Рок Разлог (2012)

Тазгодишният плакат на Рок Разлог

Някъде около 7 се изсипахме от колата до градинката в центъра на Разлоч. Тази година фестивалът нямаше подгряващи групи, затова започна навреме. В началото почти нямаше хора пред сцената. Рок Разлог откриха Обратен Ефект и веднага започнаха без много "вдигнете ръцете" и "нека да ви чуя". Удариха го на популярните си парчета, главно тези със закачливо-несвързани текстове. Все пак още не се беше стъмнило и тълпата беше съвсем рехава. Сред парчетата им бяха песента за Марчето, Карагьоз - рибата , която плува в собствен сос, Моля ви мадам. Звученето беше едно ниво по-твърдо от обичайното за тях, може би заради това ми харесаха. По едно време решиха да станат по-сериозни и изпълниха Девойко мари хубава, с което ми напълниха душата. Цялата компания, с която бях, питаха: защо ли няма повече метъл/рок кавъри на стари, български, автентични народни песни. Последва Полет на която си припявах и дори по едно време разклатих главата :) Озвучителите на Рок Разлог си бяха свършили работата и звука бе ясен и добре балансиран, стига да не си прекалено близо до сцената.

 След още няколко песни последва кратка пауза и доста ударно излязоха Уикеда. След такова директно сравнение си пролича колко по-стегнато свирят от техните колеги. Всичко беше изпипано и отработено. Не се наемам да изредя песните, които изпяха, защото почти всяка тяхна песен съдържаше в себе си поне по още 2-3 други песни. Направо да си седиш и с кеф да си ги слушаш. Както си пеят Уиски с фъстъци, започват да забавят, забързват, отклоняват ритъма, вкарват съвсем нова мелодия, после втора, после разпознаваш Hey Jude на Бийтълс.. Беше истинска музикална мешавица, изпълнена с отлично чувство за такт. След 10 минути такова лирично отклонение, без да очакваш продължават с Уиски с фъстъци, сякаш не са я прекъсвали. Получаваш едно дежаву и ти става още по-кеф. Задължително разклатихме коси на любимата ми Няма да се дам. След кратка игра с публиката от типа: "аз ще викна аа, вие ще викнете ооо" продължиха все така живо и чевръсто, последваха Обичам, както и емблематичната: А ние с Боби двамата пием кафе. И понеже всеки има приятел на име Боби, в очите на всички близко стоящи се усетиха спомени от някакви кафета с някой си Боби. Така и не дочаках песента Иван, но не е болка за умиране.

 По едно време отнякъде долетя сутиен и кацна право в ръцете на Ерол, който видимо се смути. След кратък бъзик с останалите от групата набързо изкараха един куплет от You Can Leave Your Hat On на Джо Кокър. След още няколко песни на бис се оттеглиха. Вече беше съвсем тъмно, но невръстните жители на града продължаваха да тичат и да се гонят между хората със светещи рогца AC/DC по главите.

снимка: Владислав Шопов

Появи се Светльо с камуфлажни гащи, бял потник и някакъв странен шал, изцепи 2-3 простотии свързани с "Разлог" и "разлагане" и започна. В началото с по-популярните и безобидни песни, а след като прие, че ще изгуби детската аудитория,  премина на Боли ме гъза, пънкариите Море от алкохол и  Мразя. Температурата не падна чак до 15 градуса, както обещаваха сините птици, но пак си беше доста студено. Това никак не притесни погото, което се развилня под учестените удари на барабаниста и заливащите го с още по-бързи светлини, прожектори. Разлетяха се полуголи тела, тук-таме прехвърчаха и момичета, но излишни грубости липсваха и всички се забавляваха от сърце. Не се мина без Скакауец и Бате Гойко, а имаше и дори опит за изпълнение на Nothing Else Matters, акомпанирана на акордеон. След викове за "още" от публиката, излязоха на бис с още 1-2 парчета, след което Разлог и придошлите от околните градове почитатели на българската рок музика, се разотидоха. 

Кофтито на градските концерти, е че някак изглеждат несериозно. Идват някакви случайни хора, позяпат, поцъкат, па си тръгнат. Майки с колички, търчащи деца и т.н.
От друга страна, всичко е доста по цивилизовано и не газиш в кал до ушите.

Живот и здраве, ще се видим на Рок Разлог 2013!

