Търсене в Мушмулка блог

Показват се публикациите с етикет филм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет филм. Показване на всички публикации

неделя, 30 декември 2018 г.

Аквамен (2018)

               Това бе едно от онези 3 секундни решения - студ, още алкохол или късно кино? Нова година е съвсем близо, така че от първите две ще получа доста. Седнах в кино салона точно след рекламите и нахлузих 3Д цайсите за да гледам някакъв "Аквамен".


Аквамен

Аквамен - Причинителят на въздишки


За моя изненада се появи свръх подмладена Никол Кидман. Дори се зачудих дали не е друга актриса или дъщеря и. След сравнително стандартно начало, намиращо се в десетки други филми, се започна:

Екрана изпълва хаитянецът Джейсън Момоа. Вкупом зрителките въздъхват при вида на разпилените му дълги коси, напращели мускули и пронизващ жълтеникав поглед (не е от жълтеница, такъв си е героят му). Години еманципация, еволюция, феминизъм биват заличени от замятане на косата и небрежна усмивка, караща жените в салона да стиснат колене.

От там нататък се редят клише след клише за да следваме старата изпитана холвудска формула, която е толкова изтъркана, че се налага да се правят визуални чудеса като Аквамен за да мине номерът и този път.

Взимаме шепа древногръцка митология, смесваме я с някой малко известен комикс герой и така поставяме началото на нова поредица, като си утъпкваме пътя за още продължения или заемане на героя в други филми от вселената на DC комикс.

След това даваме на някое CGI студио едни милиони, чакаме до Коледа, когато е студено в северната половина на света и всички са си вкъщи за празниците. Преяли, след 3 дни семейно щастие, вече не се издържа и се чудят къде да заведат пищящите деца. Добавяме няколко големи, но застаряващи имена като Уилям Дафо и Никол Кидман за тежест и сме готови!

Ние, разбира се, сме още по-хитри и правим филма с кръв, колкото две порезни рани, което го прави PG-13. А в някои по-лакоми държави са резнали сцените с рибешка кръв за да слязат на 12А и да подхванат още по-младата публика. С други думи ОЩЕ ПАРИ!
А в България още си колим прасетата сами!

 Филмът, освен, че се основава на стандартната холивудска формула, също е черпил с пълни шепи от къде ли не. Музиката - "Блейд Рънър 2049", сцената с факлите - "Матрицата", баталните сцени - "Властелинът на пръстените", визията на Атлантида - отново "Блейд Рънър 2049" и "Валериан и градът на хилядата планети". Примери мога да давам до утре, но явно днешните сценаристи толкова си могат. Точно както компютъра не генерира нова информация, а комбинира стара такава. Дали пък вече филмите не се правят от изкуствен интелект? Индексира всички сцени във филмите и определя коя сцена е била най-ефектна, след което някой избира най-подходящата за филма и бам - вече имаме филм с гарантиран успех!

Актьорската игра.. става. Абе кой ти гледа актьорска игра при тези ефекти!? Звука е перфектен, По екрана хвърчат всевъзможни същества, хора, риби, изроди. Компютърната анимация е на такова ниво, че вече не се различава кое е истински кадър и кое графика. Спокойно са могли да не излизат извън студиото. Следват сцена след сцена, в която главният герой - Аквамен (или на човешки - Артър) го грози състояние, несъвместимо с живота. Да не си помислите, че някой въобще умира на екрана? Ами ако видят децата!? Сакън!

Следва такова бомбардиране на сетивата и прескачане от една част на света в друга, без почти никаква прелюдия, че съвсем се замайваш. Колкото и да се дърпаш, накрая отваряш уста и започваш да поглъщаш екшън сцена след екшън сцена, като междините са гарнирани с много прецизно дозиран хумор, който дори те кара да се засмееш.

Тотален провал са: "средно" лошият, чернокож герой и наченките на рок музика, оповестяваща кога героя влиза в режим Bad Аss. Долф Лундгрен беше като напафкан през целия филм. Но той май така си изглежда.

Съвсем сериозно, това е най-добрият екшън за пуканки, който съм гледал! Няма слаба сцена (поради гореизборените причини), музиката се слива перфектно с визията, има точната доза хумор, туист към края и всичко това е облечено с безсрамно количество компютърно генерирани ефекти, които спокойно изземват вниманието към актьорите и сякаш ни ги преливат венозно.

