Световна Фото разходка на 500px в София 2015!

Сигурно сте чували за фото изложби, фото сбирки, фото конкурси и т.н. Е, вече има и Световна фото разходка (global photo walk). Нещо особено приятно, когато се случва в приятна компания от ваши приятели, и един куп други хора, които обичат фотографията.

Е, първата фото разходка на сайта 500px.com за София, ще се проведе на 26-и септември тази година, паралелно в няколко стотин града из цялата планета!
Началото бе поставено в Благоевград през 2014-а, а тази година вече ще се случи и в София. Скоро ще бъде известен и маршрута, по който всички желаещи ще се движат, а темата на фото разходката ще бъде "Изучавай с приятели" в собствения ви град, където всичко ви е добре познато. Така ще обмените опит с другите фотографи, ще им покажете вашите любими места за снимане, а те ще ви покажат своите. Ще научите нови неща за фотографията, нови похвати. Ще се запознаете с много нови хора и всичките ще са почитатели на визуалните изкуства. При достатъчно желаещи има шанс да бъдат изпратени представители на спонсорите: Fujifilm, Photolife, macphun и ThinkTank.

След приятна разходка в която упражнявате любимото си хоби, която трае между два и три часа, може да продължи с отсядане в заведение при достатъчно желание на участниците.

За да участвате е нужно само да снимате снякакъв вид фотоапарат (камера, телефон, "сапунерка"), да спазвате правилата за движение и да се движите заедно в група с доброто си настроение :)

За да следите всички новини около събитието, присъединете се към него в официалната Фейсбук страница . А тазгодишният хаштаг на събитието е: #500pxGPW15 . С него ще бъдат отбелязвани всички снимки и новини.

Приятно снимане из софийските улици!

Стария Offspring vs Марсианците

сн. offspring.com

Имало едно време рок фестивал за чудо и приказ. Наричали го Sofia Rocks. Е, таз годишното му издание доведе старата любов The Offspring и трепета на младите 30 Seconds to Mars. След кратка проверка за оръжие и раздаване на рекламни презервативи още от входа се сляхме с навалицата. А тя бе доста шарена. От типичните груби метъли и рокаджии с черни тениски, изографисани с адски образи, през фини девойчета, имитиращи (само визуално) хипи поколението, до хилави момченца с все-още неясна сексуалност. Не бяха рядкост и родителите, принудени от невръстните си рожби да присъстват като придружители само и само децата им да видят, а може би и да докоснат бог Джаред.

       Вече бяха минали подгряващите групи Ossy и Alcest, които, както винаги страдат от проклятието никой да не ги взима на сериозно, защото са подгряващи. Но в този бизнес това е начина все някога да те забележат феновете. Skillet бяха приети по-радушно от тълпата, а дори познах и една от песните им, което си е постижение. 

След кратката еуфория, настъпила от 3 колби немски сироп за кашлица, се огледах и видях вместо гръмкото Sofia Rocks, един скромен фест на селски стадион. Видно е, че криза има но е похвално, че все още се намират организатори. Цената от 90/110лв. хич не е малка, но и времето на концерти от по 50лв отмина отдавна. С две думи, за толкова пари, толкова музика.

       Бирата се лееше, фронт стейджа бе пълен с невръстни почитатели на 30 Seconds to Mars още от 3 след обяд. След кратка пауза се появиха Mando Diao. Въобще не ги отразих, както и не видях някой екзалтиран техен фен. Всички видимо ги приех като фоновата музика между изпълнителите. Вече се посмрачи, когато най-после дочаках The Offspring, една от бандите, формирали музикалният ми вкус. 

