Търсене в Мушмулка блог

Показват се публикациите с етикет music. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет music. Показване на всички публикации

неделя, 15 август 2010 г.

Спиуит Ъф Бъъгас 2010

Изцеден пристигнах на автогарата в Бургас. Слънцето печеше неумолимо, хората притичваха с раници на гърбовете си, а аз се чудех накъде да тръгна. След кратко изучаване на тълпата, се отправих в посоката, в която и тя.
На един от входовете на Spirit of Burgas стояха хора с надпис SECURITY и излъчваха фалшива увереност. Наблюденията ми се потвърдиха, когато един от тях се наведе и пита шефката си кой цвят гривни са за тридневен пропуск, а тя каза: "МАЙ бяха сините..."

На влизане раздаваха програмки, които бяха много полезни и веднага ме упътиха към метъл сцената. А там едно пълничко момченце се дереше здраво и умело подканяше публиката да започва да се забавлява.
После отидох до пънк сцената - там някакви младежи свиреха кавъри на популярни песни, но бързо ги отминах и се запътих към Блус и джаз сцената. Като чуе човек "блус и джаз" си представя културна обстановка, хора, които седят и кротко си слушат. Но нейсе. По тревата прехвърчаха полуголи тийнейджърски тела, пръскаха се с вода и не спираха да подскачат под звуците на:


После реших да намина през сцената на хората "с косите" - т.е. тази с реге музика. Тя беше най-бедна откъм визия и звук, но вече няколко заклети фена кротко си слушаха седнали на пясъка и подръпваха от лулата на мира.

Главната сцена беше доста голяма, звукът и - също. В този момент Gravity Co свиреха на нея, този път поне не бяха с невръстният си вокалист... Зад главната имаше една мъничка, на която вървеше електронна музика. DJ все-още нямаше но това не пречеше на хората да седнат и да пострелят заедно на близката игрова конзола. Всъщност имаше няколко игри и докато техно музиката дълбаеше, можеше и да поиграш на аванта.

Излязоха първите големи за вечерта - Appolo 440. Оказа се, че стилът им е близък до този на Gravity Co, но определено много по-топъл. Може би най-ясното определение би било "електронен джаз-рок". Изпяха нови парчета, които не бях чувал, както стари и добре познати. Трябва да призная, че музиката им звучи доста различно на живо.. някак доста по-малко електронно, доста по истински. Вокалиста им скачаше като луд, не се жалеше изобщо. Това се услади на публиката и накрая, когато вече се съмнявах, че ще чуя това:




публиката пощуря. Всички пееха познатите им думи и сцената вече беше плътно оградена с опиянени, я от алкохол, я от музика, хора. Последва 45 мин. пауза до гвоздея на вечерта - The Prodigy.
Вече беше съвсем тъмно и хората от всички сцени се бяха събрали за събитието. По пясъка имаше хиляди младежи, възрастни, деца, чужденци. На сцената излязоха фронтмените и музикантите осветени в кърваво червено, и с мощен залп от тонколоните се започна. Хитро редуваха стари с нови парчета. Maxim малко прекаляваше с нечовешките си вуду-крясъци, но към средата ги сведе до приемливи граници. Всяко от старите им парчета беше леко осъвременено, като същевременно запазваше основата си.
Сцената бе облята от светлина и нарочно, променените до неузнаваемост начални звуци на Breathe, задържаха напрежението максимално.


Жегата в 23:30 беше адска, а Киит Флинт предвидливо подхвърли няколко бутилки студена вода на хората пред сцената. От морето подухваше ветрец, но топлината на полу-голите, потни тела, чиято кръв ври под звуците на Smack My Bitch Up не позволяваше на градусите да паднат. По време на лиричното отклонение в средата на песента, прожекторите озариха плажа и когато се обърнах, видях хилядите готови да изпаднат в транс фенове и фенки.
Пред мен беше изградена малка кула, от която се командваше звука, беше натъпкано с техника. Изневиделица някой се прекатури през оградата, нахлу вътре и седна на земята. Тон техниците се спогледаха като герои в анимационен филм и докато се окопитят, неидентифицирания пиян обект се опита да се изправи, хващайки се за апаратурата! Беше доста буен и охраната буквално го размаза на пясъка, тъй като не успяха да го укротят. Никой от множеството не разбра, че за малко целия концерт д аиде по дяволите.