 Вярно, не помня кой-знае колко от филма, ама нали ще има втора част (нали не очаквате да няма?). Чудно ми е само как ще успеят да надскочат първата.. Дано дотогава AI е задобрял.

петък, 19 октомври 2012 г.

Looper: Убиец във времето

Брус Уилис в разгара си
снимка: Sony Pictures

По стара българска традиция, заглавието трябва да преразказва филма. Е, това донякъде е добре - "убиец" - т.е. екшън и пукотевици, "във времето" - предполага пътуване във времето. Всичко е ясно. Е да, ама не. Пътуването във времето е само една странична нишка, която да допълни този свеж научно-фантастичен филм. Къде обаче остава Looper - оригиналното му заглавие?

Повечето съвременни филми представляват стандартна история разказана по нестандартен начин. При Looper историята е нестандартна, визията му е класическа - по-малко думи и повече кино. Главният герой в лицето на Joseph Gordon-Levitt идеално пасва на ролята, като по-скоро се е нагодил идеално към своето бъдещо аз - Брус Уилис. Затова и преходът от младия, към стария Джо е доста естествен. Слаба игра така и не забелязах при никой от актьорите. Всички бяха на доста високо ниво.
  Освен блестящият (както винаги) Брус, особено впечатление ми направи ролята на детето. Дали причината са майсторлъкът на режисьора и оператора, дали играта на самото хлапе, но резултатът е налице - гарантирани тръпки!

Едно от характерните за филма неща са бавното развиване на истинската причина за действието на екрана. На няколко пъти ми идеше да се почеша по главата и мозъкът ми стържеше в опит да предусети замисъла на режисьора. В почти всички случаи, обаче  очакванията ми биваха надхвърлени. Когато се добави и пътуването във времето и всичките парадокси до които води то, картинката съвсем се замъглява. За щастие нещата не са омотани и виртуални като в Генезис и не е нужно да осмисляте час и половина информация наново на всеки 10 минути за да схванете филма. Т.е. дори и да не сте гении, пак ще го схванете, но определено се изисква повече мозъчна активност, отколкото за Американски пай. Или както е модерно да казват невръстните зрители "този филм те кара да се замислиш".

Част от зрителите в кино салона бяха видимо изнервени от това, че не им сервират всичко наготово. Като бонус имаше и 2-3 повторения на една и съща сцена, но все пак това е филм със заглавие Looper (от английски loop - затворена линия). Въпреки това никой не излезе от прожекцията преди края и стоически издържаха 2-та часа. Вероятно ги човъркаше отвътре какво ще се случи накрая.
Двата филма с които намирам по-сериозни пресечни точки са анимацията Акира и наскоро излезлият Хроники. С какво точно - ще оставя на вас да решите.

Чисто технологично нещата стояха странно. Летящи машини за поливане на посевите, реактивни мотори и ръждясали коли, по които са налепени слънчеви панели със стърчащи от тях жици (последните остатъци от преправени коли на изкопаеми горива), както и Smart-оподобни кутийки с 4 гуми. Хората, и в настоящето и в бъдещето, се избиват по класическият начин: с изстрелването на парчета метал от тръби с различен калибър. Да застреляш крадеца докато бяга с личната ти собственост - съвсем нормално (за разлика от България). Да се размажеш също не се е променило много - алкохол, наркотици, дискотеки, проститутки..
Най-сладката част от филма е края, но за да не ви изяждам десерта ще спра до тук. Приятно гледане!



събота, 13 октомври 2012 г.

Ейбрахам Линкълн - ловец на вампири или смях в залата

чичо ви Ейб със секирата
Още като чух заглавието преди време, на лицето ми се появи някаква крива усмивка. Реших, обаче да рискувам и отново да видя на какво са способни братята (х)американци.
Е, сега вече съжалявам искрено за постъпката си, но поне на вас мога да спестя тази ИДИОТЩИНА.
Американците, както македонците, имат изключително кратка история. Затова и те се стараят всячески да я запълнят с дати, случки и истории. Македонците отричат, че ги има като нация от 60-ина години, а американците не отричат, че имат някакви си 300 годинки, но пък  халюцинират как един от техните президенти коли вампири с брадва преди и по време на войната между Севера и Юга.