Можем ли пак да се съединим? (2012)

снимка: unnamed_ 

Съединението, както може би знаете, е историческо събитие, което е от особено значение за днешна България. Но вместо да ръся мозък, да преписвам от някой учебник по история или направо от Уики-то, предлагам да помислим над въпроса: "Можем ли пак да се съединим"?
Да, две хиляди и дванайста година е, пак е 6-ти септември - та можем ли да се съединим? Можем ли да посочим някаква обща, всенародна цел и барем половината от назоваващите се българи да я подгоним? Ама не с "Лике" или (очевидно) безполезни групи в книгата с лица, а с някаква реална дейност.
Но вместо това, хората, които нямат пари работят извънредно и на празника, защото когато почиваш, освен че не изкарваш пари, имаш време да харчиш повече. Хората, на които им е по-широко около врата - още в сряда се изнесоха по морета и балкани на цаца и кебапчета.
 С други думи - никой не смее да жертва и малкото, което има. Всеки поддържа настоящето с надежда, че от само себе си "ще дойдат по-добри времена" и чака поредните стотинки увеличение със свито сърце. Напоследък се наблюдават някакви опити за организираност на българите, но те или са омаскарени от една политическа сила или възседнати от друга. А най-модерно е със силната помощ на все по-долните телевизии, фактите да се изкривяват до неузнаваемост. Особено ефективно е мятането на медийни бомби от сорта на: закон за ограничаване скоростта до 30км/ч., закона за целогодишно включени къси светлини, разни уж криворазбрани посягания на светила като Ботев и Левски, разтръбени моментално във фейсбук и в новините. Всички те затормозяват допълнително и без това изтормозените ни мозъци, които са заети с мисълта как да платим 200лв. осигуровки при 500лв. заплата.
Сега хората са разединени и всеки дърпа чергата към себе си, съсредоточен във физическото си оцеляване. Дали ще успеем някога да се съединим отново, остава да изчакаме и да видим. А междувременно, може да вземем да направим НЕЩО, което да ни спести чакането.

6-ти септемви е българи! Съединявайте се!

Как да си изберем слънчеви очила?

     
След злощастието да изгубя старите си очила, се сблъсках със сериозното предизвикателство: как да си избера качествени слънчеви очила. След сериозно проучване онлайн и двудневно обикаляне по оптики и магазини, стигнах до извода, че там се зарежда това, което се търси. Този сезон това са очила тип "бъбреци" (като тези на Лейтенант Кобрети), както и тип мухата Цеце, оприличавани също на маска за заваряване, макар обвиването на очите отвсякъде да е плюс. По сергиите се зареждат предимно  евтини имитации на маркови очила, макар да има изключения.

Щом четете това, вероятно ви е грижа за очите ви и не искате да носите очила Gucci за 10лв от сергия. Без да претендирам, че съм специалист, ето до какви изводи стигнах: За да запазите зрението си, трябва да изберете очила, които отговарят на следните критерии:

 1. Маркови - да се знае кой ги е произвел, да имат някакъв паспорт с информация. 

Марките са хиляди, имитациите им - десетки хиляди. Оригиналните очила се отличават трудно от добрите ментета, които често са доста близо до оригинала не само по външен вид, а и по качество. Единият начин да ги познаете е ако имате голям опит и да познавате съответната марка добре - при пипане евтините модели оставят усещане за ниско качество - евтини материали, груби ръбове, калпави панти, лош образ, когато гледате през тях. Вторият начин - ако просто се доверите на магазина от който ги купувате. Винаги можете да попаднете на скъпи ментета, но рядко на евтини оригинали (освен при някакви сезонни намаления).

 2. С UV защита. Това е нещото, което е задължително при покупка. Независимо дали ще си купите скъпи или евтини очила. Ако бюджета ви е ограничен - задължително минете през оптика. Там за 2-3 лева ще ви ги тестват и ще разберете дали имат защита. Ако нямат UV защита, когато ги сложите очите ви се успокояват и разширявате зениците си. Тогава вредните ултравиолетови лъчи свободно навлизат в окото ви и директно облъчват ретината. Така ефекта от очилата е обратен - имате усещане, че сте изолирали ярката слънчева светлина, но в същото време увреждате очите си, понеже в тях навлиза светлина от невидимия спектър. В такъв случай е по-здравословно да не носите очила - очите сами свиват зеницата и дори леко примижавате за да ограничат достъпа на светлина.

схема на спектрите светлина, филтрирани от очила с UV защита Polaroid.

Както се вижда, има 3 вида ултравиолетови лъчи - UV-C, UV-B и UV-A. Както при слънцезащитните кремове, най-опасни са UV-B и по-малко UV-A (UV-C се блокират от озоновия слой и въобще не достигат земята). Качествените очила филтрират светлината до 400-ния нанометър от дължината на вълната. Нискокачествената защита не достига до 400nm. Това може да се определи само с тестер (какъвто имат в оптиките). Ето как да тестваме UV защитата на очила в домашни условия. Това става с UV лампа (за тестване на банкноти) и банкнота с холограмна лента. Поставяте очилата между лампата и частта на банкнотата покрита с лента. Колкото по-малко флуоресцира банкнотата, толкова повече филтрират плаките на очилата. Теста е съвсем ориентировъчен и неточен, но става за сравнения. Във всяка оптика могат да проверят степента на защита с уред срещу дребна сума.