Максим накара публиката да клекне, всички прожектори ни осветиха и при следващото "Smack my bitch up" всички изригнаха. Звука караше пясъка да вибрира, светлините премигваха ужасно бързо, а навалицата се побъркваше от кеф. Изпълниха още



в която наистина има нещо космическо. Но това се усеща само като видите реакцията на събралото се множество - как бавно и ритмично си припяваха и махаха с ръце.

След края очите на всички светеха, а аз се отправих към метъл сцената. Не след дълго се появи Бичето. В типичния му стил беше облякъл бял, накапан потник и надянал дебели лупи, ръсеше просташки текстове, а хората се кефеха максимално. Звученето на новите парчета беше много по-твърдо, но беше нормално хората да се радват предимно на старите. След като приключи и неговото изпълнение изслушах Обичам те мила на пънк сцената(в пънк вариант разбира се) и после явно съм си легнал :)
:::

Към 6 сутринта охраната ме събуди - щели да чистят. Още в несвяст се надигнах, изтупах се от пясъка и се запътих към изхода. По плажа имаше десетки купчини тела, гарнирани с чаши и кутии от бира, бутилки от минерална.
На излизане, група мургави хигиенисти сръчно въртяха метлите, докато с недоумение оглеждаха как шарената тълпа се изнася...

Превоз - 60лв, билет - 60лв, да се събудиш на плажа след концерт на The Prodigy - PRICELESS :)

вторник, 1 юни 2010 г.

Rising Appalachia Live @ Bulgaria

Две сестри-американки (при това НЕ дебели!) обикалят света и колекционират ... музика. След това забъркват събраните етно мотиви с бийтбокс, джаз, фолк, инди, рок, хип-хоп и какво ли още не.



Rising Appalachia - Scale Down

След като прочетох по-горното описание за тях, реших да прежаля 5 лева и да видя за какво иде реч.
Излязоха облечени доста странно (все пак по дрехите посрещат) с расти, татуировки, кубинки, целите в черно, едната носеше на кръста си странни кожени торбички.
След кратко встъпление и описание как ги поканили в Сандански на "рок" концерт, в който участвали 13 годишни кукли Барби и пеели популярни фолклорни песни (разбирай чалга), близки срещи от третия вид с масажист в Петрич, който не знаел грам английски, колко много и хубава ни е водата... А накрая помолиха учтиво да не се пуши докато трае концерта :) .

Зад тях беше седнал кротко някакъв момък, който си седеше на нещо, приличащо на китарен усилвател, държеше си микрофона и си мълчеше. След малко започнаха и втрещиха всички. Китара, банджо, дайре, цигулка, два прекрасни, допълващи се женски вокала и .. бийтбокса от младежа, като освен че надуваше бузи над микрофона и тупаше усърдно кутията, на която седеше.

Публиката се скупчи по-близо за следващата песен, а те изпяха още 2 свой парчета в подобен стил - кръстоска на индиански мотиви, рок, джаз. Обявиха, че ще изпеят българска народна песен но в собствен аранжимент. Когато започнаха да пеят, стана ясно, че пеят за някой си Георги, който отишъл в гората. Въздухът се изпълни с напрежение. Двата гласа след всяко повторение на куплета се повдигаха все по-високо и по високо, докато не получих т.нар. ефект на настръхване! Публиката чак закрещя от нуждата да покаже одобрението си! Само 2 гласа, а толкова емоция и атмосфера! Сестрите се стараеха да не показват колко са шашнати и запазиха самообладание. В този момент доприпка една жена, даде им "banitsa" и ги шашна още толкова.
Изпяха и St. James Infirmary на Луис Армстронг, Ain't No Sunshine на Бил Уидърс, както и още една българска народна песен за някакво малко конче (така и не разбрах добре остатъка от текста заради произношението им). Редуваха глътка уиски с глътка вода и продължиха нататък.
Към края, иначе доста културната и въздържана публика, се разтанцува на по-бързите парчета! След концерта очите на всички светеха, което беше сигурен признак че са останали доволни (а може би просто са пийнали повечко).

