен залп от тонколоните се започна. Хитро редуваха стари с нови парчета. Maxim малко прекаляваше с нечовешките си вуду-крясъци, но към средата ги сведе до приемливи граници. Всяко от старите им парчета беше леко осъвременено, като същевременно запазваше основата си.
Сцената бе облята от светлина и нарочно, променените до неузнаваемост начални звуци на Breathe, задържаха напрежението максимално.


Жегата в 23:30 беше адска, а Киит Флинт предвидливо подхвърли няколко бутилки студена вода на хората пред сцената. От морето подухваше ветрец, но топлината на полу-голите, потни тела, чиято кръв ври под звуците на Smack My Bitch Up не позволяваше на градусите да паднат. По време на лиричното отклонение в средата на песента, прожекторите озариха плажа и когато се обърнах, видях хилядите готови да изпаднат в транс фенове и фенки.
Пред мен беше изградена малка кула, от която се командваше звука, беше натъпкано с техника. Изневиделица някой се прекатури през оградата, нахлу вътре и седна на земята. Тон техниците се спогледаха като герои в анимационен филм и докато се окопитят, неидентифицирания пиян обект се опита да се изправи, хващайки се за апаратурата! Беше доста буен и охраната буквално го размаза на пясъка, тъй като не успяха да го укротят. Никой от множеството не разбра, че за малко целия концерт д аиде по дяволите.

Максим накара публиката да клекне, всички прожектори ни осветиха и при следващото "Smack my bitch up" всички изригнаха. Звука караше пясъка да вибрира, светлините премигваха ужасно бързо, а навалицата се побъркваше от кеф. Изпълниха още



в която наистина има нещо космическо. Но това се усеща само като видите реакцията на събралото се множество - как бавно и ритмично си припяваха и махаха с ръце.

След края очите на всички светеха, а аз се отправих към метъл сцената. Не след дълго се появи Бичето. В типичния му стил беше облякъл бял, накапан потник и надянал дебели лупи, ръсеше просташки текстове, а хората се кефеха максимално. Звученето на новите парчета беше много по-твърдо, но беше нормално хората да се радват предимно на старите. След като приключи и неговото изпълнение изслушах Обичам те мила на пънк сцената(в пънк вариант разбира се) и после явно съм си легнал :)
:::

Към 6 сутринта охраната ме събуди - щели да чистят. Още в несвяст се надигнах, изтупах се от пясъка и се запътих към изхода. По плажа имаше десетки купчини тела, гарнирани с чаши и кутии от бира, бутилки от минерална.
На излизане, група мургави хигиенисти сръчно въртяха метлите, докато с недоумение оглеждаха как шарената тълпа се изнася...

Превоз - 60лв, билет - 60лв, да се събудиш на плажа след концерт на The Prodigy - PRICELESS :)

вторник, 1 юни 2010 г.

Rising Appalachia Live @ Bulgaria

Две сестри-американки (при това НЕ дебели!) обикалят света и колекционират ... музика. След това забъркват събраните етно мотиви с бийтбокс, джаз, фолк, инди, рок, хип-хоп и какво ли още не.



Rising Appalachia - Scale Down

След като прочетох по-горното описание за тях, реших да прежаля 5 лева и да видя за какво иде реч.
Излязоха облечени доста странно (все пак по дрехите посрещат) с расти, татуировки, кубинки, целите в черно, едната носеше на кръста си странни кожени торбички.
След кратко встъпление и описание как ги поканили в Сандански на "рок" концерт, в който участвали 13 годишни кукли Барби и пеели популярни фолклорни песни (разбирай чалга), близки срещи от третия вид с масажист в Петрич, който не знаел грам английски, колко много и хубава ни е водата... А накрая помолиха учтиво да не се пуши докато трае концерта :) .

Зад тях беше седнал кротко някакъв момък, който си седеше на нещо, приличащо на китарен усилвател, държеше си микрофона и си мълчеше. След малко започнаха и втрещиха всички. Китара, банджо, дайре, цигулка, два прекрасни, допълващи се женски вокала и .. бийтбокса от младежа, като освен че надуваше бузи над микрофона и тупаше усърдно кутията, на която седеше.