 Целта на Ейбрахам: да си отмъсти за убитото от вампири семейство. Целта на вампирите е.. ама естествено - да превземат Cъединените щати! Сценарият е повече от болезнено банален. Отначало започва като класически кунг-фу филм, а нататък продължава като класически американски филм със супергерой.
Ето още една причинa филмът да е ужасен: актьорът Бенджамин Уолкър. Висок е - добре (оригиналният Линкълн е бил 1.93м.), има бегла прилика с стария Ейб - добре, ама с това бебешко лице най-много да умори вампирите от смях.
 Силно е застъпена и любовта между белите жители на Северна Америка и техните черни роби. Сцената с невръстния Линкълн, който в опита си да спаси своето чернокожо приятелче, се озовава заедно с него на земята, докато и двамата - и черен, и бял се гърчат дружно под ударите на камшика, ме порази. Чрез нея авторът явно се е надявал да спечели цветнокожата част от публиката. Къде е представителят на коренното население на Америка? Защо с тях не се гърчи и едно червенокожото момче, питам се аз!? И после нямало дискриминация..

Вероятно доста от вас са гледали и чели вампирски истории. Няма как да не знаете, че начинът за убиване на вампир е един - да се прободе сърцето му. Но тъй-като САЩ е доста по-млада от легендата за среднощните кръвопийци, тази лееекичка подробност е убягнала на автора на този смешен филм. Така американският президент смело размахваше посребрената си брадва и сечеше наред, а вампирите умираха на почивки. Това превърна гледането на филма в още по-скучно занимание. Просто замахваш със секира и хоп - всичко пада. Няма мисъл, няма колове. Да убиеш вампир е като да настъпиш мравка. The Lost Boys от 1987-а е в пъти по-реалистичен в това отношение.
Останалите роли не блестяха с нещо, но поне не бяха и зле.

Като за финал - пожелавам успех на решилите да тестват преценката ми за филма! На останалите - здраве и европейско кино!

сряда, 13 юни 2012 г.

Прометей (2012) (с гащи)

Прометей (2012)
Гледал съм стотици фантастични филми, видял съм най-добрите сред тях и вече трудно може да ме впечатли филм от този жанр. Е да, ама Prometheus успя. Това е филм от онези, които едновременно харесваш (задето са оригинални и различни) и мразиш (защото са могли да ги направят много по-добри без особени усилия). Неотговорените въпроси започват още в началната сцена. Така и не става ясно дали планетата е Земя, или "Инженерът" се гътва на онази далечна луна. Не става ясно и защо го прави, нито с какво се нагълтва.

 Както всички филми, (особено научната фантастика) са изключително бъгави. Причините са, че често действието се развива в непозната за нас среда, както и огромният ресурс от учени-консултанти, които са нужни за да изглежда правдоподобно един такъв филм. Е, поне със звука на двигатели в безвъздушна среда сме свикнали всички. Е, ако пък не беше и Одисея 2001, вероятно нямаше всеки път тайно да се надявам да спазят този прост физичен закон.

  Ролите поверени на актьорите не бяха домислени. Просто някакви персонажи тичат из непознат камънак сякаш знаят къде отиват. Най-страшното за човек е непознатото. А когато отиваш на чужда планета да търсиш чужди, непознати същества, да тичаш с 200 към тях без оръжие, без да спазваш никакви правила за сигурност - това вече не го разбирам. Наистина - всички бяха наемници, а мисията - финансирана от частно лице. Но   не е нормално човек да пренебрегне най-първичното си - чувството за самосъхранение. Биолог да подава ръка на НЕПОЗНАТА, извънземна, змиевидна форма на живот да и вика "миличко"?
 При откриване на извънземен труп, биологът не проявява АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ интерес. Геологът, който в началото крещи от кеф сякаш не се намира на извънземна планета, а гледа европейското, после изведнъж започва да пълни гащите от всичко. Роботът често проявява типично човешки черти и се държи като слуга, а не като програмирана машина.  Езиците, който Дейвид учи са отдавна мъртви и никой не знае как са звучали. Въпреки това, той ги говори! Русата кака (Чарлииз Терън) цял филм се мота почти без значима реплика или действие, което да промени нещо. Дори пилотът имаше по-ярък персонаж от нея.
 Виж Noomi е друго нещо. От скромната и лековерна археоложка за нула време се превърна в новата Сигърни Уивър! С корем като дъска за пране и желязна воля за знание и живот, оцеля за да задава въпроси и във (предполагаемата) втора част. С този филм тенденцията за доминиращ и главен женски персонаж отново се затвърждава.

