Търсене в Мушмулка блог

Показват се публикациите с етикет ревю. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ревю. Показване на всички публикации

петък, 12 октомври 2012 г.

Волни до гроб

Кристина Серафимова
Настоящата вокалистка на Ревю
Фотограф: Александър Димитров
Концерт на Ревю. Да, новата група Ревю с яката вокалистка. Слушал съм старите им песни, но ме кефят главно тези с Милена. Сега щях да чуя старата група на нов глас - а именно - този на Кристина Серафимова .

Всичко започна с филмът Волни до гроб. Началото беше с разменените букви "Долни Богров" и бе обещаващо, но в последствие филмът се превърна в кръстоска между пиянски халюцинации и изсмукана от пръстите простотия. Спокойно можеше да се съкрати филма поне наполовина. Така нямаше да има прозяващи се по време на 45 минутното филмово - алкохолно излияние.

 От друга страна, ако сте подпийнали, имате зъб на полицията и сте във веселяшка компания, на моменти доста ще се посмеете. Ако съдя по реакциите на останалите, най-зверски беше момента с изпълнението на  Песен на свободния милиционер за която писах наскоро. Там всички се превиваха от смях, докато музикантите, предрешени като полицаи от близкото минало, надуваха бузи и пееха (вероято)африканската песен.

След филма, Васил Гюров подхвана баса си, магнетичната вокалистка заподскача и се започна. Песните бяха нови и непознати, но при първата позната песен всички се развихриха пред сцената. И така въпреки оскъдната тълпа, заведението сякаш оживя. Барабаниста натискаше палките сякаш барабаните му бяха виновни за нещо, китариста беше пълен асоциален шемет - седеше си кротко зад тонколоната и се сливаше с интериора. Ако не беше прецизната му свирня, нямаше и да го забележа. От време на време имаха леки технически проблеми, но за разликата от повечето групи, явно не допускаха компромиси със звука.

Вокалистката не спря да подскача цяла вечер и това вля доста живот в групата. Сравнението с гласа на Милена бе неизбежно. Липсваше дълбочината, силата и агресията а фалцетите ги докарваше по свой си начин.
 Но да въпреки всичко е успяла да изгради свое звучене и да го втъкае в новите песни.
Съветът ми е да не пропускате тяхно изпълнение - заслужава си!

вторник, 11 септември 2012 г.

Песен на свободния милиционер

     Песента на свободния милиционер разкърти интернет днес. В клипа участват Фънки, Денис (от Денис и приятели), Бичето и доста други сходни персонажи. Откъса е част от документалният филм "Волни до гроб" с участието на група "Ревю".


Очакваме и целия филм както и превод на текста в най-скоро време. Приятно зяпане!

сряда, 13 юни 2012 г.

Прометей (2012) (с гащи)

Прометей (2012)
Гледал съм стотици фантастични филми, видял съм най-добрите сред тях и вече трудно може да ме впечатли филм от този жанр. Е да, ама Prometheus успя. Това е филм от онези, които едновременно харесваш (задето са оригинални и различни) и мразиш (защото са могли да ги направят много по-добри без особени усилия). Неотговорените въпроси започват още в началната сцена. Така и не става ясно дали планетата е Земя, или "Инженерът" се гътва на онази далечна луна. Не става ясно и защо го прави, нито с какво се нагълтва.

 Както всички филми, (особено научната фантастика) са изключително бъгави. Причините са, че често действието се развива в непозната за нас среда, както и огромният ресурс от учени-консултанти, които са нужни за да изглежда правдоподобно един такъв филм. Е, поне със звука на двигатели в безвъздушна среда сме свикнали всички. Е, ако пък не беше и Одисея 2001, вероятно нямаше всеки път тайно да се надявам да спазят този прост физичен закон.

  Ролите поверени на актьорите не бяха домислени. Просто някакви персонажи тичат из непознат камънак сякаш знаят къде отиват. Най-страшното за човек е непознатото. А когато отиваш на чужда планета да търсиш чужди, непознати същества, да тичаш с 200 към тях без оръжие, без да спазваш никакви правила за сигурност - това вече не го разбирам. Наистина - всички бяха наемници, а мисията - финансирана от частно лице. Но   не е нормално човек да пренебрегне най-първичното си - чувството за самосъхранение. Биолог да подава ръка на НЕПОЗНАТА, извънземна, змиевидна форма на живот да и вика "миличко"?
 При откриване на извънземен труп, биологът не проявява АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ интерес. Геологът, който в началото крещи от кеф сякаш не се намира на извънземна планета, а гледа европейското, после изведнъж започва да пълни гащите от всичко. Роботът често проявява типично човешки черти и се държи като слуга, а не като програмирана машина.  Езиците, който Дейвид учи са отдавна мъртви и никой не знае как са звучали. Въпреки това, той ги говори! Русата кака (Чарлииз Терън) цял филм се мота почти без значима реплика или действие, което да промени нещо. Дори пилотът имаше по-ярък персонаж от нея.
 Виж Noomi е друго нещо. От скромната и лековерна археоложка за нула време се превърна в новата Сигърни Уивър! С корем като дъска за пране и желязна воля за знание и живот, оцеля за да задава въпроси и във (предполагаемата) втора част. С този филм тенденцията за доминиращ и главен женски персонаж отново се затвърждава.

 След спадащия интерес към Пришелеца и Хищника - най-вече заради изтъркания и изсмукан от пръстите сюжет, Ридли Скот и сценаристите: Jon Spaihts и Damon Lindelof са решили да пресъздадат създаването на човешката раса и паралелно с това - пръкването на Allien-ите. Тоест - предисторията на Пришелците. И точно тук спирам критиката (за малко).

 Сценарият е свеж, оригинален, а визуално филма те оставя без дъх. Наистина успяват да накарат зрителя да преживее филма. Донякъде вероятно помага и вече почти задължителното 3D. Всички специални ефекти са на високо ниво, без да бъдат използвани разточително. Сценарият на филма се променя няколко пъти от началото на филма, като по този начин през цялото време се чудиш какво по дяволите ще стане. Което е голям кеф на фона на стандартните американските филми, за които ти трябват 5-10 минути за да разгадаеш финала. Зададоха се голямо количество въпроси, на които само сценаристите знаят отговорите. Може би това е и нещото, което прави филма интересен. Малко по малко се разкриват далечни парченца от пъзел и мозъка ти се напъва да ги свърже - макар и не особено успешно. Непривично е за един филм да гледаш и сам да си измисляш какво се е случило и защо някой е постъпил някак. Обикновено това се случва в книгите, а във филмите се показва наготово.

Извод: почитателите на научна фантастика и поредицата за пришелците ще се изкефят доста на филма. Не е желателно да водите гаджета, поради 2-3 по-неприятни визуално сцени (освен ако и те не са хардкор фенки).