  Започнаха моментално с няколко бързи парчета от албума им Smash. Бях леко разочарован. В 21-ви век гледах концерт с напълно черен фон на сцената, сякаш зееше дупка и отгоре имаше 5-6 мижави прожектора, като в провинциална дискотека. Песните ми влизаха тегаво като твърд алкохол без разредител. След петата или шестата песен, започнаха наред песните от албума Americana и всичко си дойде на мястото! Всички прожекторите грейнаха, черепът с горяща коса запълни грозната празнина и публиката се раздвижи от мощния прилив на енергия от сцената. Няколко хиляди гърла ревнаха текстовете на песните им, а до нас се заформиха леки погота и наченки на mosh pit-ове. Вече разгрял, вокалистът Декстър свали тъмните си очила и очарован от жадната за Offspring публика се постара да даде всичко, на което бе способен останалият му глас. Без абсолютно никакви почивки изредиха почти всички от култовите си песни, сред които Come Out And Play, Why Don't You Get A Job?, и популярната им сред всички възрасти:  Pretty Fly.  Tака и не усетих как участието им приключи на един дъх. Въпреки обещаваните от организаторите 2 часа Офспринг, ние получихме не повече от един. Дълго викахме след тях, но така и не последва никакъв бис. Големият кеф от срещата с такава група контрастираще силно с мимолетното им появяване.

 Махнаха загражденията между фронт стейджа и масовката и всички наобиколиха свободното място около омразната постройка насред стадиона, която закриваше половината гледка. Наред бе нашумялата, предимно сред младежта, група 30 секунди до Марс. 

Масонското им лого се появи на сцената, много прецизно управляваните и отлично  синхронизирани с музиката, светлини засияха около магнетичният Джаред Лето. Размахвайки знаме със същия пирамидален символ, облечен в дълга, ефирна бяла нощница, с шарени елементи, тъмни очила и златиста украса на главата, странно приличаща на корона. Когато добавим дълга коса и брада, става очевадно, че жадно смуче от имиджа на самия Исус Христос. Дългата, до под коленете, пижамовидна одежда доста размиваше половата му идентичност. Първата половина от концерта прекара с тъмни очила, възкачен на висок подиум върху сцената, което добавяше мистичност и го правеше по-желан от феновете му. 

 През останалата част от изпълнението му носеше китара на врата си, макар почти да не докосваше струните, звук от барабани си течеше на запис, а барабаните стояха празни, защото брат му не дошъл на концерта (той е барабаниста).

 Jared Leto успяваше да тича по сцената и в същото време, без грам трепване да пее високи, плътни тонове. Всичко това убягваше на младежта, чиито лица бяха озарени от щастие и от перфектното осветление.

             В този момент се изсипаха отнякъде огромни гумени топки, които заподскачаха над главите на феновете от предните редици, а по-късно и залп от конфети завърши тоталното хипнотизиране на публиката. След това неловко прекъсна концерта, извади 2 хлапета от публиката и ги качи на сцената. Скара се на нечие гадже, че не бил скачал заедно с приятелката си, повтаряйки f*kin' през 2 думи, като едновременно успяваше да е ефирна дива, мятаща се из сцената, мръсна версия на Исус и безполово същество, което, обаче имаше доста силно влияние над жените от всяка възраст. Накрая качи много от феновете си при него на сцената и концерта приключи като юбилеен концерт на Пайнер ол старс.

Това доста добре обмислено и подготвено шоу се услади много силно на таргетираната възраст и предизвика насмешка сред по-отрасналите, които виждаха белите конци. Каквото и да говорим, Публиката остана повече от доволна от изпълнението им, което е най-важното.  А именно, да получиш това, за което си платил и което си очаквал. 

Сблъсъкът на поколенията бе очевиден и ненужен, което е голям минус за Balkan Entertainment Company, както и неспазеното им обещание за 2 часа Offspring!

Windows 7 не може да инсталира драйвери за USB, достъпът отказан

Проблем: слагам флаш памет или в случая iPhone в USB порта на лаптопа и USB устройството не може да бъде разпознато - Access Denied. След часове четене и назряващата мисъл за формат и нова инсталация на операционната ми система, породена от 2 часа безуспешни опити да:
1. Инsталирам iTunes - не стана.
2. Обновя драйверите за телефона - не стана.
3. Сменя кабела за връзка и проверя дали работят USB-тата - всичко си работи.
4. Колкото и тъпо да звучи, да сканирам за вируси - нямаше

Накрая реших да проверя и за Malware, колкото и да не ми се вярваше да е от това. Оказа се, че е точно от нещастни малки програми, които се закачат с регистрите на Windows-a и модифицират правата за достъп до системни файлове и части от регистрите така, че да не могат да се инсталират каквито и да било драйвери!