 След спадащия интерес към Пришелеца и Хищника - най-вече заради изтъркания и изсмукан от пръстите сюжет, Ридли Скот и сценаристите: Jon Spaihts и Damon Lindelof са решили да пресъздадат създаването на човешката раса и паралелно с това - пръкването на Allien-ите. Тоест - предисторията на Пришелците. И точно тук спирам критиката (за малко).

 Сценарият е свеж, оригинален, а визуално филма те оставя без дъх. Наистина успяват да накарат зрителя да преживее филма. Донякъде вероятно помага и вече почти задължителното 3D. Всички специални ефекти са на високо ниво, без да бъдат използвани разточително. Сценарият на филма се променя няколко пъти от началото на филма, като по този начин през цялото време се чудиш какво по дяволите ще стане. Което е голям кеф на фона на стандартните американските филми, за които ти трябват 5-10 минути за да разгадаеш финала. Зададоха се голямо количество въпроси, на които само сценаристите знаят отговорите. Може би това е и нещото, което прави филма интересен. Малко по малко се разкриват далечни парченца от пъзел и мозъка ти се напъва да ги свърже - макар и не особено успешно. Непривично е за един филм да гледаш и сам да си измисляш какво се е случило и защо някой е постъпил някак. Обикновено това се случва в книгите, а във филмите се показва наготово.

Извод: почитателите на научна фантастика и поредицата за пришелците ще се изкефят доста на филма. Не е желателно да водите гаджета, поради 2-3 по-неприятни визуално сцени (освен ако и те не са хардкор фенки).

неделя, 1 април 2012 г.

Игри на глада, игри на съдбата..

Игри на глада
   Гледам значи, нов филм. Вдига се голям шум, всички говорят за него, реклами, премиери, по роман на еди кой си, пък и сред жанровете се мъдри "фантастика"..  Реших, че явно съм много неосведомен, щом всички са наясно, а аз дори не съм го чувал. Та както знаете: curiosity killed the cat.
  Филма започна с което и усещането за гадене. Обикновено, когато кинотворците знаят, че филма ще е слаб или не са имали достатъчно пари за ефекти и дубъли, прибягват до много хитра техника - "размъти мозъка на зрителя" - белким не види съшитото с бели конци. През целите 2 часа на филма очите ми непрекъснато се тормозеха, както "Tracking" функията наместваще лентата на VHS касетите едно време. Не само, че камерата се тресеше постоянно, ами и снимаше малкото битки и екшън моменти от един.. метър място. Гледаш как някаква купчина сумтящи и ръмжащи крайници, коси и железа се търкалят, докато нервно чакаш да умре едиия. Движещата се камера допринася за изкуствено създаване на усещането, че има някакво действие, че се случва нещо.
 Първият един час премина в абсолютна скука и най-интересното в него, беше подобие на Лейди Гага. През втората половина авторът ни запозна с визията си за телевизията в бъдещето. А именно: кифленски риалитита съчетани с кървави преследвания. Но това е толкова старо, че чак изтъркано. А пък визията му за дрехите и прическите на бъдещето са... абе дано не се сбъдват. Ще подскажа само, че Лейди Гага и Мерилин Менсън бледнеят. След множество приготовления, измивания (миха участниците поне 3-4 пъти) контения и т.н. тържествени ритуали най-после започна лова. И тогава не се сдържах! Къде е бате Арни да ви покаже как се прави? Къде е филма The Running Man?
    Напоследък в западния свят (а чрез средствата за масова пропаганда и източния) силният мъж бива изместен от силна жена. Някакъв извратен матриархат се задава на хоризонта. За пример на сила и най-вече - мъжество, малките деца получават под формата на силни жени. Според мен, а и според психолозите, тази смяна на полюсите няма да доведе до нищо хубаво.
  Та тук главната героиня мъкне раненият, второстепенен герой, докато коли и беси всичко наред.
А накрая, когато ни в клин ни в ръкав се разчувстваха, сякаш с воден знак някой изписа TWILIGHT по диагонала на екрана. И филма свърши, без ясно послание, край и усещане за завършеност. Както си започна в нищото, така и си свърши.. макар и с отворен за втора част финал.
   Игрите на глада е една добре направена драма със сладникав и изтъркан сценарии и малко фантастика за цвят. Та формулата ви е ясна: взимате историята на популярна книга (барабар с читателите и като потенциални зрители), намирате едни 70-80 милиона долара, правите някаква история с някакви персонажи, спуквате го от реклама и готово :) Ясно е, че децата са аудиторията, в която са се целели създателите. Същите тези, които са фенове на Здрач. Доказателството е липсата на явни кървави сцени и нарочното им прикриване - от там и рейтинга PG-13. А че куца и издиша и не носи никакво послание - голяма работа, нали в тази възраст децата са най-лесни за манипулация.

