Търсене в Мушмулка блог

Показват се публикациите с етикет spirit. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет spirit. Показване на всички публикации

неделя, 15 август 2010 г.

Спиуит Ъф Бъъгас 2010

Изцеден пристигнах на автогарата в Бургас. Слънцето печеше неумолимо, хората притичваха с раници на гърбовете си, а аз се чудех накъде да тръгна. След кратко изучаване на тълпата, се отправих в посоката, в която и тя.
На един от входовете на Spirit of Burgas стояха хора с надпис SECURITY и излъчваха фалшива увереност. Наблюденията ми се потвърдиха, когато един от тях се наведе и пита шефката си кой цвят гривни са за тридневен пропуск, а тя каза: "МАЙ бяха сините..."

На влизане раздаваха програмки, които бяха много полезни и веднага ме упътиха към метъл сцената. А там едно пълничко момченце се дереше здраво и умело подканяше публиката да започва да се забавлява.
После отидох до пънк сцената - там някакви младежи свиреха кавъри на популярни песни, но бързо ги отминах и се запътих към Блус и джаз сцената. Като чуе човек "блус и джаз" си представя културна обстановка, хора, които седят и кротко си слушат. Но нейсе. По тревата прехвърчаха полуголи тийнейджърски тела, пръскаха се с вода и не спираха да подскачат под звуците на:


После реших да намина през сцената на хората "с косите" - т.е. тази с реге музика. Тя беше най-бедна откъм визия и звук, но вече няколко заклети фена кротко си слушаха седнали на пясъка и подръпваха от лулата на мира.

Главната сцена беше доста голяма, звукът и - също. В този момент Gravity Co свиреха на нея, този път поне не бяха с невръстният си вокалист... Зад главната имаше една мъничка, на която вървеше електронна музика. DJ все-още нямаше но това не пречеше на хората да седнат и да пострелят заедно на близката игрова конзола. Всъщност имаше няколко игри и докато техно музиката дълбаеше, можеше и да поиграш на аванта.

Излязоха първите големи за вечерта - Appolo 440. Оказа се, че стилът им е близък до този на Gravity Co, но определено много по-топъл. Може би най-ясното определение би било "електронен джаз-рок". Изпяха нови парчета, които не бях чувал, както стари и добре познати. Трябва да призная, че музиката им звучи доста различно на живо.. някак доста по-малко електронно, доста по истински. Вокалиста им скачаше като луд, не се жалеше изобщо. Това се услади на публиката и накрая, когато вече се съмнявах, че ще чуя това:




публиката пощуря. Всички пееха познатите им думи и сцената вече беше плътно оградена с опиянени, я от алкохол, я от музика, хора. Последва 45 мин. пауза до гвоздея на вечерта - The Prodigy.
Вече беше съвсем тъмно и хората от всички сцени се бяха събрали за събитието. По пясъка имаше хиляди младежи, възрастни, деца, чужденци. На сцената излязоха фронтмените и музикантите осветени в кърваво червено, и с мощен залп от тонколоните се започна. Хитро редуваха стари с нови парчета. Maxim малко прекаляваше с нечовешките си вуду-крясъци, но към средата ги сведе до приемливи граници. Всяко от старите им парчета беше леко осъвременено, като същевременно запазваше основата си.
Сцената бе облята от светлина и нарочно, променените до неузнаваемост начални звуци на Breathe, задържаха напрежението максимално.


Жегата в 23:30 беше адска, а Киит Флинт предвидливо подхвърли няколко бутилки студена вода на хората пред сцената. От морето подухваше ветрец, но топлината на полу-голите, потни тела, чиято кръв ври под звуците на Smack My Bitch Up не позволяваше на градусите да паднат. По време на лиричното отклонение в средата на песента, прожекторите озариха плажа и когато се обърнах, видях хилядите готови да изпаднат в транс фенове и фенки.
Пред мен беше изградена малка кула, от която се командваше звука, беше натъпкано с техника. Изневиделица някой се прекатури през оградата, нахлу вътре и седна на земята. Тон техниците се спогледаха като герои в анимационен филм и докато се окопитят, неидентифицирания пиян обект се опита да се изправи, хващайки се за апаратурата! Беше доста буен и охраната буквално го размаза на пясъка, тъй като не успяха да го укротят. Никой от множеството не разбра, че за малко целия концерт д аиде по дяволите.

Максим накара публиката да клекне, всички прожектори ни осветиха и при следващото "Smack my bitch up" всички изригнаха. Звука караше пясъка да вибрира, светлините премигваха ужасно бързо, а навалицата се побъркваше от кеф. Изпълниха още



в която наистина има нещо космическо. Но това се усеща само като видите реакцията на събралото се множество - как бавно и ритмично си припяваха и махаха с ръце.

След края очите на всички светеха, а аз се отправих към метъл сцената. Не след дълго се появи Бичето. В типичния му стил беше облякъл бял, накапан потник и надянал дебели лупи, ръсеше просташки текстове, а хората се кефеха максимално. Звученето на новите парчета беше много по-твърдо, но беше нормално хората да се радват предимно на старите. След като приключи и неговото изпълнение изслушах Обичам те мила на пънк сцената(в пънк вариант разбира се) и после явно съм си легнал :)
:::

Към 6 сутринта охраната ме събуди - щели да чистят. Още в несвяст се надигнах, изтупах се от пясъка и се запътих към изхода. По плажа имаше десетки купчини тела, гарнирани с чаши и кутии от бира, бутилки от минерална.
На излизане, група мургави хигиенисти сръчно въртяха метлите, докато с недоумение оглеждаха как шарената тълпа се изнася...

Превоз - 60лв, билет - 60лв, да се събудиш на плажа след концерт на The Prodigy - PRICELESS :)