Ейбрахам Линкълн - ловец на вампири или смях в залата

чичо ви Ейб със секирата

Още като чух заглавието преди време, на лицето ми се появи някаква крива усмивка. Реших, обаче да рискувам и отново да видя на какво са способни братята (х)американци.
Е, сега вече съжалявам искрено за постъпката си, но поне на вас мога да спестя тази ИДИОТЩИНА.
Американците, както македонците, имат изключително кратка история. Затова и те се стараят всячески да я запълнят с дати, случки и истории. Македонците отричат, че ги има като нация от 60-ина години, а американците не отричат, че имат някакви си 300 годинки, но пък  халюцинират как един от техните президенти коли вампири с брадва преди и по време на войната между Севера и Юга.

 Целта на Ейбрахам: да си отмъсти за убитото от вампири семейство. Целта на вампирите е.. ама естествено - да превземат Cъединените щати! Сценарият е повече от болезнено банален. Отначало започва като класически кунг-фу филм, а нататък продължава като класически американски филм със супергерой.
Ето още една причинa филмът да е ужасен: актьорът Бенджамин Уолкър. Висок е - добре (оригиналният Линкълн е бил 1.93м.), има бегла прилика с стария Ейб - добре, ама с това бебешко лице най-много да умори вампирите от смях.
 Силно е застъпена и любовта между белите жители на Северна Америка и техните черни роби. Сцената с невръстния Линкълн, който в опита си да спаси своето чернокожо приятелче, се озовава заедно с него на земята, докато и двамата - и черен, и бял се гърчат дружно под ударите на камшика, ме порази. Чрез нея авторът явно се е надявал да спечели цветнокожата част от публиката. Къде е представителят на коренното население на Америка? Защо с тях не се гърчи и едно червенокожото момче, питам се аз!? И после нямало дискриминация..

Вероятно доста от вас са гледали и чели вампирски истории. Няма как да не знаете, че начинът за убиване на вампир е един - да се прободе сърцето му. Но тъй-като САЩ е доста по-млада от легендата за среднощните кръвопийци, тази лееекичка подробност е убягнала на автора на този смешен филм. Така американският президент смело размахваше посребрената си брадва и сечеше наред, а вампирите умираха на почивки. Това превърна гледането на филма в още по-скучно занимание. Просто замахваш със секира и хоп - всичко пада. Няма мисъл, няма колове. Да убиеш вампир е като да настъпиш мравка. The Lost Boys от 1987-а е в пъти по-реалистичен в това отношение.
Останалите роли не блестяха с нещо, но поне не бяха и зле.

Като за финал - пожелавам успех на решилите да тестват преценката ми за филма! На останалите - здраве и европейско кино!

Волни до гроб

Настоящата вокалистка на Ревю
Фотограф: Александър Димитров

Концерт на Ревю. Да, новата група Ревю с яката вокалистка. Слушал съм старите им песни, но ме кефят главно тези с Милена. Сега щях да чуя старата група на нов глас - а именно - този на Кристина Серафимова .

Всичко започна с филмът Волни до гроб. Началото беше с разменените букви "Долни Богров" и бе обещаващо, но в последствие филмът се превърна в кръстоска между пиянски халюцинации и изсмукана от пръстите простотия. Спокойно можеше да се съкрати филма поне наполовина. Така нямаше да има прозяващи се по време на 45 минутното филмово - алкохолно излияние.

 От друга страна, ако сте подпийнали, имате зъб на полицията и сте във веселяшка компания, на моменти доста ще се посмеете. Ако съдя по реакциите на останалите, най-зверски беше момента с изпълнението на  Песен на свободния милиционер за която писах наскоро. Там всички се превиваха от смях, докато музикантите, предрешени като полицаи от близкото минало, надуваха бузи и пееха (вероято)африканската песен.

След филма, Васил Гюров подхвана баса си, магнетичната вокалистка заподскача и се започна. Песните бяха нови и непознати, но при първата позната песен всички се развихриха пред сцената. И така въпреки оскъдната тълпа, заведението сякаш оживя. Барабаниста натискаше палките сякаш барабаните му бяха виновни за нещо, китариста беше пълен асоциален шемет - седеше си кротко зад тонколоната и се сливаше с интериора. Ако не беше прецизната му свирня, нямаше и да го забележа. От време на време имаха леки технически проблеми, но за разликата от повечето групи, явно не допускаха компромиси със звука.

Вокалистката не спря да подскача цяла вечер и това вля доста живот в групата. Сравнението с гласа на Милена бе неизбежно. Липсваше дълбочината, силата и агресията а фалцетите ги докарваше по свой си начин.
 Но да въпреки всичко е успяла да изгради свое звучене и да го втъкае в новите песни.
Съветът ми е да не пропускате тяхно изпълнение - заслужава си!

Rammstein отново в България 2013!

Тил Линдеман отново в София!

Рамщайн ще размажат отново феновете си на Sofia Rocks 2013! България бе включена в турнето на немската група преди секунди. Информацията е от официалния им сайт. Остава да почакаме до 26 юли 2013г. Няма инфо на кой стадион, нито цена на билета, но в останалите страни вече има предварителни продажби на билети.

