Търсене в Мушмулка блог

Показват се публикациите с етикет научна фантастика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет научна фантастика. Показване на всички публикации

сряда, 13 юни 2012 г.

Прометей (2012) (с гащи)

Прометей (2012)
Гледал съм стотици фантастични филми, видял съм най-добрите сред тях и вече трудно може да ме впечатли филм от този жанр. Е да, ама Prometheus успя. Това е филм от онези, които едновременно харесваш (задето са оригинални и различни) и мразиш (защото са могли да ги направят много по-добри без особени усилия). Неотговорените въпроси започват още в началната сцена. Така и не става ясно дали планетата е Земя, или "Инженерът" се гътва на онази далечна луна. Не става ясно и защо го прави, нито с какво се нагълтва.

 Както всички филми, (особено научната фантастика) са изключително бъгави. Причините са, че често действието се развива в непозната за нас среда, както и огромният ресурс от учени-консултанти, които са нужни за да изглежда правдоподобно един такъв филм. Е, поне със звука на двигатели в безвъздушна среда сме свикнали всички. Е, ако пък не беше и Одисея 2001, вероятно нямаше всеки път тайно да се надявам да спазят този прост физичен закон.

  Ролите поверени на актьорите не бяха домислени. Просто някакви персонажи тичат из непознат камънак сякаш знаят къде отиват. Най-страшното за човек е непознатото. А когато отиваш на чужда планета да търсиш чужди, непознати същества, да тичаш с 200 към тях без оръжие, без да спазваш никакви правила за сигурност - това вече не го разбирам. Наистина - всички бяха наемници, а мисията - финансирана от частно лице. Но   не е нормално човек да пренебрегне най-първичното си - чувството за самосъхранение. Биолог да подава ръка на НЕПОЗНАТА, извънземна, змиевидна форма на живот да и вика "миличко"?
 При откриване на извънземен труп, биологът не проявява АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ интерес. Геологът, който в началото крещи от кеф сякаш не се намира на извънземна планета, а гледа европейското, после изведнъж започва да пълни гащите от всичко. Роботът често проявява типично човешки черти и се държи като слуга, а не като програмирана машина.  Езиците, който Дейвид учи са отдавна мъртви и никой не знае как са звучали. Въпреки това, той ги говори! Русата кака (Чарлииз Терън) цял филм се мота почти без значима реплика или действие, което да промени нещо. Дори пилотът имаше по-ярък персонаж от нея.
 Виж Noomi е друго нещо. От скромната и лековерна археоложка за нула време се превърна в новата Сигърни Уивър! С корем като дъска за пране и желязна воля за знание и живот, оцеля за да задава въпроси и във (предполагаемата) втора част. С този филм тенденцията за доминиращ и главен женски персонаж отново се затвърждава.

 След спадащия интерес към Пришелеца и Хищника - най-вече заради изтъркания и изсмукан от пръстите сюжет, Ридли Скот и сценаристите: Jon Spaihts и Damon Lindelof са решили да пресъздадат създаването на човешката раса и паралелно с това - пръкването на Allien-ите. Тоест - предисторията на Пришелците. И точно тук спирам критиката (за малко).

 Сценарият е свеж, оригинален, а визуално филма те оставя без дъх. Наистина успяват да накарат зрителя да преживее филма. Донякъде вероятно помага и вече почти задължителното 3D. Всички специални ефекти са на високо ниво, без да бъдат използвани разточително. Сценарият на филма се променя няколко пъти от началото на филма, като по този начин през цялото време се чудиш какво по дяволите ще стане. Което е голям кеф на фона на стандартните американските филми, за които ти трябват 5-10 минути за да разгадаеш финала. Зададоха се голямо количество въпроси, на които само сценаристите знаят отговорите. Може би това е и нещото, което прави филма интересен. Малко по малко се разкриват далечни парченца от пъзел и мозъка ти се напъва да ги свърже - макар и не особено успешно. Непривично е за един филм да гледаш и сам да си измисляш какво се е случило и защо някой е постъпил някак. Обикновено това се случва в книгите, а във филмите се показва наготово.

Извод: почитателите на научна фантастика и поредицата за пришелците ще се изкефят доста на филма. Не е желателно да водите гаджета, поради 2-3 по-неприятни визуално сцени (освен ако и те не са хардкор фенки).

вторник, 20 март 2012 г.

EVA (2011)

обложка
Бях доста резервиран когато видях испанска научна фантастика. Все съм си мислел, че испанците могат да правят само откачени комедии с много софт порно в тях.
Този филм промени представите ми за испанско кино.

Историята е напълно стандартна - неизтлели любовни копнежи, красиви зимни пейзажи, андроиди, Saab 900 с HUD дисплей на стъклото...
 Това, което едновременни дразни и впечатлява, е именно научно-фантастичното в този филм. Tака небрежно e втъкано, че като нищо ще останете с впечатлението, че сте гледали драма. Впечатляващото е, че технологии от близкото бъдеще са внедрени в обикновеното ежедневие по много естествен и елегантен начин, без да променят коренно начина ни на живот - пример: старият Сааб с ел. двигател и всякакви електроники, но със запазен класически външен вид. Дразнещото е, че е доста странно да се променят толкова много технологиите в определени неща, а хората, навиците им, дрехите им, въобще всичко останало да се запази същото. Това придава някакъв вехт отенък на визията му - сякаш гледате стар филм, а пък той всъщност се отнася за бъдещето.

     Мудността е това, което съсипва филма и не му позволява да отлепи над 6.5 в IMDB. Толкова излишни замислени погледи и сцени има само в старото българско кино. Зимата в Швейцария може да е адски красива, но не може това да заема половин час от филма! Като се добави и липсата на каквото и да било действие (с едно две-минутно, малко изключение) филма си става от тези, на който хората заспиват. А точно тези 2 минути за които говоря, доближават филма до истински научнофантастичното. Понеже няма как да не сравните този филм с Изкуствен интелект, ще спомена, че тези две минути са единственото нещо, което доближава EVA до A.I.

Иначе, актьорите са перфектно подбрани, като се започне от меланхоличния и прекалено безжизнен програмист на робо емоции... но да не ви развалям кефа, в случай, че още не сте се отказали да го гледате :) .
Хубавите неща във филма са котката, ужасно симпатичното момиченце в червено палто, пленителната майка (ммм) и Сааб-ът, който придава една такава шведска зимност, на говорещите испански актьори.
Без да забравяме, че европейското кино е коренно различно от американското, филма е доста добър като за испански, но да съм sci-fi фен, да не съм уморен и да успее да ми се приспи..определено нещо куца. А понеже трябва да сме оптимисти, ще завърша с: "какво виждаш, когато затвориш очи?"