 3. Поляризирани. Поляризацията е ефект на светлината, която под различен ъгъл се пречупва различно. Поляризиращите филтри са изборетени от Polaroid. Те представляват филтър, който премахва отблясъците. Особено полезно е, когато карате кола, понеже при ярка слънчева светлина стъклата на колите, огледала, лъскави повърхности често насочват концентриран лъч светлина, ориентирана право към вас. Когато обаче погледнете през поляризирани очила, няма почти никакъв помен от отблясъци. Това повишава сигурността ви когато сте на пътя, понеже риска от заслепяване изчезва. Поляризацията не е задължителна екстра, но е желателно да я има, особено ако шофирате с очила. Ето как да тестваме дали стъклата са поляризирани: При силно лятно слънце излизаме навън и поглеждаме най-силното отражение - търсете прозорци, стъкла на коли, хромирани елементи. Погледнете през очилата. Ако отблясъкът изчезне, значи са поляризирани. Завъртите ги на 90 градуса и би трябвало да се появи - значи са поляризирани. Някои хора тестват за поляризация, гледайки екрана на мобилен телефон. Това не винаги върши работа, поради различната поляризация на различните видове дисплеи.

4. Клас (сила) на филтриране. Обикновено е означен на вътрешната страна на една от рамките. Cat.0 е никакво, Cat.3 е препоръчително за шофиране, Cat.4 е максимално и се препоръчва за планина или море. Най-популярни поради универсалността си са Cat. 3. Ако очилата са качествени, пропускливостта на UV лъчи не би трябвало да зависи от степента на затъмняване. Тоест, стъклата може да са светли и в различни цветове и пак да са максимално филтриращи.

5. Без Цветово изкривяване. Това е може би най-показателният тест за различаване на имитации и реплики на маркови очила. Независимо от оцветяването на плаките
(стъклата), когато погледнете бяла повърхност без и после с очила, тя не трябва да променя цвета си, а само степента на осветяване. Т.е. бялото трябва да стане по-тъмно  бяло, а не да зеленее, жълтее и т.н. Контраста и детайлите трябва да се виждат ясно и при силна и при слаба светлина. Това е доста субективно за нетренирано око, но не пречи да го знаете, когато сравнявате няколко модела.

За хората с диоптер вариантите са два - купуват си евтини слънчеви очила с хубава рамка и после в оптика им правят стъкла с параметри по избор. Втори вариант - купуват си очила с два чифта стъкла. Диоптричните са постоянни, а слънчевите се закрепват и свалят чрез щипка.

Малко информация за цените. Както се досещате - варират в огромни граници. Най-евтините очила с UV защита са 4лв. Намерих ги в Метро. Най-евтините поляризирани, които успях да намеря бяха 22лв. от сергия, но се съмнявам да имаха адекватно UV покритие. Марковите, евтини модели започват от около 35-40лв., а ако имат едновременно UV защита и са поляризирани - цената им е поне 60лв.
След като изчетохте всичко това, дори да не сте се спрели на някой от вариантите, със сигурност знаете повече за това: как да си изберем слънчеви очила.

P.S. Не си поръчвайте очила през интернет без да сте ги мерили на живо!

*благодарности на Виктор Бойчев за уточнения по статията.

До Спирит и назад

Да отидеш на Спирит ъф Бургас си е цяло приключение. Ето как го видяха моите очи - без да съм спонсориран, без да хваля или плюя необосновано:

Пристигнахме (аз и един приятел) рано в зарана към 5 сутринта след цяла нощ гърчене в автобуса. След малко лутане из пустите улици стигнахме плажа. От техно сцената долиташе музика, а схванатите ни от път крайници, се отпуснаха от кеф в топлата морска вода. Слънцето се прозяваше още и след малко занаднича с едно око през облаците там, където небето и водата се сливат. Идилията бе пълна (приложен е снимков материал):

Бургаският плаж в 6 сутринта. В далечината още дънеше музика от първият ден на Spirit Of Burgas.

След плажа се прибрахме да се наспим, за да имаме сили за гостите на втората вечер - The Prodigy. Няма да изпадам в подробности какво означават и Korn и The Prodigy за мен. Само ще спомена че съм израснал с тяхната музика.
  След кратка обиколка на Бургас се запътихме към пропуските. Завързаха ни по една лентичка, опипаха ни за остри предмети и с тийнейджърски трепет се запътихме надолу по стълбите. А там ни чакаше масов спам. Не стига, че окото от плакатите на фестивала "Четящият човек" ме гледаше от всеки ъгъл, ами сега отвсякъде се втурнаха да ни бутат в ръцете какви ли не хартии, лентички, надуваеми неща, гривни, SIM карти и т.н. щуротии. Най-полезно от всичко се оказа програмата на събитието. Направена от здрава хартия, послужи за много неща: информация, веене с цел прохлаждане, седене и т.н.