                                                              *  *  *

Има странно развитие на новината. Преди малко съдържанието на rammstein.de беше променено, като датите на България и Румъния вече липсват от програмата на турнето им. Дали сме отрязани предстои да разберем. Ето го и screeenshot на оригиналното съобщение, което цитирах:

Rammstein в България вече е под въпрос?

P.S. И затова ли ще ни връзват за румънците?

                                                            *  *  *

Ето, че има нова информация - т.е. отново е добавена горепосочената дата 26-ти юли 2013г. като концерта дата в София, България. Както бяха написали първоначално, изпълнението на Rammstein ще е част от Sofia Rocks. Чакаме ги!

Skype: "Error. Can't save the file"

В сегашната  5.10.0.115  и в предишната версия на Skype има доста досаден бъг. Не могат да се запишат изпратените ни от някой файлове. След доста проби и грешки се оказа, че във версия 5.9 на Skype този бъг липсва а малко по-късно разбрах и от какво е породен проблема. По някаква причина Скайп се шашка от файловата система FAT32 и отказва да запише файла, който някой ви изпраща. Т.е ако му посочите място за записване на файла, което е с файлова система FAT32, ще излезе: "Грешка записване на файла е невъзможно". Най-често с тази файлова система са флашките, но поради бързината и, някои по-стари компютри все още я ползват.
Единият начин да избегнете проблема, е като посочите друг дял от компютъра ви, който е с NTFS файлова система, а другият като просто ъпдейтнете вашия Скайп до до версия  5.10.0.116

Песен на свободния милиционер

     Песента на свободния милиционер разкърти интернет днес. В клипа участват Фънки, Денис (от Денис и приятели), Бичето и доста други сходни персонажи. Откъса е част от документалният филм "Волни до гроб" с участието на група "Ревю".

Очакваме и целия филм както и превод на текста в най-скоро време. Приятно зяпане!

Безбог в септемврийския пек

Ако някога ви се отдаде шанс да посетите Добринище, Банско, Разлог  или просто като мен сте били на Рок Разлог предишният ден, ви съветвам да се качите до хижа Безбог. До нея има лифт за кашкавал туристи, а можете да се поизпотите до горе и пеш. Аз го реших в последния момент уж на майтап, затова ползвах лифта. Докато се возих нагоре, имах достатъчно време да напълня око със зеленина и красота. Близо до върха имаше цветя, които отделяха пухчета като глухарчетата. Вятърът ги издигаше и аз минавах точно през тях, За момент се почувствах като че участвам в японски анимационен филм.Ето какво се разкри горе пред мен:

в подножието на върха е езерото Безбог - 2239м

връх Безбог - 2645м

Горе беше пълно с туристи, наслаждаващи се на гледката на връх Безбог и езерото под него. След кратко съзерцание започнах да го обхождам и нащраках ето тези български природни красоти: 

хижа Безбог

И обратно към хижа Гоце Делчев

 Цена на лифта в двете посоки: 12лв., до горе стига за 20 минути с 1 междинно прекачване. Вятърът е доста силен, което в комбинация с прежурящото, септемврийско слънце може да е с доста тежки последици. Препоръчвам силно да носите връхна дреха против вятъра и някаква широкопола шапка  или направо да си увиете нещо на главата, както бяха направили повечето туристи. Слънчевите очила са задължителни! Аз нямах нито едно от тези неща (освен очилата) и съответно на слизане лесно можех да мина за индианец. След 4 дни мини втора отпуска, имах чувството , че цялата държава се прибира по Е-79. А заради пожара край село Мурсалево колите се точеха като локум на слънце. Но въпреки всичко, усещанията и гледките си струваха!

Рок Разлог (2012)

Тазгодишният плакат на Рок Разлог

Някъде около 7 се изсипахме от колата до градинката в центъра на Разлоч. Тази година фестивалът нямаше подгряващи групи, затова започна навреме. В началото почти нямаше хора пред сцената. Рок Разлог откриха Обратен Ефект и веднага започнаха без много "вдигнете ръцете" и "нека да ви чуя". Удариха го на популярните си парчета, главно тези със закачливо-несвързани текстове. Все пак още не се беше стъмнило и тълпата беше съвсем рехава. Сред парчетата им бяха песента за Марчето, Карагьоз - рибата , която плува в собствен сос, Моля ви мадам. Звученето беше едно ниво по-твърдо от обичайното за тях, може би заради това ми харесаха. По едно време решиха да станат по-сериозни и изпълниха Девойко мари хубава, с което ми напълниха душата. Цялата компания, с която бях, питаха: защо ли няма повече метъл/рок кавъри на стари, български, автентични народни песни. Последва Полет на която си припявах и дори по едно време разклатих главата :) Озвучителите на Рок Разлог си бяха свършили работата и звука бе ясен и добре балансиран, стига да не си прекалено близо до сцената.