Решението: Сваляте MBAM, ъпдейтвате я и пускате да сканира. След което и давате да изтрие всички гадини, които намери и рестартирате. Така вашият телефон, флашка и т.н. ще бъдат разпознати и инсталирани нормално!

Как се получава колет в България

Митница София (сн. Google maps)

Получавам писмо, че има колет за мен в близкият пощенски клон. Щастлив отивам да видя какъв подарък са ми изпратили, нищо, че вече е 14-и януари. Връчват ми листче  хартия, на което ми посочват телефон, на който да звъня за информация и ме отпращат с празни ръце.

Подробно ми обясниха по телефона, че според закона, дължа пари за подаръка си. Въпреки всичко продължих да разпитвам и се оказа, че върху обявената цена на съдържанието ($100) дължа 20% данък добавена стойност, 2 или повече процента мито, задето надвишава $60, ходене до София, неходене един работен ден на работа и един куп такси и таксички.

Със свито сърце и ден-два умуване защо, когато една пратка е адресирана до мен, платена е до мен, аз трябва да бия толкова път и разходи? Никой няма да възстанови пари на изпращача, никой няма да ми плати пътните или загубеният работен ден. С ясната мисъл, че върша глупост отидох до кафявата сграда, близо до автогарата в София, на улица Веслец 84.

 Погледнах надписа МИТНИЦА за секунда и влязох вътре. След кратко лутане и въртене в кръг охраната ми посочи единия ъгъл и каза: "по диагонал!". Оказа се, че всички ключови гишета са "по диагонал". Издирих въпросното 32-ро гише. Две скромно облечени женици в отвратително комунистическа канцелария, балатум, миризма на стара хартия. Взеха ми листчето с поканата да се явя при тях и ми дадоха друго. После ме пуснаха по въртележката.

 Започваме с гише 12. Запомнете - всичко започва от там! След 15 мин чакане на опашка ми казаха да ида на гише 6. На гише 6 ми дадоха лист хартия, на който ме третираха като фирма. Попълних си името минимум 5 пъти и 2-3 пъти ЕГН-то в разстояние на не повече от 3 сантиметра интервал. Два печата и вече летя към гише 12! След кратко чакане, ме покани да вляза видимо по-добре нагласената служителка с автоматичен печат, закачен в кожен кобур на колана и забарабани по клавиатурата. Караше ме отново да поватрям името и ЕГН-то си, вместо да гледа на листа пред нея с цел ускоряване на процеса. Помагах със собствени сили, диктувайки отчетливо името си за 6-ти път, въпреки мазохистичното усещане, че даването на пари за собствения си подарък, за пътни и един ден неплатена е ненормално!

След създаването на прословутата ЕОРИ регистрация (идентично е с създаването на e-mail акаунт) ме пратиха в пощата, което е гише номер... не помня вече, може би 24. Иии да - по диагонал е :)

Там отново ме лъхна соц обстановката. Две жени с елечета (нямат нищо общо със сините ризи на митническите служители!). Едната ме покани да седна и се зае да щрака на компютъра, като ме разпитва какви са тия стоки, всеедно знам повече от написаното на листа - все пак е  подарък! През това време заоглеждах протрития балатум, CRT монитора, разкривените шкафове, чиито врати бяха залепени с тиксо за да не зеят. Вдишах дълбоко канцеларски въздух с мирис на вехта хартия. Скрибуцането на матричният принтер бързо ме извади от унеса и ме окуражи, че престоя на това гише е към своя край. 

Щастлив, подадох 8 лева за услугата, връчиха ми нови бланки и дискета(!). Да, истинска DOS formated, 1.44MB, 3.5 инчова дискета! На гише 12 използваха дискетата (явно пощата и митницата нямат друга връзка помежду си)докато аз се чудех откъде продължават да намират дискети, след като производството им е спряно от 2010-а!?