А пъстротата на тълпата беше неописуема. От вечно усмихнати, хипи изглеждащи момиченца до дългокоси метъли с животинско излъчване. Приближихме джаз сцената. D.J.I.B.R.I вече надуваха саксофона, послушахме ги и след кратък престой там се запътихме към главната сцена. А тя беше огромна и всепоглъщаща. На нея се подвизаваха Panican Whyasker. Звученето им ми се стори малко странно, но го отдадох на това, че ги слушам на живо. Хората си седяха на пясъка и си пийваха в очакване на .. каквото са дошли да слушат. След това отидохме на сцената на Джак Даниелс за да чуем благоевградчаните от CUT OFF. Но преди тях имаше руска банда, която не беше спомената в програмата. Казваха се Пилигрим, свиреха и пееха добре, но ми се стори странно, докато музикантите да скачат като луди по сцената, вокалистът с бял панталон да крачи бавно и гордо, сякаш рецитира стихове. Завършиха с песента "Хищники", след което минаха и раздадоха безплатни дискове с албума си на публиката. Още беше светло и светлините почти не участваха, но въпреки това CUT OFF не спряха хардкор тупурдията си нито за миг. Феновете им се подканяха да се сборичкат, а нисичкият им вокалист кипеше от енергия и не спираше да реве с цяло гърло и да скача из сцената като пружина.

По някое време отидохме на главната сцена, защото бяхме решили да сме възможно най-отпред. Докато чакахме следващата група, ненадейно се натъкнахме на световният шампион по бийтбокс - Скилър. Малко се стресна в началото, но после с охота се съгласи на снимка.
Наложи се да изтърпим SUM 41. Казвам изтърпим, понеже колкото и да се напъвах, не успях да ги харесам или разбера. Ту започваха тежка свирня, ту хардкор набиване на барабани и после, ни в клин, ни в ръкав преминаваха в нежни, мелодични пасажи а вокалиста им дразнеше с гласа си. Затова пък, невръстните посетители на концерта (този път те наброяваха поне половината от присъстващите) им се радваха много. SUM 41 дори качиха няколко от хлапетата на сцената и едва ли не ги заставиха да се кълчат цял час в единия и край, като периодично ги наливаха с вода. На няколко пъти се обръщах да сверя своите впечатления. Зад мен почти никой не реагираше на музиката и хилядите лица гледаха безизразно. Само тук-там някой фен на групата пееше текста заедно с тях, а морският бриз носеше характерния мирис на трева. Накрая направиха кавър на We Will Rock You на Queen, та успях и аз да се покефя поне малко. Настана голямото чакане. Дългите 30 минути обаче отминаха като изтребител покрай нас. Прожекторите осветиха голям транспарант с надпис "How To Steal A Jet Fighter".

Сцената на The Prodigy секунди преди да се появят за втори път на Spirit Of Burgas.

 Започнаха с World's On Fire, но едва познах песента. Сякаш някой беше изял вокалите и изобщо средните честоти. На 5 метра от сцената баса ни размазваше, но останалото едва се чуваше. Затова пък жегата беше непоносима. Купчината потни тела заподскача в синхрон. През следващите няколко парчета започнаха да прехвърчат тела пред погледа ми. Някакъв тип, гол до кръста, се развилня и изпобута всички около себе си. След близко до сбиване положение, мигом го усмирихме, но вече беше успял да си разбие веждата или скулата, защото от там някъде му течеше кръв. Чудя се дали цицината на главата ми не бе причината, ама кой ти казва..
 Prodigy не спираха. Заредиха се новата Jetfighter, Omen. Изкефих се максимално на Spitfire. По едно време навалицата пред мен се разтвори сякаш и на пясъка остана едно хлапе с изцъклен поглед. Изпусна бирата от ръка и започна да повръща неконтролируемо на пясъка. Тълпата мигом го запрати в посока тоалетните, заровиха поразията с пясък и всичко продължи.

Горещината едва се понасяше. На сцената се появиха два маркуча и започнаха да ни поливат като домати. Това пощури хората от по-предните редици, където се намирахме и ние. Мокър до кости, в сос от собствена, 3-4 вида чужда пот и пръскащата по главите ни вода под нечовешките звуци на Продиджи, само на 5 метра от тях - безценно!