вторник, 20 март 2012 г.

EVA (2011)

обложка
Бях доста резервиран когато видях испанска научна фантастика. Все съм си мислел, че испанците могат да правят само откачени комедии с много софт порно в тях.
Този филм промени представите ми за испанско кино.

Историята е напълно стандартна - неизтлели любовни копнежи, красиви зимни пейзажи, андроиди, Saab 900 с HUD дисплей на стъклото...
 Това, което едновременни дразни и впечатлява, е именно научно-фантастичното в този филм. Tака небрежно e втъкано, че като нищо ще останете с впечатлението, че сте гледали драма. Впечатляващото е, че технологии от близкото бъдеще са внедрени в обикновеното ежедневие по много естествен и елегантен начин, без да променят коренно начина ни на живот - пример: старият Сааб с ел. двигател и всякакви електроники, но със запазен класически външен вид. Дразнещото е, че е доста странно да се променят толкова много технологиите в определени неща, а хората, навиците им, дрехите им, въобще всичко останало да се запази същото. Това придава някакъв вехт отенък на визията му - сякаш гледате стар филм, а пък той всъщност се отнася за бъдещето.

     Мудността е това, което съсипва филма и не му позволява да отлепи над 6.5 в IMDB. Толкова излишни замислени погледи и сцени има само в старото българско кино. Зимата в Швейцария може да е адски красива, но не може това да заема половин час от филма! Като се добави и липсата на каквото и да било действие (с едно две-минутно, малко изключение) филма си става от тези, на който хората заспиват. А точно тези 2 минути за които говоря, доближават филма до истински научнофантастичното. Понеже няма как да не сравните този филм с Изкуствен интелект, ще спомена, че тези две минути са единственото нещо, което доближава EVA до A.I.

Иначе, актьорите са перфектно подбрани, като се започне от меланхоличния и прекалено безжизнен програмист на робо емоции... но да не ви развалям кефа, в случай, че още не сте се отказали да го гледате :) .
Хубавите неща във филма са котката, ужасно симпатичното момиченце в червено палто, пленителната майка (ммм) и Сааб-ът, който придава една такава шведска зимност, на говорещите испански актьори.
Без да забравяме, че европейското кино е коренно различно от американското, филма е доста добър като за испански, но да съм sci-fi фен, да не съм уморен и да успее да ми се приспи..определено нещо куца. А понеже трябва да сме оптимисти, ще завърша с: "какво виждаш, когато затвориш очи?"

събота, 17 април 2010 г.

-=Мисия Лондон=-

Мисия Лондон
След тоновете hype, изсипал се от всяка телевизия, радио, сайт, най-после и аз реших да отида да проверя докъде е стигнало родното кинопроизводство. Отначало мислех, че ще съм шокиран от българската реч, но поради многото английски диалози го преживях леко. Но смотаните български диалози, насила мушнати в устите на някои от актьорите, както и секундите напрегната тишина след някоя "ключова" реплика (обикновено псувня), не можах да понеса така леко. От толкова години правим филми, и до ден днешен, фразите са като преведени от български на английски и после обратно, ама от различни преводачи.

Публиката умираше от смях след всяко "е*а си майката", "е те са си е*а майката" или "да ти е*а майката", което си е разбираемо, понеже чуждото "sh*t" и "f*ck" е дотегнало на всички, а и никога няма да носят същият тънък привкус на родната българска псувня.