 На 12-то вкараха дискетата в едно USB флопи и доволна усмивка озари лицето на дребната служителка. Бръкна в кобура си, извади печата с отработено движение и изстреля 2 бързи удара. Устремих се към "платежното"(пак по диагонал). Там бях помолен да изчакам отвън и след 7-8 минути ми връчиха нови листове хартия. Пак на гише 12, от там на гишето на банката, където заплатих 30лв. ДДС и 3лв. мито, плюс 3лв. за услугата. После на съседното гише - пощенският клон. Дадоха ми нови листчета и платих още 6 лева за нещо. Вече предвкусвах финала!

 По коридори и опашки се запознах с 2-3-ма души, срещахме се няколко пъти из коридорите и някак бяхме близки, споделяхме едни и същи гишета и една и съща съдба - разносвачи на хартия в 21-ви век.

Пратиха ме към едно от пощенските гишета, изящно боядисани с жълта, блажна боя. От там ме върнаха на 32-ро гише, понеже не съм бил от София. Там още веднъж си попълних данните, усещайки съчувствието на жената. После я съпроводих до една стаичка в предверието на склад. Докато тя изрови колета се зазяпах в рекламните календари с полуголи жени от 2002-а, а древен телевизор "Електрон", който ми е набор, допълваше интериора.

След минутка се появи жената и с усмивка в погледа ми връчи празнично опакования колет! Почувствах се като баща, на който му връчват бебе в родилното. 

Равносметката: за 150лв. подарък, платих 30лв. гориво, 30лв. ДДС, 3лв. мито, 3лв. на банката, 6+8лв. на пощата и един ден не ходих на работа. Но затова пък имах шанса да преживея толкова много!

Криворазбраната цифровизация

Криворазбраната цифровизация в реални условия

От момента, в който случайно видях рекламата на цифровизацията и най-вече тържественият и финал, в който се съобщава с приповдигната нотка, че предстои изключване на аналоговия сигнал, нещо ме зачовърка. Казаха ми, че много хора по затънтени райони се зарадвали, понеже най-после могат да гледат ТВ на места, където не е имало сигнал на аналоговата досега. Но нещо продължаваше да ме човърка. А именно - въпросът: "Защо по дяволите, трябва да я спират - не може ли да работят паралелно още година?"
   После разбрах, че Европейският съюз имал желание да се ъпгрейдне цяла Eвропа към цифрова ефирна телевизия (DVB-T). И ние както винаги - барабар Петко с мъжете.. Пенсионерите умират от глад и от студ, младежите бягат в чужбина, но ние, НИЕ ЩЕ ВИ ЦИФРОВИЗИРАМЕ!
   Отложената дата на спиране настъпи и аз със затаен дъх следях развитието на нещата. Първо свършиха декодерите по магазините. После обезумели баби питаха какво да правят, кога ще получат нови, сериалът щял да свърши, без да са разбрали развръзката!
Хиляди възрастни хора се озоваваха с магическата черна кутийка в едната и парче шантав кабел в другата си ръка, гледайки опулено отражението си в празния екран. Именно възрастните хора са основните ползватели на ефирна телевизия. Нямат пари за кабелна или сателитна, предоволни са нещо да им бърбори от екрана - колкото да не се чувстват самотни. И сега им беше наложен "данък самота" с тези 60 лева и цялата суета по настройването (колкото и просто да е то през погледа на всеки млад човек).
    Един свестен декодер струва около 60лв, + 2-3-4 лв за кабел, левче за батерии. Набавих всичко и зарадван се запътих към дядо ми на село. Изгорих 15лв бензин, но това не го броя. Свързах всичко за 2 минути, тръгна по мед и масло, и за около секунда се зарадвах на перфектния образ и цветове, грейнали от 14 инчовия телевизор с кинескоп. След тази секунда се сетих, че не гледам телевизия от години. :)
   Тогава дойде най-трудният момент. Как да обясня на 76 годишен човек, че старото дистанционно вече се ползва само за пускане и спиране на телевизора, а новото - за командване на дяволското творение отгоре? След като видях, че старо куче на нови номера не може да се научи, се сетих за приказката "Дядо вади ряпа". Моментално ѝ направих римейк и я претворих в "Дядо вади декодер" - просто му показах да ги изключва от контакта.. Е, това свърши работа!
  Какъв е извода? Налагането на каквото и да е, без да се сравни с условията в страната ни е излишен тормоз.