Осветлението не струваше. През 2010-а също бях на тази сцена, на същият плаж, на същата група. Тогава светлините можеха да те докарат до екстаз, а звука беше толкова добър, че можеше да ти се накъдри мозъка от кеф. Сега Максим и Кийт сякаш ги мързеше. Вместо тонове осветление и лазери имаше един невзрачен транспарант, а от звука се губеха доста честоти (не само пред сцената - обикалях и назад). За щастие бяхме в мелето и голяма част от минусите бяха компенсирани от атмосферата. Започна Smack My Bitch Up, а аз вече предвкусвах "бомбата". По време на женския вокал по средата на песента, Максим ни накара да клекнем. Вокала наближаваше края си, всички тръпнеха със затаен дъх, клекнали като първолаци, играещи на джуджета и великани. В последвалата секунда тишина, всички скочихме с вик Smack My Bitch Up, последвано от няколко киловатов бас удар. Еуфорията беше пълна. Размятаха се "потни коси и телесни крайници".
10-15 минути след Продиджи и 1-2 шишета вода по-късно, успяхме да се свестим и да се запътим към рок сцената за да послушаме Контрол. Имаше и една сцена, която никъде не беше обявена. На нея, всеки желаещ можеше да изпее избрана от списък песен с музика от жива група на истинска сцена. Един вид живо караоке. Беше доста забавно и имаше какви ли не изцепки. Оставихме плажа заринат в боклуци и изцедени се прибрахме към 3 сутринта.

Ден трети. След кратък плаж и стабилно хапване отново сме пред пропуските. Хората с тридневен пропуск явно бяха повече и пропускането им се забави. Веднага се появиха недоволстващи, които започнаха да освиркват проверяващите. Тогава се запитах: защо  ли българите не сме толкова задружни и когато повишават цената на бензина.. или билета...
Та 10 минути по-късно бяхме вътре, отново ни засипаха с 30МБ безплатен интернет мушнат в сим карта на Виваком, ДСК раздаваха надуваеми.."удрилки" или поне за това ги ползваха всички - да се бъхтят безболезнено по кратуните. Нисан раздаваха гумени гривни и стояха безучастно - дори не предлагаха да седнеш в някой от иначе лъскавите и новички нисани. Йегермайстер даваха ярки, оранжеви, хавайски "герданчета" ако си купите един шот от техния сироп за кашлица (наистина беше леден!). Момичетата на Марлборо не спряха да ме питат дали пуша - накрая чак се чувствах виновен задето не пафкам. Опитахме да ползваме 30-те безплатни мегабайта на Виваком - след кратка размяна на смс-и така и не капна нито мегабайт.
 Но стига подробности - да минем на основното. Поради забавяне изпуснахме Уикеда, но пък послушахме Funkallero и Funkamental (последните си бях почти чист метъл),  а след това и Q-Check заедно със Сърмата Хари. Безпорният им хит "Чакараци" ми допадна повече на запис, а не на живо. На рок сцената къртеха Downlslot и след тях Stop Stop, но там не се задържахме, защото на главната сцена се лееха инфразвуци като из ведро. На сцената имаше едно светещо C: и едно S. Голям екран се извисяваше над музикантите и скачащите по сцената. Музиката определено бе дъбстеп примесен с добре подбрани вокали. Погледнах програмата, а там пишеш "Chase & Status" При тази сила на звука и никакви прегради, които да го отразяват, през телата ни се провираха чисти синусоидални вълни от бас, които причиняваха приятно-лазещи мравки по гръбнака. "Мелодиите" бяха прости и леки, клиповете също и всички доста се изкефихме. Единственото, което не харесвам на дъбстепа е, че много бързо се уморявам да го слушам. Дали заради прекалено многото бас или поради друга причина, след 4-тото парче всичко ми се струваше еднакво.

 Голяма част от присъстващите знаеха кои са изпълнителите, знаеха песните им - въобще явно са доста популярни. Хубавото на такива фестивали е, че без да искаш се запознаваш с много нови  стилове и изпълнители, което определено обогатява музикалната култура на човек. Странното бе, че приключиха около половин час по-рано от предварително заложеното в програмата, та се наложи да чакаме Корн около 45 минути. Навалицата се поразреди и след дълго настройване на техниката (което ме обнадежди, че този път всичко ще е наред) се появиха KORN!