Групата се самоиздържа от продажба на албуми и концерти. Техен оригинален албум продаваха за 15лв, а ПИРАТСКИ, записан ЛИЧНО от тях - за 5лв.! Е ако това не са народни цени - здраве му кажи :)
Скоро ще обиколят и други градове в България, та ако чуете за тяхно изпълнение - не го пропускайте!

официалния сайт на групата е http://www.myspace.com/risingappalachia

сряда, 10 февруари 2010 г.

Дибидюс - Айде, че пойдохме

.


Съвсем случайно попаднах на този мега як хит. Освен че текста е забавен, а музиката на ниво, автора (твърди се, че той е небезизвестният разбивач на обществени и социални норми - Бичето) е вмъкнал тонове сарказъм и изглежда e добре запознат с транс музиката :)


Хев Фън!

П.С. След задълбочено проучване се оказа, че "изпълнители" са Дибидюс

неделя, 14 юни 2009 г.

Odd Crew + Structure Of Mind




од крю
бръмча си аз из града и какво да видя - някаква си група Odd Crew е благоволила да дойде на крака да свири в единственото местно метъл заведение. После се сетих, че ги бях слушал по Тангра Мега Рок и ми бяха харесали.
Така и така са дошли, реших да ги уважа, като преди това агитирах всичките си приятели по телефона и във Facebook. В уречения час цъфнахме там 4-5 човека (само толкова събрах), входа беше 4 лева. Близо час чакахме да подхване някой инструментите.
Накрая започна едно яко реване от един дребничък вокалист, който обаче излъчваше такава енергия и така добре умееше да нахъсва събралата се пред него агитка, че за малко и аз да скоча в мелето ;) Учудих се, че стила им тотално се разминава с това, което бях слушал по радиото. Чак по-късно разбрах, че това били

Structure Of MindStructure Of Mind.  Свириха и пяха много здраво (дори малко по-здраво, отколкото мога да понеса) няколко кавъра (Amon Amarth, Death, и др.) както и няколко свои парчета. Тъкмо си мислех, че трябва да се радвам, че съществуват такива български групи, когато при началото на следващата песен, сякаш ято черни, огнедишащи дракони се спуснаха, всичко се притъмни, навалицата сниши глави и последва здрава канонада от барабаниста, а публиката буквално откачи от кеф. В този момент влезе един дядо, който обикаля нощем заведенията и продава цветя на влюбените двойки. Зверските звуци и ритми ни най-малко не го притесниха - обиколи си човека цялото заведение като се усмихваше на всички, които не бяха в мелето, с надеждата да продаде цвете на някоя обвита в кожи дама.
Въпреки, че звука от микрофона на вокалиста едва се чуваше, моя приятел остана безкрайно щастлив, че е чул такива добри изпълнения на негови любими метъл групи, както и личните песни на самите Structure Of Mind (което говори много, понеже слуша групи, чиито имена дори не знам). А след всяка песен публиката крещеше: "Железни! железни! железни!..."

След кратка почивка се появиха Odd Crew. Публиката се развика: "Odd Fkin' Crew!, Odd Fkin' Crew!" и те директно започнаха с парчето, което бях слушал по радиото - Fallen Down. Направо ми идеше да изкъртя нещо от кефф :) На живо изпълнено, групата на 2 метра от теб, просто нямаше база за сравнение с радиото. Размятаха се вълни от коси наляво-надясно, в такт се заклатиха всички заедно с групата и опънаха здраво жиците. За момент се отдръпнах назад. Заведението приличаше на буйна река от коси, помитаща всичко със себе си. След няколко други техни песни (които честно казано не бях чувал) се чуха първите звуци от Pantera - Walk.

Настана същинска месомелачка. Разхвърчаха се тела, коси, крайници. Дори няколко по-здрави метълки се включиха в погото. Винаги съм се чудил как така няма жертви след такова нещо въпреки, че беше забавно :)

Като заключение мога да кажа, че ако звука бе на ниво, щяхме да сме свидетели на невероятен концерт! Въпреки това, изпълненията бяха много добри! Препоръчвам горещо на феновете на този стил музика да не пропускат техен концерт!