Геймърството - преди и сега

Геймърите преди и сега

Да играеш игри е едновременно убиване на време, удоволствие, забавление. В същото време развива на мисълта, учи, възпитава и т.н.
В близкото минало геймърите бяха особена порода хора, с кървясал поглед и мазол под дясната китка. Висяха по цяла нощ из компютърните зали и бяха вечно недоспали. Заобикаляха ъглите на сградите, за да не "забият" някъде поради висок пинг и през деня винаги носеха слънчеви очила. Игрите бяха живота им, а компютърът - приятелката им.
 В днешни дни създаването на игри се комерсиализира до такава степен, че измести порното по доходи. За да спестят разходи и да вкарат една игра в повече устройства, започнаха да се правят мултиплатформени игри, които  излизат едновременно за различни конзоли, PC, Mac и телефон. На пръв поглед нищо лошо. Но същевремено игрите значително изпростяха и често дори дядо Тетрис е по-сложен от новите, уж сериозни игри. Да замеряш зелени прасета с разноцветни пилци няма нищо общо с историите сравними с четене на книга, екзотични световете и атмосферата, които пресъздаваха по-старите игри. Да, известно ми е, че има изключения. Но в близкото минало за да играеш си отделяш една част от денонощието и се потапяш в играта, а сега удриш една-две врътки в междучасието, автобуса, обедната почивка. Т.е. гейминга вече е просто загуба на време и шарени бонбонки.

Отчасти вината за това имат смартфоните. От една страна са с ограничени параметри (онези досадни съкращения - CPU, Ghz, GB, MB...) и силно ограничени откъм начин на управление, а пък са масови и винаги с хората. Това доведе до естествено опростяване на игрите, където всичко с свежда до 2-3 натискания на touch screen-a, най-много и накланяне на устройството. Значение имат и параметрите на един компютър, сравнени с тези на един телефон. Няма да задълбавам технически, но когато някой със смартфон ме победи на произволен шутър или стратегия в реално време, тогава ще призная телефона за гейминг платформа, равностойна на компютъра. Засега са изключително подходящи само за походови стратегии, където времето на реакция не е от значение.

Комерсиализацията при компютърните игри доведе до по-впечатляваща визия (което е съвсем нормално - предвид техническият прогрес), но за сметка на това, игрите станаха много къси и разделени на ужасно много части. Целта е да се съкрати периода, в който купуваш дадена игра. Т.е. излиза новото NFS и "тичаш" да го поръчаш. Играеш играта усилено цяла седмица, превъртял си я няколко пъти и вече ти е омръзнала. След 3 месеца се е пръкнала нова част, която ти обещават да е много зверска! И ти пак кликаш "buy"...

Конзолите.. винаги съм ги смятал за игри за мързеливи американци. Там развитието е откъм контролери, графика и мултиплейър. Контролерите вече могат да са предмети по ваш избор, лицето на героя ви може да е вашето собствено и т.н. глезотии, които обаче доста разнообразяват нещата. Основната им положителна черта, която харесвах беше, че можеш да играеш с приятел, гадже, семейство - изобщо с човек, който е до теб. С въвеждането на мултиплейър в новите игри отново има отдалечаване и десоциализация.

Като заключение, мога да обобщя, че игрите следват естественото развитие на света: благодарение на помощта на технологиите, все по-вече сфери на живота достигат до все повече хора - пък били те и не толкова запалени фенове. Така вече "геймър" е почти всеки. Но един истински, хардкор PC геймър винаги ще гледа презрително с кървясалият си поглед тези, дето търкат някакви стъкълца с палци.