Korn къртят здраво на Spirit of Burgas

Започнаха с Divine, Predictable, No Place To Hide, Good God, които ме върнаха доста години назад. След тях, обаче последваха новите им, смесени с дъбстеп песни. Не ми харесаха още при излизането им и доста се помъчих да ги харесам. Имаше нещо, дето ме гъделичка, но не можеше стържещия бас на Munky да се замести от електроника. Просто "козата си сака пръч", както е казал народът. Въпреки красивата сцена наситена с екрани, след 6-тата дъбстеп песен се бях отчаял до крайност.
Точно тогава публиката изригна при първите звуци на Here To Stay, последвани от любимите Freak On A Leash и Falling Away From Me. Подивели от кеф, не спирахме да крещим текста и да подскачаме в ритъма. Една от детските ми мечти се сбъдна, а гласа на Джонатан Дейвис не трепна нито веднъж! За разлика от Продиджи, този път вокалите се чуваха добре. Последва Korn версия на Another Brick In The Wall и Shoots and Ladders, която започна с живо изпълнение на шотландска гайда, а по-късно премина в One на Metallica, на което хората реагираха с искрени викове от щастие. Got The Life - една от любимите ми песни бе следваща, последвана от малко невзрачно барабанно соло.
 Настана тишина. Публиката се опита да отгатне следващата, вероятно последна песен. Чуха се първите звуци на Blind. Спогледахме се с моя приятел, понеже от началото на концерта се надявахме да я чуем. Последва вик "I'M BLAAAAAAAAAIND!!" и морето от хора се разбушува! Няколко, изпълнени с живот, минути по-късно, разтърсен, потен, изморен, изтръпнал, щастлив, обезводнен, усмихнат и задъхан гледах как членовете на Korn (или KoЯn - както го предпочитате) хвърляха перца и палки на публиката от предните редици. Рядко съм оставал щастлив след концерт на любима група, но Корн го направиха така, че всеки си получи това, за което е дошъл. Отдалечавайки се от сцената, ни изпратиха с много забавен кавър на Freak On A Leash, изпят от Richard Cheese.
Цялата тълпа се пренесе по другите сцени, като множеството отидохме до рок сцената, където вече 20 минути Odd Crew се потяха над новия си албум. Пясъка пред сцената липсваше, а купчина полу-голи, дългокоси фенове се въртяха в кръг и не спираха да се блъскат като бичета. Васко се зарадва на новодошлите и не можа да опише колко драго му стана като ни видя. Парчетата от новия им албум са поне два пъти по-твърди и тежки от тези в първия, а те изпяха само една песен от него, докато бях там. Така и не дочаках прочутото дръм соло на Бонзи.
След кратка обиколка из останалите сцени забелязахме, че има електронни игри на Sega, които обаче бяха по 2лв. жетона(през 2010-а бяха безплатни), мини баскетбол, а джагите бяха заети нон-стоп. Раздвижихме се малко на сцената на "На тъмно" под звучни ремикси на Продиджи. Към 3 часа през нощта музиката спря. Почувствах се като дете, на което са му взели играчката. Само дето децата не дават пари за играчките си, а аз бях дал. Според програмата трябваше да има още музика докъм 6 сутринта, но явно Solar Dance Arena и 40-та лева, който трябваше да кихне човек за да остане до зори, са добър стимул да няма друга работеща сцена след 3 сутринта.

Така видяха очите ми най-добрия фестивал в България. Ако догодина организаторите успеят да поканят също толкова любими групи, запазят нивото на организацията и не са прекалено лакоми за пари - има голям шанс фестивала да стане още по-успешен!

Черният рицар: Възраждане (Батман)

Написал съм Батман в скоби, за да не си помислите, че става въпрос за някой рицар- негър. Имало едно време поредица от странни филми, в която неизменно присъствал един човек, облечен в черна гума, без каквито и да било специални способности, разчитащ единствено на милиардите си и на всякакви високо технологични оръжия.
Е, днес станах свидетел на уж последната част: Черният рицар: възраждане.

 Доста различен е от предишните филми за човекът-прилеп. За разлика от предишните части, тук има някаква връзка с предишния епизод, актьорът (Крисчън Бейл), играещ в ролята на прилепа, също е запазен. За съжаление в тази последна част сценаристите са решили да ни занимаят повече с душевните кахъри на Брус Уейн, а не толкова с нощното му превъплъщение. Благодарение на това, филмът е една разчувстваща драма примесена с лек романс и чак там накрая, забутан в дъното, лежи екшъна и си брои патроните. Поредицата никога не е блестяла откъм сценарии, но пък никога не ми се беше случвало да се прозявам на някоя от предишните части. Изпълнен е с множество ретроспекции към някакви минали моменти, за които никой от зрителите не е знаел нищо досега. Тук липсата на особени връзки между отделните епизоди играе лоша шега на създателите му, понеже всички сме свикнали да приемаме Батман-ите като агент 007 - всеки епизод е почти отделен филм.
 Това е и причината филмът да е натоварен със забавящи ритъма и утежняващи монолози. В тях,  главните персонажи се обясняват през половината филм като сгафил първолак пред класната си, опитвайки да разяснят подбудите си за своите действия. За съжаление филмът е пълен с бъгове и нелогични моменти, но за да не ви изям десерта, няма да навлизам в подробности. Някак през целия филм имах усещането, че това е крайно нелогичен и странен начин да се случат събитията във филма. Сякаш режисьора ги е намислил поотделно, навързал ги е в някакъв ред и е прекарал главните герои през тях като през индианско изпитание за възмъжаване.
 Има голям шанс филмът да се хареса повече на женската аудитория поради факта, че драмата превъзхожда екшъна. Като се добави и новата жена котка - Ан Хатауей, пъти по-малко наелектризираща от първообраза си - Мишел Пфайфър. Та докато Пфайфър има студен, лукав и мъркащ котешки поглед,  движи се като котка, мяука като котка, пие мляко като котка и въобще - си е котешка личност, то новата Селина Кайл е много по-питомно коте, което въпреки старанието си, не можа да прикрие НЕкотешката си природа. Но да,  кожените дрехи определено и отиват.