 След още няколко песни последва кратка пауза и доста ударно излязоха Уикеда. След такова директно сравнение си пролича колко по-стегнато свирят от техните колеги. Всичко беше изпипано и отработено. Не се наемам да изредя песните, които изпяха, защото почти всяка тяхна песен съдържаше в себе си поне по още 2-3 други песни. Направо да си седиш и с кеф да си ги слушаш. Както си пеят Уиски с фъстъци, започват да забавят, забързват, отклоняват ритъма, вкарват съвсем нова мелодия, после втора, после разпознаваш Hey Jude на Бийтълс.. Беше истинска музикална мешавица, изпълнена с отлично чувство за такт. След 10 минути такова лирично отклонение, без да очакваш продължават с Уиски с фъстъци, сякаш не са я прекъсвали. Получаваш едно дежаву и ти става още по-кеф. Задължително разклатихме коси на любимата ми Няма да се дам. След кратка игра с публиката от типа: "аз ще викна аа, вие ще викнете ооо" продължиха все така живо и чевръсто, последваха Обичам, както и емблематичната: А ние с Боби двамата пием кафе. И понеже всеки има приятел на име Боби, в очите на всички близко стоящи се усетиха спомени от някакви кафета с някой си Боби. Така и не дочаках песента Иван, но не е болка за умиране.

 По едно време отнякъде долетя сутиен и кацна право в ръцете на Ерол, който видимо се смути. След кратък бъзик с останалите от групата набързо изкараха един куплет от You Can Leave Your Hat On на Джо Кокър. След още няколко песни на бис се оттеглиха. Вече беше съвсем тъмно, но невръстните жители на града продължаваха да тичат и да се гонят между хората със светещи рогца AC/DC по главите.

снимка: Владислав Шопов

Появи се Светльо с камуфлажни гащи, бял потник и някакъв странен шал, изцепи 2-3 простотии свързани с "Разлог" и "разлагане" и започна. В началото с по-популярните и безобидни песни, а след като прие, че ще изгуби детската аудитория,  премина на Боли ме гъза, пънкариите Море от алкохол и  Мразя. Температурата не падна чак до 15 градуса, както обещаваха сините птици, но пак си беше доста студено. Това никак не притесни погото, което се развилня под учестените удари на барабаниста и заливащите го с още по-бързи светлини, прожектори. Разлетяха се полуголи тела, тук-таме прехвърчаха и момичета, но излишни грубости липсваха и всички се забавляваха от сърце. Не се мина без Скакауец и Бате Гойко, а имаше и дори опит за изпълнение на Nothing Else Matters, акомпанирана на акордеон. След викове за "още" от публиката, излязоха на бис с още 1-2 парчета, след което Разлог и придошлите от околните градове почитатели на българската рок музика, се разотидоха. 

Кофтито на градските концерти, е че някак изглеждат несериозно. Идват някакви случайни хора, позяпат, поцъкат, па си тръгнат. Майки с колички, търчащи деца и т.н.
От друга страна, всичко е доста по цивилизовано и не газиш в кал до ушите.

Живот и здраве, ще се видим на Рок Разлог 2013!

Можем ли пак да се съединим? (2012)

снимка: unnamed_ 

Съединението, както може би знаете, е историческо събитие, което е от особено значение за днешна България. Но вместо да ръся мозък, да преписвам от някой учебник по история или направо от Уики-то, предлагам да помислим над въпроса: "Можем ли пак да се съединим"?
Да, две хиляди и дванайста година е, пак е 6-ти септември - та можем ли да се съединим? Можем ли да посочим някаква обща, всенародна цел и барем половината от назоваващите се българи да я подгоним? Ама не с "Лике" или (очевидно) безполезни групи в книгата с лица, а с някаква реална дейност.
Но вместо това, хората, които нямат пари работят извънредно и на празника, защото когато почиваш, освен че не изкарваш пари, имаш време да харчиш повече. Хората, на които им е по-широко около врата - още в сряда се изнесоха по морета и балкани на цаца и кебапчета.
 С други думи - никой не смее да жертва и малкото, което има. Всеки поддържа настоящето с надежда, че от само себе си "ще дойдат по-добри времена" и чака поредните стотинки увеличение със свито сърце. Напоследък се наблюдават някакви опити за организираност на българите, но те или са омаскарени от една политическа сила или възседнати от друга. А най-модерно е със силната помощ на все по-долните телевизии, фактите да се изкривяват до неузнаваемост. Особено ефективно е мятането на медийни бомби от сорта на: закон за ограничаване скоростта до 30км/ч., закона за целогодишно включени къси светлини, разни уж криворазбрани посягания на светила като Ботев и Левски, разтръбени моментално във фейсбук и в новините. Всички те затормозяват допълнително и без това изтормозените ни мозъци, които са заети с мисълта как да платим 200лв. осигуровки при 500лв. заплата.
Сега хората са разединени и всеки дърпа чергата към себе си, съсредоточен във физическото си оцеляване. Дали ще успеем някога да се съединим отново, остава да изчакаме и да видим. А междувременно, може да вземем да направим НЕЩО, което да ни спести чакането.

6-ти септемви е българи! Съединявайте се!