Ако сте стар геймър (понеже бивши геймъри няма) - разкажете някой от геймърските вицове на ваши познати деца-геймъри и вижте дали ще ги разберат. :)

Краят дойде, та се не виде

Света свърши, да живее света!

Близо една година шум бяха необходими на журналята за да се пощури цялата планета с един недовършен календар, издялкан на парче скала от Маите. Защо е недовършен, можем само да гадаем, по-важното е че края дойде, та се не виде.

 До какво доведе тази масова психоза? Завъртяха се огромно количество пари покрай тениски, плакати, комплекти за оцеляване (какъв край на света ще е ако се оцелява с дъждобран, нож и кибрит!?). Новинарите грижливо и с усмивка напомняха на всички злокобната дата 21.12.2012 ежедневно. Заведенията моментално организираха "празнувания" на края на света, та да си похарчат хората парите "като за последно", тарикати предлагат на жени "като за последно". А всъщност, повечето хора отидоха на работа както всеки божи, работен ден и утре ще се усмихват тъпо, когато говорещите глави от екрана им "съобщят" че краят се е "отложил" за неопределено време. 

Дали защото хората обичат да ги плашат, или просто някой "отгоре" се опитва да отклони внимание към някакви митове,  факт е, че явлението е налице. Друг факт е, че вече глобалното зло "тероризъм" взе да писва на хората със своята неопределеност и може би някой е решил, че "край на света" е доста по-добро глобално зло, което да плаши мало и голямо. 
Каквато и да е причината за този измислен край на света, важното е, че всеки може да си го ползва за удобно извинение да направи каквото му душа иска.

И накрая вица с Чък Норис по повод края на света: "Ще ми бъде скучно без вас". :)

Как да възстановим Goclever Tab i70 от повреден Андроид

Ако имате Goclever Tab i70 с повредена операционна система Android и се чудите как да накарате тъмният екран да светне, ето как да го направите:

1. Направете hard reset -копчето е на гърба на таблета. Ако не стартира пак - минете на стъпка 2.

2. Подгответе си MicroSD карта с размер поне 1ГБ. 

3. Проверете дали четецът ви на карти разпознава големи SD карти (над 2ГБ). Махнете всички флаш памети и други карти от компютъра, оставете само въпросната Micro SD.

4. Изтрийте всички дялове от нея (ао имате важна информация, сега е момента да си я прехвърлите на друг носител). Кликате с десен бутон на My Computer / Computer ->Manage->Disk Management-> изберете microSD картата и щракнете на X -а отгоре. Ще ви пита дали сте сигурни, щракнете на Yes.

5. Свалете най-новия софтуер за I70 http://download.goclever.net/serwis/tab/tab_i70_am.zip (може да проверите за по-нов софтуер на сайта на Goclever's website ). 

6. Разархивирайте с любимият си архиватор.

7. Стартирайте IUW1.2.exe от разархивираната папка.

8. Изберете Boot Disk от ляво, после изберете файла с имиджа  I70_22_AM.ius (намира се в същата папка като софтуера, който току-що стартирахте).

Как изглежда IUW

Ако сте оставили само вашата карта включена имате само RemovableMedia1. Ако ли не - ще налучквате коя е вярната.

9. Натиснете Burn

10. След като процеса приключи, мушнете картата в предварително заредения с ток Goclever tab i70 и натиснете копчето за включване.

11. Ако всичко е минало нормално, ще излезе надпис на екрана, който ще ви прикани да натиснете с пръст за да започне инсталацията.

12. Щом приключи, извадете картата и рестартирайте таблета.

13. След калибрация на екрана (трябва да натискате резистивният екран на таблета по кръгчетата последователно) Андроид фройо ще зареди и ще имате работещ таблет!

14. За да можете пак да си ползвате картата с памет, изтрийте 702 мегабайтовия дял на нея и си направете нов с пълния обем на картата във формат FAT32.

14. Бонбони не пия :)