Основното, което ме дразнеше през целият филм бе гласа на главния злодей. След като проучих нещата, се оказа, че първоначално е имало оплаквания от зрителите на трейлърите, че гласа му е твърде неясен заради маската и не се разбира какво казва. Явно затова са "напомпали" звукът от гласа му (надвикваше повечето експлозии без да е повишавал тон!) и са го прекарали през някой софтуер, който сякаш му е предал гласа и акцента на Шон Конъри плюс едно дращещо звучене. Та през целия филм си представях  Шон Конъри зад маската, което не ми позволи да усетя лошотията на този уж голям злодей.

Черният рицар, сякаш не заемаше толкова главна роля във филма. Повечето екранно време бе поделено между второстепенните герои и Брус Уейн. Играта на Бейл си беше на ниво, но не блестеше с нищо. Липсваше и мистичността и неочакваните му появявания, обвити в мъгла, а през част от филма дори го даваха на живо по телевизията! Липсваше и усещането за присъствие на супергерой, какъвто трябва да е Батман. Сякаш нещо бе изпило силите му и в битката с главния злодей се биеше като баба.
Общо взето имаше доста моменти, в които всеки зрител би направил съвсем друго нещо ако беше на мястото на среднощния пазител на Готам. Поне три пъти си казах "хайде, изстреляй си едно от онези неща и край с лошите", той вършеше точно обратното.

Вероятно скоро няма да сме свидетели на по-добър Батман от Черният Рицар от 2008-а.

Само с "НЕ" не става

Това лого остана символ на безсилието и
слабостта на българският народ да наложи волята си

Цените на бензина и горивата като цяло отново се повишиха. Каква беше реакцията? Отговор: никаква. Групата във Facebook против безумното повишаване цените на горивата като описание е написала: "ГРУПА за общи приказки и вицове. И без това няма да се вдигнем на протест, поне да се посмеем". Българите масово се изтегляме към морето, което сме бленували цяла година. Ако случайно мернем новите цени на горивата - стискаме очи и се правим че ги няма, за да не ни развалят отпуската. Ако цената се задържи, скоро ще поскъпнат и всички услуги и продукти. Но вместо да се направи един сериозен протест като този за горите, българите отново ще се спасяваме поединично - кой с метан, кой с газ, кой в чужбина, кой с колело.

Тенденцията да бягаме от проблемите и да ги заобикаляме по всевъзможни начини се запазва. Въпросът е: възможно ли е това да продължава до безкрай? Или поне докато не останат хора в България? Защо в летния сезон, всички разсъждават като кучето, дето мислило да си построи колибка през една студена зима, но като дошло лятото си рекло: "за какво ми е колибка, нали сега е топло". Излиза, че еко активистите са най-агресивни и нетърпящи гнет от всички. Събираме се в групи, форуми, псуваме, викаме долу правителството, смърт на държавната мафията, мразим БиТиВи и останалите телевизии и.. си оставаме с това. Цялата тази негативна енергия се задържа в нас. Не се материализира, няма цел, няма посока. После се чудим защо у нас 30 годишните изглеждат като на 50. Питам се каква ли е тънката червена линия, която трябва да се пресече, за да може всичкият гняв да избухне и да се материализира в нещо реално, в нещо градивно и необратимо... 

В момента А95 се разлива за 2.64лв. за литър, А98 за 2.80, а нафтата за 2.71лв. Приятна почивка, българи!

Интернет = SEO?

Имало едно време интернет. Бил обширен, пълен със всякаква полезна информация. А после се появило SEO-то и му ... разказало играта. Откакто има Google Adsense, мало и голямо се втурнаха да стават оптимизатори. После някой се сети, че със знанията и уменията придобити като оптимизатор може да вземе приозволен текст и да го представи пред google като невероятно важна информация.