Филмът беше пълен с какви ли не странни роли, дори на моменти се обърквах кой какъв е и какво търси там. Истинските актьори си тежаха на мястото, но слабите погубиха доста сцени именно поради дървеното си и неестествено поведение. Ролята на "Батката" беше напълно непонятна и излишна, както и на шофьора на лимузината или съквартирантката. А русият силикон, който стреля от Mini Cooper-а - направо погуби цели поколения от мозъчни клетки докато се опитвах да отгатна целта на ролята. Изобщо целият филм беше пълен с всякакви хаотични и несвързани събития и през няколко минути прескачаше от едно на друго - точно като в сериал. И въпреки многото случки, във филма сякаш нямаше никакво действие. Просто поредица от най-различни случки снимани на парче и подредени в последователност, която горе-долу ги напасва.

За разлика от предишните български филми, тук качеството на аудиовизуалната магия беше на ниво. Звукът беше нормален, камерата - адекватна, качеството на картината също. Досега на 90% от българските филми им куцаха и трите. Единствено музиката беше странна - в целия филм се повтаря само и единствено Charmless Man .

Като премахнем настрана комичните случки като падания, опулени физиономии, лафове и друг лек хумор, авторът е вмъкнал и много скрит такъв. Именно това е сладката страна на филма. "Сел'янска" е фамилия представяща поведението и болните амбиции на президентшата по неповторим начин. Атмосферата, далавераджийството на дребно, разхищението на държавни пари за глупости, абсолютната некомпетентност на уж високопоставените служители... всичко това е показано без никакво смекчаване. Такова, с каквото го виждаме всеки ден.

Изборът на актьори (aka Casting) е отличен в по-голямата си част.
Президентът се представи по неповторим начин - перфектен външен вид, държание, никаква следа от емоция. Ако Орлин Горанов (да той!) се кандидатира за президент - нищо чудно да спечели!

Любомир Нейков просто си беше, какъвто си е винаги - естествен. Но все ми се струва, че можеше да порасне още, но и ролята си беше такава.

Малин Кръстев, въпреки епизодичната си роля, ме убеди с лекота, че е шпионин от класа.

За Ана Пападопуло... ами тя представи поредният образ на сексапилната и млада Източно-европейка, която продава външният си вид за пари. Но последните и кадри опровергаха крадливия ни нрав... поне на кино ;)
За английската част от екипа - напълно се вписаха във филма без никакви забележки.

И макар никой да не забеляза основната сюжетна линия - а именно любовната история между Варадин и Катя (даже нямаше и целувка!) филма донесе забавление на народа. А в такива времена, това е нещото от което има най-много нужда. Основната черта на българина е показана и личи навсякъде във филма - а именно: майстори в излагането сме!

"Мисия Лондон" далеч не е шедьовър, но определено показва някаква класа и шлифованост, което си е голямо постижение за страна като България и със сигурност повдигна летвата за следващия филм. Имаше истинска рекламна кампания (съдържаща нецензурен израз и на английски и на български), прожекции на приемлива цена, качество на ниво, остава само съдържанието да се подобри в следващата стъпка нагоре :)

събота, 5 септември 2009 г.

Чудовища срещу извънземни

чудовища срещу извънземни От малък съм почитател на рисуваните филми и без никаква информация за филма седнах и го гледах. А той се оказа пълна железарка!

Има всичко, което трябва да има една комедия и то в нужните количества:

1. Продължителност - час и половина - съвсем нормално

2. Хумор - изключително бърз и стегнат - без излишни обяснения. Присъства зад всеки ъгъл, просто не можеш да се отървеш.

3. Анимацията позволява ВСИЧКО и авторите са се възползвали максимално от това - екшън сцените са невероятни, направо пиршество за окото!

4. Героите са повече от уникални! За това допринасят много подходящите гласове и акценти. Малка скоба за озвучаването на български - ако разбирате английски и го гледате на български, удоволствието от филма ще се стопи ПОНЕ на половина. Колкото и талантливи да са озвучителите ни, не могат да предадат 100% от таланта на Кийфър Съдърланд (Джак Бауър), Хю Лори (Др. Хаус) и останалите.
5. През целия филм има действие, не ви оставят да спите (както и трябва да е в една комедия).

6. Вплетена е, разбира се и морална поука, която подсъзнателно да се прокрадне в главите на невръстните зрители. Малко е изтъркана, но представена в този си вид е добра.

7. Звуковите ефекти са плашещи на моменти, в смисъл - ужасно реалистични. Тук-таме има сцени, в които за да обърнат внимание на дадено действие спират звуците от други действия, но почти не се забелязва в цялата дандания.

8. Препоръчвам горещо на всички възрасти :)

петък, 5 юни 2009 г.

