Търсене в Мушмулка блог

Показват се публикациите с етикет Kraftwerk. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Kraftwerk. Показване на всички публикации

петък, 2 март 2018 г.

Kraftwerk Sofia 2018

Кой ли не е чувал за Kraftwerk? Дори да не сте чували за тях, със сигурност сте ги чували по един или друг начин. Мога спокойно да ги нарека дядовците на електронната музика. Започват края на 60-те години и началото на 70-те вече издават албуми. Далеч преди да видим дори електронен часовник, те вече създават електронна музика. И така последните петдесет години.



Температурата бе минус много, всичко скърцаше под краката ми, докато крачех, зъзнейки в снега. След не особено щателно претърсване се озовах вътре. На входа раздадоха поляризирани 3D очила.

Зала Универсиада. Такова хубаво и някак величествено име. Запознати ми споменаха, че залата е ремонтирана наскоро. Е, на мен ми изглеждаше  и миришеше като соц класна стая, само че по-голяма.
Прииждащите фенове бяха между 30 и 50 годишни. Тук-таме се мяркаха дългокоси метъли, които сякаш се криеха от прожекторите и свенливо оглеждаха останалите. Тишината беше странна, имаше цели три бара за продажба на алкохол. 
Прочутата немска точност се изложи и концерта започна с десет минути закъснение. Но тези десет минути бледнеят пред петдесетте години стаж. Завесата се отдръпна и членовете на групата излязоха, директно заемайки местата си:

Толкова директно встъпване от тишина към концептуална електронна музика от преди 50 години беше меко казано шокиращо. Всички се ослушваха и само най-върлите им фенове подсвиркваха и подвикваха окуражаващо. Бяха ми нужни поне 4-5 парчета за да "вляза в час".

Има нещо магическо в статичните чичковци или вече - дядовци, извадени като от епизод на Стар Трек. Веднъж сякаш са заели своите battle stations, друг път имам усещането, че всеки момент ще ги телепортират:


3D образите излъчвани на екрана повлияха доста и допълниха атмосферата доста. Заредиха се едно след друго познати от детството ми парчета, Das Model, Autobahn. Малко дразнеше, че текстовете бяха 90% на английски, но автентичното им звучене е твърде могъщо за да ги препъне този факт. 
Звука беше слаб, високите режеха ушите. В подбора си на озвучаваща компания изпълнител се бяха изложили. Пропускането на подгряваща група си каза думата и чак към средата на концерта успях да "превключа" и да се наслаждавам както трябва.
За първи път се заслушах в текстовете. Изненадаха ме приятно с актуалните теми. Макар да се споменаваха минималистично по 5-6 думи, влиянието им в комбинация с огромния екран и музиката беше максимално.

Изсвириха ТЕЕ - Trans Europa Express, която ме запрати толкова назад в детските ми години, че въобще не усетих кога минаха 7-8 минути дълбаещ ритъм на влак. Тогава се сетих колко много изпълнители са пили вдъхновение с шепи от нея. Справка: Planet Rock. Последва Tour De France, последван от любимата ми: Die Roboter:



Куклите се заклатушкаха зловещо под ритъма и. "Я твой слуга, я твой работник" - припяваха всички, изпаднали в странен транс. В този момент се обърнах назад и погледнах... Стотици бели очила с черни, правоъгълни стъкла, вперили поглед към мен. Нито едно от телата не помръдваше.
След още 2 парчета, едно от които познатото: Боинг-бум-чак, един по един четиримата направиха своеобразно соло с пултовете пред себе си. Един по един и напускаха сцената, сбогувайки се въздържано, по немски с публиката. Ъплоуда им се беше даунлоуднал в главите ни и се разотидохме тананикайки си TEE, докато електрическият заряд ни държеше.