 В началото дори се взимаха  откъси от книги, разбъркваха се думите им и това се представяше за ценно съдържание. Тези времена отминаха, понеже алгоритмите на гугъл непрестанно се съревновават с хитрините на хората. Да речем, че в момента има някакво равновесие. Но до какво доведе тази изкривена еволюция?

 Купища хора започнаха да бълват още по-големи купища статии. Хора без нужните познания, диплома или сертификат. Съдържанието и полезността им са без никакво значение. Важни са ключовите думи и класирането им в интернет. След като мине през няколко проверки за наситеност на определни целеви думи, авторът публикува каквото там се е получило и започва да добавя статията по всички възможни търсачки и директории. Така рейтинга пред Гугъл е висок, при търсене на съответните ключови думи , статията излиза на челни позиции, слагат се реклами на Google Adsense и от там се печелят пари.

После вие сядате, пишете истинска статия с истинско съдържание, смисъл и полезност за хората, ъплоудвате я и... тя не достига до очите на почти никой. Нито сте я мислили как би изглеждала тя пред търсачките, нито сте я добавяли по всевъзможни социални мрежи, блогове, директории нито ви е нужно да знаете какво е например NoFollow.

И стигаме до момента, в който Интернет = SEO или с други думи, ако някакво съдържание не е оптимизирано за търсачките, значи го няма в интернет. Което си е нов прочит на старата песен: "Ако не е излъчено по CNN, значи не се е случило".

Ако приемем рекламите, изскачащите прозорци, вирусите, спайуер, спам, адуер и т.н. неприятни неща, с които се налага да се справяме в интернет като излишен шум вплетен в сигнала, представете си и едни 30% от целия интернет изпълнен с такива статии, които не носят никаква информация. Просто повтаряне на определени думи в определен ред и честота. Така човек се затормозява силно когато трябва да реши на кой линк да щракне в търсачката и му отнема доста повече време докато се добере до нужната информация. Или по-лошо - попада на някаква невярна или дори опасна за здравето информация.
 Главният двигател на всичко това е печеленето на пари чрез рекламите на Adsense. И докато те са значителни или изкуственият интелект на Гугъл не е по-умен от ордите руски СЕО-та, положението няма да отива на по-добре. В днешно време да рекламираш лайно е по-успешен бизнес модел отколкото да не рекламираш въобще.

Хляб и телевизия

По подобен начин изглеждат немислещите ТВ зрители

Какво представлява телевизията? Сядаш пред екран, на който чрез гледки, звуци и надписи получаваш информация. Може да гледаш за забавление, може да искаш да се информираш по дадена тема. Всичко звучи идеално - имаш десетки канали, по които текат различни предавания. Тоест - имаш огромен избор от предварително подготвени предавания със сценарии, редактирани така, че да се харесат на зрителя.
 Телевизията, обаче, преди всичко е бизнес. Хора и фирми плащат за реклама на дадени продукти. Какво ли ще се случи, ако започнат да си плащат и за предаванията в телевизите? Ако същите те са предварително подготвени по такъв начин, че да създадат грешно впечатление у вас. Получава се това, че се превръщаме в зомбита, водени за носа. Телевизията е огромна организация с авторитет, която информира милиони ежедневно. Кой си ти, да твърдиш, че ги информира погрешно? Да речем , че си видял нещо на площада, което телевизията е преиначила. Какво можеш да направиш? Можеш да кажеш на всичките си близки и дотам.
Е да, ама вече има интернет! Засега той е относително свободен. Там можеш да си пишеш, публикуваш снимки, видеоматериал и каквото ти душа иска. Много е важно да използваш чужди интернет страници, защото там има закони, които не са само на хартия и не може всеки, на който не му изнася истината да използва властта си за да покрие всичко. Можеш да се информираш от безброй източници, така че да получиш повече и по-пълна информация, на базата на която да си направиш извод какво точно се е случило. Можеш да го направиш по всяко време на денонощието от всяка точка на планетата. Не трябва да чакаш определен час, готов да получиш поредната кофа с предварително надиплена информация и да реагираш като кучето в опита на Павлов:

Ако покажете определен образ на кучето и го нахраните няколко пъти, то започва да отделя слюнка автоматично при при показване на образа.

Можеш да получаваш информация от независими от политически интереси и пари източници. Можеш да получиш информация пряко от очевидец. Та в 21-ви век, за какво му е на човек да гледа телевизия? С колко ненужна, паразитна и подвеждаща информация бивате заливани дневно? Да спазваш умствена хигиена е толкова важно , колкото и да пазиш тялото си от зарази. Когато гледаш телевизия, почти не мислиш - просто поемаш наготово сдъвкана информация. Толкова е лесно! Народа иска хляб и телевизия. Хляб да не му стърже много корема и телевизия, да го лъжат, че утре ще има и мръвка към хляба...

Още ли не сте изключили телевизора си?