Публиката се скупчи по-близо за следващата песен, а те изпяха още 2 свой парчета в подобен стил - кръстоска на индиански мотиви, рок, джаз. Обявиха, че ще изпеят българска народна песен но в собствен аранжимент. Когато започнаха да пеят, стана ясно, че пеят за някой си Георги, който отишъл в гората. Въздухът се изпълни с напрежение. Двата гласа след всяко повторение на куплета се повдигаха все по-високо и по високо, докато не получих т.нар. ефект на настръхване! Публиката чак закрещя от нуждата да покаже одобрението си! Само 2 гласа, а толкова емоция и атмосфера! Сестрите се стараеха да не показват колко са шашнати и запазиха самообладание. В този момент доприпка една жена, даде им "banitsa" и ги шашна още толкова.
Изпяха и St. James Infirmary на Луис Армстронг, Ain't No Sunshine на Бил Уидърс, както и още една българска народна песен за някакво малко конче (така и не разбрах добре остатъка от текста заради произношението им). Редуваха глътка уиски с глътка вода и продължиха нататък.
Към края, иначе доста културната и въздържана публика, се разтанцува на по-бързите парчета! След концерта очите на всички светеха, което беше сигурен признак че са останали доволни (а може би просто са пийнали повечко).

Групата се самоиздържа от продажба на албуми и концерти. Техен оригинален албум продаваха за 15лв, а ПИРАТСКИ, записан ЛИЧНО от тях - за 5лв.! Е ако това не са народни цени - здраве му кажи :)
Скоро ще обиколят и други градове в България, та ако чуете за тяхно изпълнение - не го пропускайте!

официалния сайт на групата е http://www.myspace.com/risingappalachia

неделя, 14 юни 2009 г.

Odd Crew + Structure Of Mind




од крю
бръмча си аз из града и какво да видя - някаква си група Odd Crew е благоволила да дойде на крака да свири в единственото местно метъл заведение. После се сетих, че ги бях слушал по Тангра Мега Рок и ми бяха харесали.
Така и така са дошли, реших да ги уважа, като преди това агитирах всичките си приятели по телефона и във Facebook. В уречения час цъфнахме там 4-5 човека (само толкова събрах), входа беше 4 лева. Близо час чакахме да подхване някой инструментите.
Накрая започна едно яко реване от един дребничък вокалист, който обаче излъчваше такава енергия и така добре умееше да нахъсва събралата се пред него агитка, че за малко и аз да скоча в мелето ;) Учудих се, че стила им тотално се разминава с това, което бях слушал по радиото. Чак по-късно разбрах, че това били

Structure Of MindStructure Of Mind.  Свириха и пяха много здраво (дори малко по-здраво, отколкото мога да понеса) няколко кавъра (Amon Amarth, Death, и др.) както и няколко свои парчета. Тъкмо си мислех, че трябва да се радвам, че съществуват такива български групи, когато при началото на следващата песен, сякаш ято черни, огнедишащи дракони се спуснаха, всичко се притъмни, навалицата сниши глави и последва здрава канонада от барабаниста, а публиката буквално откачи от кеф. В този момент влезе един дядо, който обикаля нощем заведенията и продава цветя на влюбените двойки. Зверските звуци и ритми ни най-малко не го притесниха - обиколи си човека цялото заведение като се усмихваше на всички, които не бяха в мелето, с надеждата да продаде цвете на някоя обвита в кожи дама.
Въпреки, че звука от микрофона на вокалиста едва се чуваше, моя приятел остана безкрайно щастлив, че е чул такива добри изпълнения на негови любими метъл групи, както и личните песни на самите Structure Of Mind (което говори много, понеже слуша групи, чиито имена дори не знам). А след всяка песен публиката крещеше: "Железни! железни! железни!..."

След кратка почивка се появиха Odd Crew. Публиката се развика: "Odd Fkin' Crew!, Odd Fkin' Crew!" и те директно започнаха с парчето, което бях слушал по радиото - Fallen Down. Направо ми идеше да изкъртя нещо от кефф :) На живо изпълнено, групата на 2 метра от теб, просто нямаше база за сравнение с радиото. Размятаха се вълни от коси наляво-надясно, в такт се заклатиха всички заедно с групата и опънаха здраво жиците. За момент се отдръпнах назад. Заведението приличаше на буйна река от коси, помитаща всичко със себе си. След няколко други техни песни (които честно казано не бях чувал) се чуха първите звуци от Pantera - Walk.

Настана същинска месомелачка. Разхвърчаха се тела, коси, крайници. Дори няколко по-здрави метълки се включиха в погото. Винаги съм се чудил как така няма жертви след такова нещо въпреки, че беше забавно :)

Като заключение мога да кажа, че ако звука бе на ниво, щяхме да сме свидетели на невероятен концерт! Въпреки това, изпълненията бяха много добри! Препоръчвам горещо на феновете на този стил музика да не пропускат техен концерт!