Терми 4 : Salvation

ревю на филма Терминатор 4
Ужасно голям фен съм на Терминатор. Откакто разбрах за 4-тата част се молех всяка вечер по 5 минути да НЕ се изложат този път! Причината бе третата доста слаба част. Наистина не е лесно да надскочиш толкова високо вдигната летва от "Терминатор 2 : Денят на страшния съд" .
След тази вечер обаче мога да спя спокойно. Филмчето си струваше. Успели са да запазят магията и атмосферата на 2-ката, като същевременно са осъвременили битката между човека и машината.
Камерата е ужасно подвижна и на моменти имах чувството, че съм рамо до рамо с главния герой. Почти като да играеш шутър от първо лице. Звука направо ме размаза - много динамичен и стегнат. Но на моменти така го бяха напомпали, че при най-безобидни движения на някой от героите (да речем дърпане на ръчка) половината кино салон подскачаше. За ефекти няма какво толкова да говоря, понеже имаше с тонове.
Само на моменти сцените се случваха толкова бързо, че се налага да местиш глава наляво-надясно като тенесист и пак не можеш да видиш всичко.
Екшъна бе много здрав и определено по-добър филм от третата част.

За да не рискувам да издам някой spoiler ще спра до тук и ще ви препоръчам да го гледате. Кървища няма, та спокойно можете да идете с гадже ;)

вторник, 26 май 2009 г.

Добре дошли в Донгмакгол (Wellcome To Dongmakgol)


Колко американски филми сте гледали? А колко корейски? Не, не - няма нужда да ми казвате, резултата е ясен. Е, аз съм гледал всичко на всичко 3 корейски филма. Първите два не бяха лоши, но не ме впечатлиха с нищо.
По принцип за един българин не е никак лесно да разбере азиатски филм. Едно заради огромната разлика в мисленето и ценностната система на азиатците, където честта и душата са издигнати в култ (за разлика от България, където за добродетел се смятат единствено парите и материалното). И второто - много от филмите им се базират на много важни събития, запечатани силно в съзнанието на всеки азиатец, за които обаче, ние нищо не знаем.
"Добре дошли в Донгмакгол" е 2 класи над 95% от американските си събратя. Много приятен визуално, с доста забавени кадри, даващи възможност човек да се наслади на красотата на нещо толкова просто, колкото капеща вода... или валящи пуканки.
Когато е нужно пък е изключително директен, кървавите сцени са си искрени и не смекчени.
Хуморът в него е от най-тънкия. Или може би това е типичният азиатски хумор. Има десетки сцени със забавни моменти, в които никой не се хили като идиот за да ви покаже къде е смешно, никой не си показва оная работа, никой не прави секс с животни и т.н. простотии, толкова характерни за американските комедии. За сметка на това има тонове сарказъм и самоирония.

На тези, които съм успял да зарибя - приятно гледане :)

понеделник, 4 май 2009 г.

Прогноза / Forecast

Много се чудих дали да не отида да видя какво е сътворила българската мисъл. Билета беше 4 лева, независимо от пояса, но за щастие/нещастие се обади колегата. Имал безплатни билети за X-men: Wolverine. Е, така и така е аванта..

X-men се оказа странна съвкупност от стабилен екшън, много добра актьорска игра, наивен и изтъркан сценарии, добри ефекти, които на моменти сякаш не са минали през редактор, понеже на места белите конци си личат ама много. Не, не говоря за копието изтекло в нета преди време, което беше нещо като бета версия на филма, а крайният, завършен вариант. Звука беше на ниво, но няколко експлозии се разминаваха с образа, но това може да е и от прожекционния апарат. Типично американското изкривено разбиране за добро и зло особено се понрави на двете невръстни лапета, които така се кефеха на малкия върколак, докато той убиваше баща си, че чак се зачудих защо само в БГ няма ограничение за възрастта на зрителите.


След това седнах и проверих в IMDB що за филм е Прогноза. Имаше 2 болезнено неласкави коментара (казвам болезнено, понеже искрено се надявах да се зарадвам пак на български филм от сърце). Според тях филма е пълна бозица - резлива при това. По принцип не се влияя особено от чуждото мнение, но и двата пишеха почти сходни неща, та ако някой се престраши да похарчи 4лв. + 2 часа от свободното си време - нека сподели що за филм е това.